Кой и как модерира българското съдържание във Facebook? Въпросите отново са на дневен ред - поне в социалните мрежи. Вместо с отговори обаче, до момента потребителите разполагат само с примери и спекулации, водещи към технологичната компания Telus International.
В последните няколко дни тя беше замесена в спор, след като разследващият сайт Bird отправи критики към служителите на фирмата, за която се твърди, че отговаря за модерирането на българската секция на Facebook. Спорът прерасна в заплахи със съд и не особено убедителни опити на компанията да обясни каква точно дейност извършва в партньорството си с Meta.
Докато тези въпроси остават без отговор, ние решихме да зададем други на преподавателя в Нов български университет доц. д-р Мартин Осиковски, който следи казуса от дълго време. През март той обяви петиция, събра над 2400 подписа и алармира за проблемите с модерацията на съдържание в България Европейския парламент и Европейската комисия. Копие от документите получиха и Държавният департамент на САЩ, и американското посолство, и двете замесени страни - Meta и "Telus България".
Мартин Осиковски е доктор по история и теория на културата. Завършва философия в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и има магистър по медиевистика от Централноевропейски университет - Будапеща. Интересите му са насочени към историята на политиката, медиите и медийната етика.
Последното развитие е вчерашната позиция на компания Telus, в която те се опитват да дадат обяснение за модерацията на Facebook. Как тълкувате Вие тяхното изявление?
Ами от една страна го приемам със съжаление, защото ми се струва много немощно предвид контекста на тази ситуация. От друга страна мисля, че големите черни петна продължават да си стоят. Най-важните неща, които не знаем, продължаваме да не ги знаем. Според мен те са следните:
Все още няма сигурна, ясна, разбираема и достъпна информация по въпроса кой в крайна сметка е отговорен за модерирането на съдържанието на Facebook.
Второ, ние нямаме, и продължаваме да нямаме, ясна информация по въпроса какъв точно е миксът между човешката работа и автоматизацията при извършването на модерация на българоезичното съдържание във Facebook. Известно е, че при малките езици, какъвто е българският, за които няма достатъчно данни, автоматизацията не работи толкова добре. Тоест може да се предположи, че една идея повече е човешката намеса. Но ние нямаме точна информация какъв точно е миксът, каква част от работата се извършва от хора и каква - от алгоритми.
Третото, за което нямаме информация, са всъщност хората, които изпълняват тази дейност. Такива има, но не знаем тези хора, които евентуално са служители на българския Telus International, какви са и най-вече каква е тяхната квалификация. Дали те са достатъчно компетентни да вършат такава работа.
Моето основно убеждение е, че тази работа не е елементарен customer service (обслужване на клиенти - б.ред). Тя не е просто нещо, което може се даде на студент, първа или втора година, за да изкарва някакви пари или това да му е първа работа. Аз мисля, че това е една доста тежка медийно-етическа работа, а ние не знаем тези хора, които все пак съществуват някъде, каква квалификация притежават.
Знаете ли за някакви конкретни примери, извършвани по отношение на модерацията в социалната мрежа? Какво точно се случва в модерационните центрове?
Има един наръч коридорни слухове за това какво всъщност се случва в модерационните центрове на Facebook. Например от трета ръка знам за един много устойчив слух, че в модерационните центрове съдържание, което е споделено от действащи политици и посолства - не се пипа.
Това е един вид предпазен механизъм - не го пипат, за да не стане нещо по-лошо. Това нещо, ако е вярно, е изключителен скандал, защото ние знаем, че Facebook работи с единни правила и стандарти. Оказва се обаче, че ако този слух е верен, тези единни правила и стандарти на практика не важат за изключителни случаи - каквито са случаите с действащи политици и посолства. Нямаме нито дума по този въпрос.
Не знаем и според мен най-важното - кой носи отговорността? Напълно нормално е в едно медийно място да се случват грешки. Facebook е едно такова медийно място и е напълно нормално понякога такива неща да се случват. Важното е не да имаме застраховка, че никога няма да се случват такива грешки, а да има механизъм, който да позволява носенето на отговорност за тези грешки. Това би предотвратило повтарянето им за в бъдеще.
В последните дни темата около модерацията на Facebook отново се обсъжда широко в социалните мрежи. Това обаче беше провокирано от публикацията на разследващия сайт Bird, която предизвика внимание. Някои я одобряват, а други я критикуват. В сряда Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) също излезе с остро становище по повод публикацията на Bird. Каква е вашата позиция?
Атанас Чобанов (главен редактор на Bird - б. ред) прави нещо, което АЕЖ намира за осъдително. АЕЖ обаче знае към кого да насочи своята позиция, защото е ясно името и лицето на човека, който е свързан с това нещо. А когато някакъв гаф се случи във Facebook среда, ние всъщност към кого можем да насочим търсенето на отговорност? Нямаме такова място, нямаме как да я насочим.
Как според вас трябва да се води дебата за модерацията във Facebook в нашето общество?
На мен не ми харесва как се води дебатът, защото той се води грубичко. Вчерашната позиция на АЕЖ е достатъчно свидетелство за това. АЕЖ е професионална организация от много висок калибър и когато те кажат нещо ние трябва да му обърнем внимание. Дебатът започва да се води грубичко, защото на нас ни липсва нужното законодателство, което би помогнало такива случаи да се решат. Липсва и някакъв вид регулация на това, което се случва в социалните мрежи, която тепърва трябва да бъде изработена.
Как трябва да се осъществи тази регулация?
В други европейски държави има такова законодателство. В Германия такова има от 2018-2019 г. и жаргонно е наричан Facebook законът. Той наистина урежда много ясно разписано какво се случва, какво трябва да се случи с определени видове съдържание, които трябва да бъдат премахнати от социалната мрежа в рамките на определено време, и предвижда страшно големи глоби.
В Германия тази среда е регулирана, а у нас изобщо не е регулирана. И някак си дебатът започва да загрубява. Явно е, че тази регулация ни липсва. Нещата трябва да бъдат вкарани в ред.
Според мен няма никакъв проблем да се мисли за такава регулация. В нея мисля, че няма нищо ограничаващо свободата на словото или на изразяването. Искам да напомня, че в Народното събрание има проектозакон за такова нещо, който е доста добър, внесен от бившия министър на електронното управление Божидар Божанов. Според мен този проектозакон създава условия да решим всички тези проблеми, които са свързани с настоящата ситуация.
Смятате ли че с модерацията на съдържанието във Facebook се оказва по някакъв начин влияние на нагласите и настроенията сред българското общество?
По-важен е въпросът за отговорността. Разбира се, това влияе на тяхното настроение и в едната посока и в другата. Знаете какъв е принципът на социалните мрежи - те генерират ехо стаи, а в тях нещата се усилват. Хората виждат само това, което искат да виждат, което отключва у тях емоционална реакция. И това е страшното, че стават едни емоционални тенджери под налягане и поради това е много важно нещата да бъдат държани в някакъв благоприличен ред и да има регулация.
През март Вие бяхте инициирали петиция относно механизмите за контрол на съдържанието в българския Facebook. Тя беше адресирана до еврокомисаря Маргарете Вестагер, компанията Meta, както и други държавни структури. Успяхте ли да постигнете някакъв резултат чрез нея?
Тя успя да постигне някакъв частичен резултат. Получихме класически бюрократичен отговор от Европейската комисия и еврокомисарката Вестагер, но този бюрократичен отговор беше, че законодателството, което се подготвя в момента (най-вероятно става дума за Законодателен акт за цифровите услуги или още Digital Act - б.ред.) ще обърне внимание на темите, които бяха разписани в петицията. Общо взето ни оставиха леко настрана.
От друга страна, се предприеха действия, но не искам да ги коментирам конкретно. Предприеха се действия около петицията на вътрешно ниво и следствие на някакъв вътрешен натиск за отблокиране на конкретно посочените в петицията Facebook профили.
Това някак си мен ме ядоса, защото това показа, че получателите на петицията не успяват да разберат кое е най-важното в нея. А най-важното е, че ние не се борим някакви си профили да бъдат отключени, а други, които не харесваме - да бъдат заключени. За мен това не може да е цел и изобщо това не е въпросът. Той е за намиране на устойчив механизъм за отчетност.
Има ли някакви различни модели за блокиране на граждански активисти в платформата?
Това е малко тайнствена работа, защото освен блокиране, има и някакви други подмолни механизми за ограничаване на изразяването. Например те (публикациите на потребителите - б.ред) могат да бъдат изтикани по назад в информационния поток. Аз не съм убеден дали потребителят винаги разбира дали това се случва. Това са някакви IT хватки, които само запознати могат да кажат дали се прилагат и до каква степен.
Но не е е само до блокиране. Facebook не е някакъв публичен площад, на който хората излизат, и индивидуално всеки има право да говори и да казва каквото си иска. Facebook е технологичен площад, който усилва определени гласове много значително, други гласове изобщо не ги усилва, а трети ги заглушава.
Това не е просто площад, на който хората си говорят, а е много технологизиран площад с копчета за сила на звука, който може много да се усили или намали. И тези копчета не са в ръцете на потребителите. Бутоните за усилване и намаляване на звука са всъщност в ръцете на модераторите и на технолозите, които са в back-end(програмен интерфейс - б.ред), който ние не го виждаме и не знаем нищо за него.
Интервюто е публикувано с известни редакции и корекции.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
