"Представете си дете с хиперактивност в паралелка в СМГ."
Това е първият коментар по темата на Доника Костадинова - ресурсен учител в 60 СУ в София, в което близо 10% от всички деца са със специални образователни потребности.
Напрежението на учителите, от които се очаква да постигат високи резултати в най-елитната софийска гимназия, в комбинация с фрустрацията на деца, които изпитват трудност да се фокусират - безспорно звучи сериозно.
Освен специален педагог, Доника е и родител на 15-годишния Георги, който е аутист и тази година завърши успешно 7. клас.
Радостта от постижението на детето е помрачена от последващите трудности, дори за човек от системата.
“Опитах шест училища и получих категоричен отказ.”
С унижението Доника се справя - преглъща го. Проблем остава усещането за безизходица за детето. Тя е приела, че въпреки огромното му желание Георги няма да може да се справи с учене в клас в гимназиалния курс. И това не е поради дефицит в системата, а защото тя така преценява - като майка и като професионалист, който познава нуждите и възможностите му да функционира в група.
Над 27 000 са децата със специални образователни потребности (СОП) в системата в България, по данни на МОН. Близо 5000 от тях учат в София.
Децата със специални образователни потребности са различни - някои от тях са с нарушено зрение или слух, други имат езиково-говорни нарушения, трети срещат трудности в обучението си заради емоционални или поведенчески проблеми, четвърти са с хронични заболявания, които изискват специална грижа от възпитателите.
Класацията на елитните гимназии в столицата след външното оценяване на седмокласниците съвпадна с публикуването и на статистика за разпределението на децата със СОП в училищата в София, изготвена от Сдружението на родители на деца със Синдром на дефицит на внимание и хиперактивност (СДВХ).
От нея се вижда нагледно къде учат те, както и че в 49 от 276 столични училища няма нито едно дете със СОП.
Повечето от училищата, които не работят с тези ученици, са частни гимназии, в които обикновено се записват деца с цел високи постижения.
В списъка са и Софийската математическа гимназия (СМГ), която оглавява класация за прием с най-висок бал в София, Немската, Испанската, Втора английска и Румънската гимназия.
Деца със СОП няма и в 157-а, и в 33-а езикова гимназия, в 146-о във Волуяк, в 82-о в Горубляне, в спортното 166-о, както и в двете вечерни училища и още няколко специализирани средни училища, включително Софийската духовна семинария.
Най-голям дял деца със СОП има в специализираните училища - 100% или 169 са те в Специалното училище за ученици с нарушено зрение. Същото е и в Училището за ученици с увреден слух, където 350 от 351 деца са със СОП.
За да могат да учат, те имат нужда от специална подкрепа от професионални рехабилитатори.
Впечатление в списъка прави частното училище „Езиков свят“ със засилено изучаване на чужди езици, в което децата със СОП са малко повече от половината. Близо 45% са те в частното "Милеа" - първото в България училище с мисията да синхронизира държавните образователни стандарти и сензорно-базирания обучителен подход. Следват държавните 113-о, 66-о, 156-о и 141-о, в които процентът е над 20.
От сдружението на родителите на деца със СДВХ смятат, че "такова неравномерно разпределение на деца със СОП по паралелки трябва да се предотврати", както и че то "показва сериозни недостатъци в приобщаващото образование".
Дефицитите на системата със сигурност са много. Показват го резултатите от тестовете за грамотност, паралелната икономика на частните уроци, както и разминаването между това, което учат децата и онова, което им е нужно, за да се реализират в XXI в.
Проблемите и възможностите, които класациите на елитните гимназии скриват
Дали равномерното разпределение в паралелките в столицата е решение на проблемите пред децата със СОП?
Михаела Минчева, ресурсен учител в 104-о СУ в София, дава друг конкретен пример.
Дете с дислексия може да постигне много в различни области. Но да се очаква от него да се справи в езикова гимназия е нереалистично и травмиращо за детето, било то и с най-слаба форма на дислексия.
Дори да не са изкушени от елитните гимназии, родителите на деца със СОП срещат трудности и в по-достъпните училища.
Трудно е да се обобщи къде и защо има добре работещи практики за приобщаващо образование. "В някои училища процентът на деца със СОП е голям, но децата са записани само в индивидуална форма на обучение, което означава, че не влизат в клас с другите ученици," коментира Михаела.
Честа практика е училището да изисква детето да е придружено от възрастен, което намалява тежестта върху институцията и позволява администрацията да поеме повече случаи. Това обаче поставя тежък товар върху семейството, от което се очаква да може да предостави целодневна грижа. В този смисъл числата не могат да дадат ясна представа за подкрепата, на която родителите могат да разчитат в дадено училище.
С напредване на годините на детето, образованието става все по-трудно, тъй като разминаването между възможностите на децата със специални потребности и тези в норма се увеличава. Георги не прави изключение.
През септември той ще е ученик в индивидуална форма на обучение в едно от малкото столични училища, в които имат такава работеща практика, а Доника продължава да се притеснява.
Понякога фактът, че съм специален педагог не играе в моя полза, защото колегите се притесняват, че ще имам високи изисквания. А аз нямам никакви. Само да му обръщат внимание.
Майката на Георги е избрала специалната педагогика и е обърнала целия си живот, за да може да му даде най-добрата грижа. С такава подкрепа той има всички шансове да изпълни потенциала си и да постигне много.
Колко деца със СОП имат шанса на Георги и колко майки успяват да надвият дефицитите на системата, за да осигурят онова, от което децата им имат нужда - това не е правилният въпрос.
Кога системата ще успее да развие достатъчно гъвкавост, за да може да откликне на нуждите на децата по-адекватно, това е тема на реформа, която към момента обаче не изглежда да е приоритет.
Решението засега остава въпрос на лично оцеляване.
Повърхностни класации и гонене на Михаля - какво прави училището с децата ни
Подкрепата за проекта "Млада България" е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на "Булевард България" и авторите на медията, и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.