Сплит е град, който пленява от първата секунда със своята история, архитектура, със своя красив далматински бряг на Адриатическо море. Ако минете през Двореца на Диоклециан, напомнящ за великата Римска империя, а после се насочите към Храма на Юпитер, са ви нужни около 15 минути, за да стигнете до още един „храм“ – баскетболната зала „Арена Грипе“. Домът на най-великия европейски отбор на 20 век.

Ако през 1993 Мичмана и Петър Василев изригват с фразата „Господ е българин“, то можем да си представим как са крещели хърватските коментатори две години по-рано. Тогава феноменалният отбор на Югопластика печели за трети пореден път Евролигата – най-престижното клубно първенство на Стария континент. Както пеят още в Сплит – „Слънцето е неслучайно жълто“. Това е химнът на великата баскетболна династия, която прослави Балканите.

Когато Adidas и BSTN пуснаха новата си серия обувки, хората извън баскетболните среди най-вероятно не са разбрали какво пише на петата, точно над жълтата лента. Там грее името на големите шампиони от Сплит.

В края на 80-те и началото на 90-те баскетболът на балканите е в подем. Югославия вече е спечелила Олимпийските игри в Москва през 80’, а току-що се е сдобила и с третото си злато на Световно първенство. В Европа нямат равни – през 1989 и 1991 се окичват с четвъртия и петия си златен медал – точно преди големия си крах.

Докато отвъд Океана Меджик Джонсън и Лари Бърд посрещат изгряващата звезда на NBA Майкъл Джордан, в САЩ едва ли си представят на колко високо ниво е играта с оранжевата топка на един малък полуостров в Югоизточната част на Европа. Всъщност, дори хората от Сплит откриват любовта си към баскетбола малко случайно. През 1945 там има само женски професионален клуб, а мъжете пренебрегват играта. Смятат я за непригодна за техния пол и се концентрират върху футболните емоции, предоставени им от местния „Хайдук“. Скоро обаче се появява специалистът Бранко Радович, който поставя основите на този спорт в Сплит.

След дълъг престой в долните дивизии КК Сплит се изкачва в елита и скоро започва да впечатлява с изявите си. Макар баскетболистите да губят първите си два европейски финала, бъдещето изглежда светло, защото два пъти печелят местната лига. Скоро компанията Jugoplastika, която прави спортно облекло, вижда потенциала на клуба и става основен спонсор, а „жълтите“ приемат името на фабриката.

Така се ражда началото на една легенда. „Знаете ли какво е чувството, когато спреш и осъзнаеш, че правиш всичко просто по инстинкт? Ето така играехме“, казва бившият състезател Желко Жерков.

Докато в Америка всичко е шоу и индивидуалност, а феновете гледат мощни забивки и кръстосан дрибъл, който „чупи глезените“ на противниците, в бивша Югославия картинката е съвсем различна. Баскетболът е лабиринт с редица коридори, които сам трябва да отвориш за десети от секундата. А когато са на паркета, играчите на Югопластика правят точно това – феноменални двойни заслони, перфектна комбинация в триъгълници в нападение и здрава защита. Отборът е съставен от сърби, хървати и черногорци, но националността не е важна – най-важен е успехът.

Основите му поставя специалистът Божидар Малкович. Той идва в „Арена Грипе“ през 1986, след като е натрупал богат опит на високо ниво, и прави плавен преход между поколенията в отбора. Така създава „дрийм тийм“ – сплав от младост и опит. Най-голямата звезда е Тони Кукоч, който след години отива да играе в Чикаго Булс с Майкъл Джордан. Там е и Дино Раджа, който по-късно носи екипа на Бостън Селтикс. Добавете Горан Собин, Велимир Перашович, Зоран Сретенович и Душко Иванович, за да получите новите „Бийтълс“ на Балканите. Така ги наричат в Сплит, тъй като играят „рок енд рол“ баскетбол.

И ето че успехът не закъснява. Мюнхен, 1989. Залата е пълна с жълти фланелки и знамена, докато Югопластика преподава баскетбол на елитния испански Барселона. На финала идва Макаби Тел Авив, а югославският състав е повече от убедителен, като води още от началото. „Собин печели топката, феноменален Раджа, пас към Сретанович, топката е в Кукоч, остават 29 секунди“, крещи коментаторът. „Няма как да загубят. Макаби е на колене. Макаби е победен. Югопластика е шампион на Европа! Край!“.

„Тони Кукоч и аз бяхме още на по 20, нямахме опит в Европа. Останалите бяха малко по-големи. Никога не бяхме играли на голямата сцена, но когато мечтаеш и си пълен с надежда, могат да се случат феноменални неща“, казва години по-късно Дино Раджа. „Спомням си как бяхме в съблекалнята, а менторът на нашия треньор – Александър Николич, дойде и ни надъха: „Вие сте най-доброто нещо, което ми се е случвало в баскетбола. Играйте здраво, за да не кажат хората, че сте стигнали до Мюнхен случайно!“.

Година по-късно финалът е в Сарагоса, а младото ядро на тима от Сплит няма намерение да отстъпва. Барселона е подкрепяна от мощна фенска маса, но резултатът на таблото в края на финала от Евролигата показва 72-67 за Югопластика.

А жълтата вълна няма спирка. През 1991, под новото си име Pop 84, отборът от Сплит пак достига до финалната четворка. Раджа и Иванович вече ги няма, но геният Кукоч е там, подпомаган от Зоран Савич. Савич бележи невероятните 27 точки във финала срещу Барса. И титлата отново е за Югопластика. Невероятната приказка на „жълтите“ е била постигана само още веднъж в историята – когато съветският Ригас печели Евролигата три поредни пъти между 1958 и 1960. От 1991 насам няма нито един състав, който да повтори постижението. А изглежда и почти немислимо в днешния баскетбол.

„Спомням си онази гледка на летището в Сплит. 150 хиляди човека ни чакаха. Беше уникално“, спомня си Савич.

Американците се хвалят с най-великия „дрийм тийм“ в историята от Олимпиадата в Барселона през 1992. Но сигурно знаят, че са наследили това призвание от „жълтите“ майстори на баскетболната игра, подвизаващи се на Балканите.

Точно Балканите са една от големите причини за разпадането на тази велика династия. Рухването на Югославия, войните и насилието карат хората да забравят напълно за спорта. Югопластика губи най-добрите си състезатели, започва да играе в хърватското първенство и макар да печели пет пъти Купата на страната, повече никога не повтаря старите си успехи. Последният трофей на славния отбор е титлата в Хърватия от 2003 г.

Всяка красива приказка има своя край. Но ако веднъж си бил герой, оставаш такъв завинаги. Затова хората от Сплит, които минават покрай старата баскетболна арена, винаги ще пеят първите редове на прословутия химн: „Слънцето е неслучайно жълто“.


Прочетете още:

adidas почита великите баскетболисти от Сплит, които прославиха Балканите

"Не съм виждал такъв талант от Меси и Роналдо": Холанд е готов да бъде новата суперзвезда на футбола

FIFA обяви номинациите за футболните си награди за 2020


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Ивайло Христов: Ще има български филм с "Оскар", когато има пари

Режисьорът на "Страх" определи като "буря в чаша вода" критиките на Теодор Ушев към избора на българското предложение за наградите

2,4 млрд. лв. от Плана за възстановяване са само за въглищните региони

Перник, Стара Загора и Кюстендил ще получат целева подкрепа

Весела Казакова, Мина Милева и "наказателният вот" срещу филмите им в България

"Това е наказание срещу успеха на всички, които светът призна - и то западният свят"

Изследване от Швеция: Covid-19 засяга по-малко хора, ако близките им са ваксинирани

Ваксините играят ключова роля не само за индивидуалната, но и за колективната защита във високорискова среда

Вирусолозите предлагат по-строги мерки: "Ние сме в извънредна ситуация"

"Излизането от тази вълна зависи от нашето разумно поведение като общество"