Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
София е градът с най-добрите условия за градски транспорт в цяла България - една от малкото общински услуги, които заслужават похвала заради подобренията си в последните 20 г. и които могат да се сравняват с други европейски столици.
Навръх Трети март обаче Центърът за градска мобилност и сдружението "Градски транспорт и инфраструктура" са решили да отбележат събитието с носталгия по времената, когато националният празник се падаше на 9 септември.
На пръв поглед, мисията звучи похвално: един ден с безплатни пътувания от Орлов мост до Националния исторически музей в Бояна.
Машините са стари, реставрирани са от доброволци и транспортни ентусиасти, а организацията е направена с дарения на граждани в полза на граждани.
Дотук добре.
За целта обаче са изкарани "чудесата" на социалистическия автотранспорт - унгарския "Икарус 280" и произвежданите в Ботевград "Чавдар 11М4" (имитация на Setra) и "Чавдар 130" (сглобяван по лиценз на Steyr).
Версиите на "Икарус"-а с тролейбусни "рога", които доскоро вървяха спорадично по линия 9 през центъра на София, би трябвало да са разсеяли и последните романтични миражи по "едно време".
А ако някой пази личен спомен от междуградските пътувания в последните години на соца и първите години на прехода, сигурно би предпочел да тича по нанагорнището до НИМ, отколкото пак да стъпи в "Чавдар" след незабравимите преживявания в тресящата се каросерия и вечна миризма на изгорели газове.
Искате атракция?
Едно пътуване с 11М4 през завоите на прохода Шипка ще ви създаде кошмари за цял живот. Бъдете сигурни, оттам нататък завинаги ще усещате миризмата от рейса с оранжевите пердета, дори ако го гледате само на снимка.
Не ни разбирайте погрешно: няма нищо лошо в идеята на група любители да възстановяват парчета от българската история и да я представят по достъпен начин за повече хора.
Но е добре и Столична община да се замисля за контекста, в който хепи-соцът се превръща в безплатен елемент от всеки празник на патриотизма.
Когато комбинираме ретро-идеала с гледката на руските знамена по Цариградско шосе и под Паметника на свободата, плюс с официозните чествания на Трети март като Ден на Освободителката, носталгията по времената на "вечната и нерушима българо-съветска дружба между народите" вече започва да става нелепа.
