Илия Кръстев е председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии. Повече от 10 години е изпълнителен директор на A Data Pro, под чиято шапка са SeeNews, компанията за медиен мониторинг Perceptica, глобалната бизнес платформа за възобновяеми източници Renewables Now и Identrics – специализираното звено на групата за научна и развойна дейност.
Той има MBA от Cotrugli Business School и сертификат от Ritsumeikan Asia Pacific University за глобално управление и лидерство. Илия Кръстев е с дългогодишен професионален опит в предприемачеството и развитието на компании в областта на бизнес разузнаването и новите технологии.
С него обсъждаме инвестицията на Microsoft в Гърция на стойност близо 1 млрд. щатски долара, както и защо технологичният гигант не избра България. „Булевард България“ вече ви разказа за изграждането на център за данни и инфраструктура за облачни услуги в южната ни съседка. Според Илия Кръстев – това е много важен ход за развитието на бранда на една държава.
Защо Microsoft избра да инвестира в Гърция, а не в България?
Темата е доста по-широка, тъй като в конкретния случай с Microsoft ние не можем да сме сигурни каква е пълната конкретика за причината за инвестицията. Смята се, че има правителствен договор, свързан с услуги, които Microsoft ще предоставя на Гърция.
Обяснено: Защо Microsoft избра Гърция, а не България
Извън това има няколко по-големи теми. Едната е, че такъв тип компании търсят определени фактори на пазарите, които съвпадат със стратегическите им инициативи. В случая с Гърция – един от тези фактори е електроенергията. Една от целите на Microsoft е центровете за данни да бъдат захранвани със зелена енергия. Гърция си е поставила доста амбициозни цели в тази посока. Дори може и да е маркетингов трик, но според мен това е един от факторите, които са били ключови при избора.
Има още няколко компании, които ще инвестират там – като Cisco. Това е следствие от една среща, която се е провела между Майк Помпео и представител на правителството им. Подписано е стратегическо споразумение за партньорство между САЩ и Гърция за това как ще развиват иновации и как Атина става партньор на САЩ. Има и чисто икономически причини за компаниите, които инвестират. Съществуват и фактори, свързани с това как функционират пазарите и по какъв начин комуникират – не просто в кратък период от време, а стратегически, дългосрочно.
Няма информация, че България е била обмисляна като дестинация за инвестиции от страна на Microsoft, но със сигурност от технологичния гигант са проучили добре региона. Какви са предимствата на София пред Атина?
Най-вероятно са обсъдили и България. Трябва да се има предвид, че говорим за един пазар, като този в Гърция, който може да е по-голям от нашия, но България е доста по-напред от Гърция, когато говорим за IT технологии, за ресурси и за компании, които са в държавата ни. От тази гледна точка, очевидно, изборът е свързан не само с това какво е налично в момента, а какъв е потенциалът за развитие.
Има ли геополитически фактори, предопределящи избора на Microsoft?
Интересен детайл е, че Щатите се опитват да балансират геополитически с Китай, когато става дума за региона на Югоизточна Европа. Китай беше доста активен в последните години както в Сърбия, така и в Гърция. В последната година и половина американците се опитват и в Сърбия, така и в Гърция, да направят инвестиции, които да балансират геополитически тези на Китай.
Какво щеше да се промени в България от гледна точка на икономическо развитие, ако Microsoft бяха инвестирали тук? И какво означава подобен ход за една държава?
Във всички случаи - това е инвестиция, която, от една страна, дава ясен сигнал какви са възможностите на този пазар. Говорим чисто по отношение на бранда. От друга страна – тук не е изцяло ясно дали има конкретни действия на правителството, свързани с тази инвестиция. При подобно влагане на средства държавата ще бъде принудена да инвестира в образование на огромен брой хора, които или ще бъдат преквалифицирани, или ще бъде инвестирано в тяхното образование от гледна точка на „икономика на знанието“.
От държава, която няма кой знае какви традиции в технологиите, Гърция се появява на картата много рязко. Претенциите на България са да бъде център на инвестициите в региона, когато става въпрос за стартъп среда и за дигитални технологии. За нас е важно поне да участваме в тези процеси и да сме на масата, когато се водят такива разговори. Крайното решение за това къде отива инвестиция от този мащаб, е доста сложно. Но според мен, трябва да правим всичко възможно стратегически и проактивно, да водим разговор с всички подобни компании. Да сме активни участници.
Tesla също смята да инвестира в Гърция. Появяват се няколко такива компании на картата на Източна Европа, които ни прескачат.
Какво трябва да направи правителството ни, за да осигури подобна мащабна инвестиция?
В момента голяма част от този тип компании преосмислят инвестиционните си стратегии, от гледна точка намаляване на риска. Това е свързано с пандемията от коронавируса и с геополитиката. Намираме се в период, в който държавите, които са най-активни в междуправителствената комуникация и тази на ниво правителство-компании, са тези, които в най-голяма степен ще могат да привлекат подобни инвестиции. Не мисля, че достатъчно активно успяваме да управляваме това като процес, а и да използваме ресурсите си.
Как трябва да действа България в случая?
Има достатъчно много българи, които са в технологични дестинации по цял свят – включително в САЩ. Това са хора, през които, на практика, може да се стигне до големи компании. А те, от своя страна, да направят стратегически инвестиции. Трябва да се работи в тази посока. Ключово е държавата да успее да привлече именно такива хора, които се намират във високотехнологична среда. Те могат да бъдат мисионери за осъществяване на подобен тип инвестиции.
Когато говорим за Гърция, това е другият начин, по който успяват да постигнат успехи. Важно е как държавата рекламира себе си като дестинация, която иска да привлича мащабни инвестиции.
Защо облачните услуги и центровете за данни са важни? Как бихте обяснил значението им за хората, които не знаят какво означава това?
Представете си, че „облакът“ е една библиотека. Изведнъж тя просто не е налична във физическа форма, а се намира някъде, където никой не може да я разруши, никой не трябва да се грижи за поддръжката ѝ. Всеки обаче може да я достигне във всеки един момент, от всяко едно място на света. В пъти по-бързо, отколкото би го сторил по принцип.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
