Изключението "България" и двойният стандарт в ЕНП

Европейската народна партия иска две взаимоизключващи се неща, когато става дума за принципа на върховенството на закона.

Докато партийната група в ЕП настоява за нови правила, които ще спрат достъпа до еврофондовете за правителства, неспазващи базовите европейски ценности, корупционната криза в България изложи ЕНП на обвинения в проява на двоен стандарт при защитата на съюзници. Това пишат Кристиан Оливер и Мая дьо ла Бом в анализ за "Политико".

Повод за критиката им е опозиция на ЕНП спрямо резолюцията за България, в която евродепутатите изразяват тревогата си от сигналите за злоупотреба с еврофондовете, която захранва корупцията на високо политическо ниво - една от причините за продължаващите трети месец граждански протести.

"Първостепенният приоритет на депутатите от ЕНП е да защитят българския премиер Бойко Борисов, който принадлежи към техните редици, от атаката, която смятат за политически мотивирана", посочват авторите.

Таймингът на гласуването по резолюцията за България обаче създаде неудобно изпитание за най-голямата политическа група в ЕП.

ЕНП трябваше да защити ползването на евросредства от България, докато едновременно с това се опитва да се представи за водещ поддръжник на новите мерки за обвързване на бюджета с твърдо спазване на законността в държавите членки.

Как ЕНП фризира резолюцията на ЕП за България

От юли България е затънала в сложна политическа криза, която освети колко ефективна паралелна държава са изградили криминалните босове в страната, използвайки влиянието си в медиите, съдебната власт и службите за сигурност. Президентът на България Румен Радев, други опозиционни лидери и протестиращи граждани обвиняват Борисов в това, че е допуснал мафията да поеме контрол над управлението.

В дебата за корупцията в България на 5 октомври, лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер призна, че "не всичко е перфектно", но възторжено заключи, че управлението на Борисов е "на прав път".

Социалистите, либералите от Renew Europe и Зелените в ЕП, подкрепящи критичната резолюция срещу правителството, обвиняват ЕНП в лицемерие, защото поставят на първо място лоялността на Борисов, вместо сигналите за компрометираната правова държава.

ЕП прие критичната резолюция за България с 358 гласа "За"

Бившият германски правосъден министър Катарина Барли (ПЕС) твърди, че ЕНП винаги е действала прибързано в призивите си за оставки заради корупционни съмнения - но само когато атакуваното политическо лице не членува в тяхното семейство.

Тя призовава десницата да не повтаря грешката с бездействието си спрямо Унгария.

Ситуацията с Виктор Орбан и неговата Fidesz е големият проблем за репутацията на ЕНП в последните години. Групата замрази членството на унгарската управляваща партия през март 2019 г. заради нарушаването на върховенството на закона в страната и антиевропейската риторика на Орбан. И досега обаче ЕНП не може да реши дали да върне Fidesz или окончателно да я изгони от редиците си. Мнозина евродепутати на групата не са съгласни с евентуалното изключване на унгарския премиер. Затова и неговите евродепутати продължават да се изявяват като част от ЕНП.

Румънският евродепутат от Renew Рамона Стругару също критикува европейската десница за това, че поддържат "прецизно изплетената мрежа" за кражби на еврофондове в България.

"Знаете ли кого всъщност подкрепяте?", попита тя.

Резолюцията на ЕП за България няма обвързваща сила, но има по-широка политическа тежест в контекста на дебата в европейските институции за обвързването на бюджетните механизми със законността в държавите членки.

ЕК ще запази механизма за мониторинг на България

Злоупотребата с еврофондове е ключов фактор за корупцията в България - от "къщите за тъщи" до източването на пари от земеделската програма за несъществуващи стопанства.

"Политико" напомня и за разследването на Антикорупционния фонд за "Осемте джуджета", където основната линия на подозренията за опита за превземане на асансьорната компания на Илия Златанов е свързана с предполагаемия достъп до финансиране от ЕС.

Медията цитира Христо Иванов (Да България), който нарича еврофондовете "лесна дрога", поддържаща българската мафия жива.

Подобен мотив използва и ирландската евродепутатка Клеър Дейли, която призова ЕК да "спре да храни вампирите", като налива милиони без контрол.

Манфред Вебер отклонява всякакви твърдения за законови нарушения около еврофондовете на България и описва Бойко Борисов като водач на проевропейско правителство. Независимо от атаките срещу журналисти и съдии, Вебер настоява, че България има нормално функционираща демокрация и свободни медии.

Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев посочва, че темата за върховенството на закона се експлоатира от прокремълски политици от Българската социалистическа партия.

"Политико" подчертава, че "макар социалистите в България наистина да имат силни връзки с Москва, Борисов също поддържа сърдечни отношения с Русия - така както и националистическите му коалиционни партньори.

Главният аргумент на ЕНП срещу протестите е, че редовните избори в България през март 2020 г. са инструментът, който трябва да реши дали правителството ще си ходи.

ГЕРБ се похвали с "подкрепа" от Доналд Туск, докато той настоява за реформи

Мнозина от протестиращите смятат, че това е отместване на смисъла на дебата. Те твърдят, че ЕНП търси оправдание за бездействието си спрямо дългогодишните примери за съмнително усвояване на евросредства в България, благодарение на които вече съществуват мощни паралелни структури по-силни от демократично избраните политици.

Отделно от това, "Политико" напомня за многократните оплаквания срещу предизборните практики и финансирането на партийните кампании в страната. Статията цитира евродепутата Радан Кънев - също член на ЕНП, но опозиционер спрямо крилото на ГЕРБ - според когото страховете от залитане към левицата в Европа мотивират в значителна степен лоялността на ЕНП към Борисов.

"Смятат, че левият център може да превземе още техни крепости, а Бойко е следващият.", казва той. Кънев неуспешно е опитвал да промени традиционния начин на мислене в групата.

Едно от основните изпитания е да покаже, че ситуацията в България се различава от тази в Унгария на Орбан:

"Не очаквах да застанат пряко срещу правителството, но поне да разберат, че в България не се случва правителствено превземане на съдебната власт и медиите - те се превземат от мафията".