"Ще минат месеци и ще се окаже, че България най-правилно е управлявала финансите, икономиката и здравните мерки по време на кризата" - това претендираше премиерът Бойко Борисов в началото на януари 2021 г., оценявайки собствената си политика в пандемията.
Данните за нивото на извънредната смъртност през изминалата година, комбинирани с показателите за състоянието на икономиката, обаче показват съвсем разлина картина.
Бившият премиер Иван Костов публикува в "Медиапул" сравнителен анализ на резултата от здравната и икономическата политика през последната година, който показва тежки недостатъци или незадоволителни резултати от мерките на правителството.
Костов оценява показателя за обща смъртност като най-общ критерий за ефективността на здравната политика.
От реално отчетените починали лица в 2020 изваждаме "нормалния" им брой, който изчисляваме с коефициента на общата смъртност умножен по броя на населението за 2019. Положителната разлика е броят на "извънредните смъртни случаи" (excess deaths).
Според данните на НСИ в 2020 у нас са починали 123 728. Нормалният брой очакваме да е 107 478. Извънредните смъртни случаи са 15 980. Знае се, че от Covid 19 са умрели 7 576. За останалите 8 404 няма обяснение. Крайният резултат е годишен коефициент на общата смъртност в 2020 от 17.8 промила, докато в 2019 е 15.5 промила. Още няма окончателни данни за всички страни, но наличните показват, че това сигурно ще бъде най-високата смъртност с най-високото нарастване за една година в света.
Смъртността в България преди и след Covid-19 (инфографика)
Бившият премиер препраща и към данни от The Economist за извънредната смъртност в отделни държави по света, отчетена след първите 50 починали пациенти с Covid-19.
"България е категорично на първо място по брой извънредни смъртни случаи на 100 000 население. Графиките на списанието за седмичната смъртност по страни показват още, че у нас необяснените извънредни смъртни случаи са изключително голям брой", посочва Иван Костов.
Той уточнява, че The Economist потвърждава първите оценки за България, макар да изчислява показателите за по-други периоди и да ползва за умалител средният брой починали седмично за периода 2015-2019 година. Това доказва, че българската здравна политика е допуснала най-висок коефициент на обща смъртност с най-бързо годишно покачване и най-висок дял извънредно починали лица, които не са необясними с епидемията от Covid 19.
"Не е нужно да минат месеци, за да се направи заключението, че в 2020 година българските власти са управлявали най-неправилно здравните мерки по време на кризата", пише Костов.
Ефективна ли беше антикризисната икономическа политика?
Изводът на бившия премиер е, че "е вероятно тя да е по-близо до най-неуспешните" в Европейския съюз.
Той прави сравнението между България и още 17 държави членки на ЕС, които не спадат към страните с най-силно развит - съответно най-пострадал - туристически сектор. Това е групата на държавите, които очакват над -8,3% спад на БВП за изминалата година.
Причината за изваждането на България от групата на туристическите държави е, че "преди нас има 19 страни-членки на ЕС с по-голям брой нощувки на човек от населението" - противно на разпространеното убеждение за развието на сектора в страната.
"ЕК прогнозира -4.9% свиване на реалния БВП в България. Според експресната оценка на НСИ то е -4.2%. Прогнозата на БНБ от декември 2020 бе за -4.4% - много близко до отчетената. Данните не са окончателни и позволяват интерпретация. Споделям констатациите на БНБ, че отчетеното от НСИ нарастване на частното потребление за деветмесечието на 2020, което е със значителен дял в БВП у нас, "не съответства на развитието през периода в останалите държави от ЕС и се различава от наблюдаваната в исторически план зависимост спрямо алтернативни индикатори за доходите и разходите на домакинствата", пише Иван Костов.
Той посочва, че през периода януари-септември БНБ отчита нарастване на депозитите на домакинствата с 2 507.8 млн. лева и на кредитите с 1 231.8 млн. лева, но ограничаване на домакинските парични разходи с 1 276.0 млн. лева.
"Затова очаквам действителният спад на БВП да бъде по-голям от експресната оценка на НСИ и по-близо до прогнозата на ЕК", казва той.
Когато се направи сравнение между темпа на намаление на БВП между 18-те държави от ЕС, България стига до осма позиция по най-неуспешна антикризисна политика.
"На по-лошата 7 позиция сме по загуба на темп в сравнение с 2018 г. Десет страни са се справили по-добре от нас с икономическата криза", казва Иван Костов. "Няма основания да се твърди, че българските власти са управлявали най-добре икономиката. В най-добрия случай са се справили малко по-лошо от средното за европейските страни, с които има основания да бъдат сравнявани".
Той прави уточнението, че още не са публикувани отчетите за прекомерни бюджетни дефицити на държавите членки, от които може да се очаква, че "бюджетната подкрепа за домакинствата и бизнеса у нас да е била сред най-ограничените в ЕС".
"И въпреки това не е била насочена към най-нуждаещите се, защото е довела през 2020 година до увеличаване на депозитите на домакинствата с 5 396.0 млн. лева, а не до нарастване на частното потребление и съответно до ограничаване на спада на БВП", казва Иван Костов в анализа си.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
