Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Неизбежна ли е войната? Това е въпросът, който известният историк Ювал Ноа Харари си поставя в статия за "Икономист", докато Русия струпва военна сила около границите на Украйна и всички западни служби за сигурност предупреждават, че избухването на пожара е въпрос на дни.
Aвторът на трилогията "Sapiens", "Homo deus" и "21 урока за 21 век" познава заплахата на войната от първо лице - той живее и работи в Йерусалим, в ядрото на Близкия Изток, за който насилието и неразрешимите конфликти сякаш са всекидневие.
Една от теориите гласи, че светът е джунгла, в която по-силният преследва по-слабите, а единственото, което може може да спре една държава от превземането на друга, е военната сила. Така е било винаги и така ще бъде занапред. Който се съмнява в закона на джунглата, е обречен на самоунищожение.
Тази хипотеза предпоставя държавниците да избират между две алтернативи - да бъдат хищници или да станат жертви.
Харари обаче дава алтернативен прочит на историята и твърди, че ако Владимир Путин наистина реши да проведе инвазия в Украйна заради убеждението си, че естественото човешко състояние е войната, той ще остане в историята с най-грубата си грешка.
Историкът доказва тезата си, че убеждението в непоправимостта на историята е заблуда, а унищожителната агресия между човешките групи не е фундаментална природна сила, каквато е гравитацията например.
Появата и съществуването на войната се определя от съвсем различни технологични, икономически и културни фактори. Щом те се променят - променя се и историята.
Изобретяването на ядрените оръжия принуждава глобалните суперсили да променят тотално начина, по който се противопоставят помежду си. Ако сблъсъците на най-големите империи са непрекъснати в по-голямата част от историята, последните 70 години показват липса на пряк военен конфликт между великите сили.
Междувременно, икономиката също се променя, а ако суровините са били основният източник на богатство в миналото, сега този източник е знанието.
"Можеш да превземеш петролни полета насила, но не можеш да придобиеш знание по този начин. Поради това спада и доходността от завземането на земя", казва Харари в статията си.
На последно място - променя се културата. Дори най-агресивните световни лидери в западния свят през последните десетилетия не могат да се сравняват с Атила или Аларих.
Не липсата на военна сила пречи на Бразилия да завладее Уругвай или на Испания - да нападне Мароко, посочва Ювал Ноа Харари. Това, което ги възпира, е че военната агресия повече не се възприема като естествен и допустим инструмент за прокарване на държавни интереси. Повечето нации отдавна не си поставят за национална мечта да окупират и анексират съседите си.
От 1945 г. насам няма нито една държава, която да била международно призната и да е изчезнала от картата на света заради чужда инвазия. Това не означава, че военните конфликти повече не съществуват - особено в родния регион на Харари. Но изключенията от тенденциите са това, което очертава тяхната важност.
"В първите две десетилетия на 21 век повече хора са загубили живота си от самоубийства, автомобилни катастрофи или болести, причинени от затлъстяване, отколкото от човешко насилие. Захарта стана по-смъртоносна от барута", пише той.
Доказателство за историческата промяна е и делът на националните инвестиции в отбрана, който спада до едноцифрени проценти за сметка на разходите в образование, здравеопазване и социални грижи - нещо немислимо в огромна част от човешката история.
Самата история на Украйна от последните столетия е доказателство за това, че терорът не е естествено състояние на нацията.
"Преживели са два века на царистка автокрация, която рухва в катаклизмите на Първата световна война. Краткият период на независимост бързо е смазан от Червената армия, която възстановява руската власт. Украинците оцеляват и след ужасяващите периоди на принудителния Голодомор, сталинисткия терор, нацистката окупация и десетилетия на смазваща душите комунистическа диктатура. Когато СССР рухва, историята сякаш неизбежно показва на Украйна, че се задава поредната брутална тирания - какво друго изобщо познават тези хора?", пита Харари.
Изборът на Украйна, за разлика от този в Русия и Беларус, обаче е демокрация и последователна смяна на властта. Два пъти за последните 20 години украинците са излизали на бунтове в защита на правото си да бъдат свободни в политическите си избори - през 2004 и 2013.
Проблемът е, че ако въпросът за войната и мира е въпрос на избор, той също може да бъде променен като всяко човешко действие.
Но връщането към "джунглата" ще има глобални последици - те ще променят начина на мислене на всички по света. Ще доведат до край на международното сътрудничество по проблеми от интерес на всяка държава като климата, генното инженерство или военизирането на изкуствения интелект и кибероръжията.
"Може би законът на джунглата е избор, а не неизбежност. Ако е така, всеки лидер, който реши да покори своя съсед, трябва да получи специално място в паметта на човечеството - онзи, който унищожи най-голямото човешко постижение. Тъкмо когато решихме, че сме напуснали джунглата, този човек ни върна обратно в нея", казва Ювал Ноа Харари.
Ювал Ноа Харари: Три урока за бъдещето след годината на Covid-19
