"Бедата е повече от тържествена" - с тези думи служебният министър на културата Велислав Минеков описа ситуацията, в която българското игрално кино се озова за втора поредна година.
Нито един от филмовите проекти, одобрени за финансиране, няма да получи пари, докато не бъдат разрешени споровете между недоволни продуценти и Националния филмов център. Блокирането на филмовата дейност се случва за втори път заради закъснения и обжалвания. В края на 2021 г., по думите на Минеков, Министерството на финансите прави "нечуван жест", като вместо да си прибере неизползвания бюджет от 18 млн. лв., се съгласява да го запази за още една година.
Новата конкурсна сесия обаче отново е спряна заради съдебно обжалване на направленията "пълнометражен филм с производствен бюджет над 600 000 лв." и "късометражен филм".
"Този път и бюджетът от около 42 млн. лв., както и онези 18 млн. лв., е твърде възможно да останат неизползвани. Игралното кино ще пострада много", предупреди Минеков на първата си пресконференция след встъпването в длъжност.
В края на юли НФЦ одобрява три филма за финансиране: "Пет пъти, в които баща ми си забрави чантата" на Драгомир Шолев, "На празен ход" на Теодор Ушев, и "45" на Камен Калев.
Заповедта на директора на филмовия център обаче е обжалвана от "Гала филм" ООД, продуцентската компания на Галина Тонева и Кирил Кирилов.
Двамата са продуценти и на филма на Виктор Божинов "Бягство", който беше включен в списъка на потенциалните кандидати за "Оскар" от България, но създателите му го оттеглиха със скандал заради несъгласие с подбраната комисия и процедурата на избор.
Най-новият проект на Тонева и Кирилов за игрален филм "Рокля Луна" с режисьор Десислава Спасова е кандидатствал за финансиране от НФЦ тази година, но остава на пето място и не е одобрен. Без бюджетна помощ остават и проекти на Светослав Овчаров, Виктор Божинов (по романа на Милен Русков "Чамкория"), Димитър Коцев-Шошо и др.
Тонева твърди, че в правилника на новия Закон за филмовата индустрия "липсва ясна и конкретна методика за формиране на крайния брой точки и няма достатъчно правни основания, за да се използва приложената система на оценяване", правилата са "дописвани със заповед", създават се условия за "корупционни практики и възможности за влияния от типа - аз на тебе, ти на мене", а цялата нововъведена процедура за кандидатстване е превърната в тежка и "адова" административна машина.
Обжалването на практика може да доведе до втора нулева година за българското кино - съдебните спорове за миналата сесия все още не са приключили, а вече започва нова драма.
Това провокира множество сериозни критики от страна на кино-професионалисти, които описват отчайваща картина на работата в българската филмова индустрия.
Теодор Ушев, чийто режисьорски дебют "Ф 1.618" ще излиза по кината през ноември 2022 г., публикува тежки критики срещу "токсичната среда" на киното в България.
Той предупреждава, че съдебните жалби срещу сесиите ще доведат до липса на работа по български проекти за "хиляди професионалисти, осветители, гримьори, художници, оператори, актьори, хора, свързани с киното в България".
"Кинаджии, невероятни професионалисти (...) вместо да работят по български филми, работят за треторазредни off Hollywood продължения и spin offs. По-малко зрители. Вместо това десетки кадърни актьори, са принудени да работят в потресаващо евтини и зле направени тв сериали. Киното е занаят - ако не го упражняваш ежедневно, губиш тренинг. Енергията за създаване на качествено българско кино вече е похабена", казва той.
Ушев посочва, че държавата отпуска едва около 25% от парите, които колегите им в останалите страни от бившия Източен блок получават - а в момента инфлацията ги стопява още преди да са получени.
"Наистина, по-добре да се отреже изцяло държавното финансиране на киното, за да се спре тази агония. Поне за 20 г. Така само тези, които наистина горят в професията си, ще останат", казва той.
Режисьорът, който през 2021 г. провокира огромен дебат за подбора на предложенията за "Оскар", коменитра, че в последните две десетилетия няма нито един български филм с шанс да влезе в късия списък за номинации - "не заради филмите, а заради факта, че продуцентите и PR-стратезите хал хабер си нямат как да направят добра кампания за филмите си. Защото дори минималните средства за промотиране и разпространение на филмите се крадат".
Ушев посочва, че кадърните режисьори са "отказани" да работят за сметка на "десетки гъвкави комбинатори без капка талант", които произвеждат филм след филм.
"В българското кино едни кланове се борят с други кланове за запазване на едно пост-комунистическо статукво, в което няма значение колко фестивали, награди, успехи, зрители (не само в наше село, а по света) един филм е постигнал. В тези кланове единственият закон, който цари е : колко пари могат да откраднат, колко вили и къщи могат да си построят по морето", заключава той.
Виктория Радославова, която е режисьор по монтажа на филми като "Воевода", "Събирач на трупове" и множество български сериали, описва ситуацията като "абсолютно деструктивно поведение на всички ни".
"Сякаш се опитваме умишлено да си затрием кинопроизводството. Олеква ни, че не правим кино, ако сме убедени, че и никой друг няма да прави. Обаче отвъд отявлените лагери между продуценти и режисьори, стои една голяма група хора, които също това работят. Кино. И не са маловажна част", пише тя в профила си във Facebook.
Радославова посочва, че с поредната блокирана сесия на НФЦ ще остане "без половината си доход за неопределено време", защото проектите, по които е могла да работи, са замразени.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
