Тъжно е колко бързо аплодисментите за лекарите се превърнаха в камъни, летящи към тях със страшна сила. Как Covid-19 вече е равносилен на проказа. И колко малко значи човечността, когато страхът и дезинформацията станат пълновластни господари на обществото.
Една от жертвите е Йорданка Желязкова – жената, която доброволно влезе в Covid-отделението на Университетската болница в Бургас. И която получи забрана за достъп до собственото си жилище в с. Равнец не от кого да е, а от съселяните си. Жената, която прекара нощ под моста на плажа заради страховете на съседите, че може да ги зарази, и чиито внуци бяха изключени от училище.
Когато безсилното ридание се прокрадна в думите на Йорданка, се сетих за онази прословута фраза, че сме „малък, но прост народ“. Кой може да забрани на тази жена да се прибере в собствения си дом? Това е абсолютно нарушение на човешките права. И как някой може да лиши децата – в начален етап от обучението си - от правото им на качествено образование? Така ли се отнасяме с медиците – не бяха ли те героите на вчерашния на ден?
„Каква ми е вината? Че съм решила да помагам на хората?“, зарида Йорданка, след като призна, че ѝ е „забранено“ да се прибира в селото. Или да не се връща у дома, или внуците ѝ да не ходят на училище – това е условието на хората от село Равнец, превърнали се изведнъж в морални съдии. Срам и позор. И голяма доза простотия.
Целият този случай ми напомни за това как през 2014 в пернишкото село Калище родители излязоха на протест, защото не искаха бежанци да учат с децата им. Общината и учителите също не ги желаеха. Разпространяваха се слухове, че сред тях имало болни от малария и други болести – само и само да може „другите“ да не бъдат приети.
Спомних си и за това как от Белене прокудиха енорийския католически свещеник Паоло Кортези, който през 2017 предложи подслон на семейство бежанци от Сирия със законен статут у нас, но съгражданите му се обявиха срещу него. Сирийците напуснаха града, а Кортези – България.
Изводът е ясен – народът ни, обладан от страх, е готов да заклейми веднага всеки източник на този страх. Да загърби достойнството си и да спре да зачита човешките права. Не, уважаеми госпожи и господа, внуците на Йорданка Желязкова не са прокажени.
Директорът на училището Панайот Цветков обясни, че трябвало да „носи кръста“, ако „нещо се случи“. Този човек дължи отговори пред обществото. Как отстранява деца от училище, ако няма болничен лист? Какви са доказателствата, че Желязкова е заразена с Covid, оттам е заразила внуците си, а те – други деца? Изобщо – къде пак се е скрила държавата, къде е общината, къде е омбудсманът? Защото това е голям обществен скандал. Да, кметът на Бургас Димитър Николов предложи на Йорданка жилище от общинския фонд, но решението на проблема не свършва дотук.
На какво учим децата по този начин? На благодарност и съпричастност или на това как да изтрием достойнството си заради страха?
Питам се - какво ли изпитват лекарите, след като видят този случай? Той е толкова показателен за голямата картина, показваща как се възприемат медиците в обществото. Все са ни длъжни. Не трябва да се прибират в домовете си, да се виждат със семействата си, не е лошо и да работят 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, да не вземат почивка. Защо не и да спят на плажа. Умеем да ги подкрепяме с аплодисменти от балкона, но когато трябва наистина да им покажем колко са ценни, почти винаги се проваляме.
При този голям недостиг на лекари, хора като тази жена са рядко срещани. Навсякъде в страната има случаи на медици, които не желаят да влязат в Covid-отделенията, а тя прави истинска жертва и трябва да бъде удостоена с благодарности, а не хулена и заклеймявана.
Ако някой от недоволните родители от с. Равнец, не дай Боже, попадне точно в това Covid-отделение, в което Йорданка се грижи за болните, с какви очи ще я погледне? А ако някой от селото се разболее, каква ще е реакцията тогава? Дали ще изгонят цялото му семейство след общоселско въстание? Тъжно е.
Прочетете още:
Протест пред столичната онкология заради разкриването на Covid-отделение
Криза в Свищов: Covid-отделението на общинската болница не разполага с лекари
Време е политиците да спрат да се крият зад лекари, учители, съдии и историци
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: