Българските държавни компании "Авионамс" и "Терем-Лелец", както и чешката LOM Prague ремонтират украински военни хеликоптери - руско и съветско производство, в нарушение на лицензионния режим за това, твърди Федералната служба за военнотехническо сътрудничество на Русия. Съобщението дойде от руската проправителствена медия РБК.
Москва твърди, че ремонтът и модернизацията на руски и съветски хеликоптери от България и Чехия за по-нататъшното им изпращане в Украйна "грубо нарушава международните задължения и уврежда световната система за контрол на износа". Конкретно българските държавни военни заводи и чешките им колеги реновират и модернизират вертолети Ми-17 (Ми-8), Ми-35 (Ми-24), се казва в съобщението.
И двата български завода са държавни, като "Авионамс" бе практически изкупен от държавата чрез Държавната консолидационна компания (ДКК) и със заем от Българската банка за развитие, след като преди това бе свързан с бившия банкер, сега в изгнание в Сърбия - Цветан Василев. В сайтовете и на този завод, и на "Терем Летец", има приложени сертификати за ремонт на руски и съветски хеликоптери Ми, каквито все още са на въоръжение и в българската армия, а официалната информация е, че предприятията са оторизирани за тази дейност.
Москва обяви миналата година едностранно, че прекратява лицензите за ремонт на съветската и руска военна гехника. Тогава от дружествата казваха, че подобна официална кореспонденция до тях не е стигала. Москва сега настоява, че "страните (България и Чехия) се задължиха да не продават или прехвърлят имущество и документация на трета страна без предварително писмено съгласие на Русия, както и да не модернизират хеликоптери без участието на производители и разработчик на хеликоптери", твърди РБК.
През август 2022 г. директорът на Федералната служба за военнотехническо сътрудничество Дмитрий Шугаев е заявил, че руската страна е отнела лицензите на предприятията на Чешката република и България за ремонт на хеликоптери тип Ми, а също така е спряла доставката на местни резервни части и компоненти за авиацията и друго оборудване за "недружелюбни страни", припомня прокремълската медия.
Вносът на военно оборудване и части от Руската федерация всъщност отпреди въпросното заявление е под санкции на Европейския съюз. Ограниченията за търговия с Москва - не само по отношение на военнопромишлената индустрия - само се затягат от 2014 г., когато тя незаконно анексира Крим, и след като Русия започна пълномащабната си инвация в Украйна през февруари м.г.
По време на 47-ото Народно събрание България не успя да приеме решение за предоставяне на оръжие на Украйна - заради съпротивата на БСП, която тогава бе част от уплаляващото мнозинство. Прие обаче такова, да позволи "техническа помощ" - тоест ремонт на украинска техника. Досега не е известно подобни ремонти да са осъществявани, а още през 2022 г. бивши министри на отбраната казаха, че това не им се вижда вероятно.
"Формално има възможност за ремонт на военна техника в заводите на "Терем", въпросът е за какво време, с какви части и логистика. За мен е нереалистично. Решението беше формално, за да се намали напрежението в управляващата коалиция. По-скоро властта е търсила помощ в Киев, отколкото да е предлагала. Един от прочитите е, че България няма да дарява оръжие, но ще продължи да продава индиректно. За мен трябва да се даде военна помощ на Украйна, но във вид на оръжие и боеприпаси", каза тогава бившият министър Ангел Найденов, цитиран от Нова нюз
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
