"Аз искам да избягам от говоренето за фирми и за конкретни ваксини, не очаквайте от мен да правя това"... "Министерството на здравеопазването няма да бъде дистрибутор на ваксини и няма да защитава търговски интерес".

Проф. Костадин Ангелов не е почитател на безплатното продуктово позициониране дори по време на пандемия. 

Здравният министър имаше искрено намерение да прави информационна кампания за ваксините срещу Covid-19, без да споменава имена на фирмите-производители. 

И в началото беше лесно. Comirnaty на Pfizer / BioNTech беше "Ваксината". 

До средата на януари нямаше доставки на други производители, а дори когато Moderna пристигна в България, дозите й бяха в толкова малък обем, че не си заслужаваше да се превърне в център на внимание. 

За министъра нямаше проблеми да посрещне лично първите партиди от производителите на иРНК-ваксини, да се имунизира първи с Pfizer, дори да се снима с печално известния хладилник ЗИЛ в пловдивската Регионална здравна инспекция. Всичко в името на науката. 

Проблемът се зароди в момента, в който PR-еуфорията отстъпи на аритметиката. България си даде сметка, че нещо не е наред в планирането на доставките на ваксините, а ЕК се разбърза да договори 100% увеличение на дозите от Pfizer за целия съюз. 

С първоначалното си темпо на имунизиране нито една държава член на ЕС нямаше да постигне колективен имунитет през 2021 г., но за правителството на Борисов репутационният конфликт беше още по-деликатен. Точно когато се разбра, че всички надежди за масово имунизиране в България са заложени на изобилието от обещани доставки на AstraZeneca, скандалите около британско-шведския производител започнаха да се трупат един върху друг. 

И тогава ваксинационният "новговор" влезе в действие. 

"Има твърдения във Facebook, че България поръчала от определена фирма ваксини, защото някой си стоял зад тази фирма, или българската държава не е поръчала достатъчно ваксини от първата ваксина", казва Костадин Ангелов на пресконференция на 18 януари. 

Mалко по-рано в медиите се появиха първите въпросителни около факта, че Зоя Паунова - представител на AstraZeneca за България от 2010 г. - е учредител на Движение ГЕРБ и майка на евродепутата Ева Майдел. В онзи момент българското правителство беше поръчало 3 пъти повече дози от ваксината AZ в сравнение с тези на Pfizer/BioNTech и Moderna, взети заедно. 

"В света има измислени 3 вида ваксини. Едната от тях е с информационна РНК, фирмите, които я произвеждат, са три. Следващата ваксина е векторна на основата на аденовирус - фирмите-производители са две. Третата е на основата на спайк-протеин, антигенна ваксина. Фирмите, които я произвеждат, са две. Поръчали сме от всички видове ваксини, така че дозите да стигнат за около 3 млн. български граждани на вид ваксина. Без да се ръководим от фирма или нечий интерес по начина, по който се тиражират тези неверни твърдения", заявява Ангелов малко след като бе имунизиран с втората доза от първия производител на едната от трите ваксини, а именно Pfizer/BioNTech. 

Богдан Кирилов (Изпълнителната агенция по лекарствата) нямаше проблем да спомене AstraZeneca като производител на брифинга на НОЩ от 21 януари, когато съобщаваше добрата новина, че всеки момент се очаква разрешението й от европейския регулатор. 

На следващия ден обаче избухна драматичен политически скандал - фармацевтичната компания обяви, че няма да изпълни 60% от обещаните дози за ЕС през първото тримесечие. 

В този момент името "AstraZeneca" изчезна почти безследно от медийния език на властта. На негово място се появи академичният заместител "Оксфордската ваксина" - по името на университетския екип, създал разработката. 

Здравният министър говори за "Оксфордската ваксина" в "Панорама" на 29 януари, на брифинга на НОЩ на 4 февруари, при посещение на болницата в Кюстендил на 8 февруари и т.н. За разлика от първите доставки на Pfizer и Moderna, Ангелов не присъства при получаването на дозите на AstraZeneca в "Бул био". 

Вместо него дойде началникът на Националния ваксинационен щаб проф. Красимир Гигов, който обяви пред медиите, че "третата по вид и втора по тип образуване на антитела" ваксина ще е "най-масовата у нас". 

"Ваксината на Оксфорд" замени AstraZeneca и в речника на Богдан Кирилов по време на брифингите и медийните му участия. Желанието му да не говори за марки, а за поредността на регистрация на производителите в ЕС доведе до такива абстрактни изявления, че журналистите можеха само да гадаят какво се опитва да им каже ръководителят на лекарствения регулатор. 

"Ако трета ваксина получи разрешение, ще може да се ваксинират 2 млн. души. Ако четвърта ваксина получи разрешение до март-април, ще може да се ваксинират 2.4 млн. души, а ако и петата получи разрешение - над 2.5 млн. души", каза той на брифинга на 28 януари. 

Участието на Оксфорд в проекта за ваксина няма нищо общо с производствените мощности и дистрибуционните проблеми. То приключва до нивото на клиничните изпитания и развойната дейност. Неизпълнението на графика с доставките беше отговорност единствено и само на AstraZeneca и нейните подизпълнители. 

Споразумението за покупка на Covid-ваксината от страна на Европейската комисия също е подписано с AstraZeneca, a не с Оксфордския университет. 

Това е и производителят, чиято ваксина в момента е безалтернативна за желаещите да се имунизират извън 4-те фази на Националния ваксинационен план - независимо дали е най-ефикасна срещу Covid. 

За Костадин Ангелов това не е проблем, защото най-добрата ваксина е "тази, която в момента съществува". 

"Аз се ваксинирах с ваксината, която е налична. Ще дойдат дни, в които ще имаме във всеки един хладилник на РЗИ от трите, четирите, петте вида ваксини, които са регистрирани, и тогава ще можем да избираме", каза той преди дни. 

Пет вида ваксини може и да няма в България, но всеки човек има избор по някои базови въпроси - например, дали да нарича нещата с истинските им имена или да си чупи езика в търсене на безобидни заместители. Има избор дали да нарича препаратa на Moderna "ваксината на Доли Партън", или да споменава откритието на Угур Шахин и Йозлем Тюречи като "ваксината от Майнц". 

Добрата новина е, че най-после БНТ и БНР се научиха да споменават търговски наименования в новинарските си емисии. 

За разлика от правителството, обществените медии разбраха, че имунизацията по време на пандемия е събитиe от висок публичен интерес, а въпросът за отговорността не може да се третира като скрита (анти)реклама.