Децата, които наесен ще бъдат в 7. клас, ще се пенсионират около 2074 година. Имаме ли изобщо идея как ще изглежда тогава светът, за който трябва да ги подготвим сега?
Вместо да се вгледаме в самите деца и да им помогнем да открият своя талант, страст и мечти, с които те сами да оформят бъдещето си, ние сме заети да ги вкараме в калъп още на 14-годишна възраст, с цената на безумен емоционален и финансов стрес. И търсим изцяло външни ориентири за това накъде и в какво да насочим вниманието и усилията им.
Това именно прави рейтингите на училищата толкова популярни и влиятелни. За поредна година медиите и родителите се вълнуват твърде бурно от класацията на гимназиите в София след резултатите от НВО.
“Това, че в нея се сравняват несравними балове, е най-малкият проблем. При едни оценките по български и математика са удвоени, при други единият от двата изпита е утроен; едни са с квоти, други без квоти; при някои участват и допълнителни изпити като природни науки, изобразително изкуство и др. Много по-същественото е, че всяка година разговорът за важните проблеми в образованието катастрофират в ей такива класации.”
Думите са на Ирина Манушева - философ, преводач и майка на три деца, която вярва, че “всеки от нас е отговорен за света, който завещаваме на децата си и за децата, които завещаваме на света”.
“С какво право губим времето на учениците в училище, ако практически всичко, което ще им бъде от полза да знаят, така или иначе ще го научат извън него? Да държиш децата принудително в училище 12+ години по 8 часа на ден, без да им дадеш нищо смислено, е чисто и просто престъпление. А да го правиш поколение след поколение, е ритуално самоубийство за цялата държава.”
Като майка на петокласник и четвъртокласник (от септември), не мога да съм по-съгласна с думите й.
Големият ми син, например, обожава да решава задачи, пъзели и загадки, но не се справя със стреса на тестовете, затова и не успя да събере точките от състезанията, които се изискват за прием в математическите гимназии от 5. клас.
Основа читателски клуб в училището си, прочел е всички романи за Хари Потър и Пърси Джаксън, както и още не знам колко книги, но има 5 по четене, защото много бързал и не четял изразително на глас.
Малкият ми син иска да стане фермер и да развъжда коне. За съжаление няма какво друго да направя, освен да му извинявам отсъствията от училище, за да го водя на село и на езда при всяка удобна възможност. Но колко родители могат да си позволят това?
Образователната система е една от най-консервативните и трудни за промяна, въпреки че проблемите в нея отдавна се признават от всички, дори от хората вътре в нея.
Около 120 хил. души в България са заети в сферата на образованието. Заедно с техните семейства, това са близо 5% от населението на страната. Едва ли може да се намери някой, който да успее да изработи консенсусно решение за промяна, засягаща толкова голяма група. Ако има, надали ще е плод на усилията на въпросната система.
- В нея близо 60% от родителите са принудени да плащат за частни уроци, за да се доберат децата им до някоя от заветните елитни гимназии.
- Нивото на останалите е такова, че делът на функционално неграмотните 15-годишни ученици е два пъти по-висок в сравнение със средната стойност за ЕС. И системата се задоволява с това.
- Половината ученици смятат, че в училище не се обръща внимание на ключови умения, които са необходими за реализацията на човек в XXI век. Това се потвърждава от работодателите - две трети от тях срещат трудности при намирането на необходимите им специалисти и работници.
Проблемът не е само български обаче. Сър Кен Робинсън - британският автор, лектор и международен съветник по темите на изкуството в образованието (1950-2020) посвещава живота си на изследване на образователните системи в света.
Той забелязва, че навсякъде училищата нареждат по важност най-горе езиците и математиката, след което природните науки и историята, а най-долу в класацията остават изкуствата и спорта. Въпреки че най-влиятелните личности в света са именно спортистите и хората на изкуството, твърди Робинсън.
Светът ни се сблъсква с нови предизвикателства всеки ден и повече отвсякога се нуждаем от творчески решения. В същото време училището принуждава децата да прекарват часове, седнали на стол, в заучаване наизуст на информация, която те могат с един клик да открият в телефона си - който им е в джоба.
Това не е единствено загуба на ценно време, в което децата биха могли да изследват света по доста по-ефективен и приятен начин.
Училището на практика потиска мотивацията на децата да придобиват нови знания и умения.
Учи ги, че грешките са проблем, убива любопитството им, отегчава ги, стресира ги.
Съвсем отделна тема е как това потискане ги озлобява и превръща системата в основен съучастник на виновните за насилието не само в рамките на училището, но и по принцип.
„Ако не си готов да сгрешиш, никога няма да измислиш нещо оригинално,“ казва Кен Робинсън. Той вярва дълбоко до края на живота си, че в училище децата не подобряват умението си да мислят творчески, а точно обратното - губят естествената си креативност.
Демографът, писател и университетски преподавател Георги Бърдаров също предупреждава, че ако не променим образователната система, ще изостанем от технологичните и социални реалности.
Тя трябва да се фокусира върху критично мислене, работа в екип, комуникация и креативност, а не да удавя любопитството на децата в безкраен порой от факти и дати. Много по-важно е те да се научат как да използват информацията и да извличат най-ценното от нея, вместо да се мъчат да се приспособят към системата.
Ако днес тя им е безинтересна, утре ще бъде все по-ненужна, казва Бърдаров.
Докато пиша това, проверих доста данни, както и коректността на изказванията, които цитирам. Онова, което не съм проверила, е кои са десетте топ гимназии в София. Защото не ме интересува. Вместо това продължавам да общувам с децата си с вяра, че заедно можем да открием кои са онези неща, които ще ги направят полезни на света и на себе си.
Защо нищо не е наред с образованието в България?
Защо училището не дава ориентир за професията на младите българи?
Подкрепата за проекта "Млада България" е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на "Булевард България" и авторите на медията, и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.