Защо малко самоограничаване може да направи всички по-щастливи Снимка: © Getty Images

Живеем във време, в което хората са склонни да излагат личните си тайни на показ, докато убеждават себе си и околните, че по този начин са "автентични".

Някога този тип "ексхибиционизъм" се практикуваше само от знаменитости. Но днес всеки може да е част от играта, в която се прекрачват традиционните граници на самоконтрол - през социалните мрежи, в риалити предавания или в други медийни формати.

Подобно сваляне на задръжките може би е нещо позитивно – все пак потискането на мислите и желанията се смята за вредно и неестествено.

В психологията този начин на разсъждаване понякога се нарича теория на самоопределението, и според нея хората са най-щастливи, когато се подчиняват на вътрешните си стремежи.

Но "ерата на автентичността", както я нарича канадският философ Чарлз Тейлър, всъщност не направи света по-щастлив. Точно обратното.

Изследванията показват, че все по-индивидуалистичните общества не само не се чувстват по-задоволени, а напротив, регистрират високи нива на депресия и тревожност.

Едно възможно обяснение за този парадокс е, че снижаването на самоконтрола е "разбираема, но сериозна грешка в нашето колективно мислене", пише журналистът от The Atlantic Артър С. Брукс.

Контролът на собственото поведение се управлява от две системи в мозъка. Системата за активиране на поведението задейства желанието ни за награди и позитивни стимули. Тя възбужда и интереса ни към определени дейности.

Втората система за потискане на поведението ни кара да избягваме наказанията и негативните последици. Тя ни казва кога не бива да предприемаме опасни действия.

Ако системата за активиране се повиши за сметка на системата за потискане, самоконтролът ни може да спадне, и обратното. Това се отнася не само за действията на индивидуалната личност, но и на групата или общността.

Кога сме по-щастливи? Екип от осем психолози правят поредица от изследвания сред студенти по темата през 2018 г. за Journal of Personality и откриват, че ниските нива на самоконтрол се асоциират с най-ниското субективно усещане за благосъстояние. Увеличаването на самоконтрола повишава и щастието на студентите.

Интересното в това изследване е откритието, че пълната липса на самоконтрол се свързва с малко по-високо временно удовлетворение, докато ниското до умерено ниво води до най-слабите стойности на моментно щастие.

Това показва, че ако сте по-скоро резервиран и въздържан човек, можете да повишите усещането си за благосъстояние по два тотално противоположни начина.

Илида станете по-импулсивни (и "автентични"), или да станете още по-педантични и умерени.

Изборът изглежда ясен - първата опция звучи доста по-забавно. Интуицията подсказва, че повечето хора биха избрали да се отдадат на поривите си.

Проблемът е, че този подход на пълен отказ от задръжки води само до краткотрайно щастие. Но може да има тежки последствия за останалите хора около нас.

Ниският самоконтрол може да има множество негативни проявления - нарушения на закона, измами, злоупотреба с алкохол, вандализъм и др. Ефектите от тези действия са различни, но при всички случаи - временното удоволствие на един се случва за сметка на неприятностите на останалите хора.

Дали това не е обяснението за постоянното напрежение в обществото, в което "всеки сам си преценя", както гласи крилатата фраза?

Съвременната култура внушава, че можем да сме по-щастливи, ако се поотпуснем малко повече. За съжаление, резултатът е обратният - липсата на самоконтрол прави всички по-недоволни, но и неспособни да излязат от този порочен цикъл.

Търсенето на мигновено подобряване на настроението ни прави невъзмутими егоисти, които не се интересуват от това, че влошават живота на другите.

Повишаването на самоконтрола може да се окаже по-доброто решение от освобождаването на всички задръжки. Това изглежда трудно на фона на социалните тенденции в момента, но има няколко идеи, които биха помогнали.

Първо - трябва да осъзнаваме кои са факторите, които пречат на потискането на импулсивното поведение.

Проучване на учени от Канада и САЩ показва, че трите най-опасни влияния са злоупотребата с алкохол, анонимността (подсигурена от социалните мрежи) и властовата позиция в обществото.

Ефектите от "разкрепостяването" в нетрезво състояние нямат нужда от обяснения.

Но анонимността е интересен феномен. Не всички хора, които използват псевдоними в социалните мрежи, са склонни да действат злонамерено. Но изследванията показват, че една малка подгрупа от потребители е способна да демонстрира антисоциално и дори психопатично поведение.

С други думи: Ако искате да повишите самоконтрола си, избягвайте форумите, в които можете да скриете самоличността си. По-добре поемете отговорност за всичко, което казвате.

Способността на човек влияе върху останалите е по-сложна тема. Ако можете да привлечете и задържите вниманието на публиката, би трябвало да се попитате дали това желание не ви тласка към премахване на границите към личното ви пространство. Много по-добре е да заложите на самоконтрола, отколкото да осъзнаете, че поведението ви е започнало да предизвиква презрително или подигравателно отношение у околните.

Помислете за доверието, което влагаме в обществените лидери. Понякога ограничаваме личното си благосъстояние, за да дадем власт на вулгарни личности.

Лидерът, който действа без задръжки и нарушава всички норми, може да стимулира вътрешните несъзнавани импулси, но в крайна сметка тласка цялото общество в опасна посока.

Брукс държи да подчертае, че запазването на самоконтрол не означава да живеем като лицемери, а да усъвършенстваме своето разбиране за автентичността ни.

Изборът дали да предприемем една или друга стъпка се свежда до друг избор - какви хора искаме да бъдем. Ние се превръщаме в конкретни личности, когато действаме така, сякаш вече сме такива.

Това е имал предвид и Аристотел, когато е писал, че „добродетелите се формират в човека чрез извършването на действията му“.

Имаме възможността да избираме дали да бъдем въздържано благоприлични или невъздържано разглезени. Нито един от двата варианта не е по-автентичен от другия.

Защото чрез решенията си ние сами определяме своята същност. И двете възможности въплъщават това, което сме избрали да бъдем като хора.

Но само една от тях води до по-голямо щастие за всички.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Радан Кънев: ПП-ДБ няма политическо бъдеще в сегашния си вид

Трудната задача е да се запази единството и да се направи промяната

15:25 - 16.06.2024