Кирил Петков опитва да спре проекта за правителствен комплекс и дава на прокуратурата 2 "рискови кредита" от ББР Снимка: © YouTube.com/Свободна Европа

Служебният министър на икономиката Кирил Петков ще опита да прекрати договора за изграждане на правителствен комплекс в „София Тех парк“, който според него е „безумие“. Ако не успее да го направи до края на мандата си, ще посъветва наследника си да се заеме със случая.

В края на юни Петков разкри, че по време на управлението на Бойко Борисов Държавната консолидационна компания (ДКК) е подписала договор за 182 млн. лв. без обществена поръчка за изграждане на правителствен център на площ 90 хил. кв. м. Строителството не е започнало, но проектирането е готово, а фирмата, която го изпълнява, е „Планекс“.

Държавата е раздала 182 млн. лв. за правителствен комплекс без обществена поръчка

„Поредното безумие е в средата на Covid-кризата да правиш такъв проект на 90 хил кв м. Това съм го виждал само в Дубай или в тези арабски страни, където има толкова пари от петрол и се чудят какво да ги правят. Как ние решихме да откупим терен в „София Тех парк“ и вместо да го направим на лаборатории или иновативни компании, казваме, че ще построим сграда за държавни чиновници за над 180 милиона?“, каза Петков в интервю за „Свободна Европа“.

„От ДКК са го възложили към „Монтажи“, която няма способност да строи такива небостъргачи. Самата сграда не изглежда лоша, но смислеността на това нещо е безумие. Безумие е и начинът, по който е направено – няма търг, а директно възлагане от „Монтажи“ към частната фирма. Казах на „Планекс“, че този комплекс трябва да го спрем. Чакам от тях да ми кажат колко е най-малката щета, която държавата може да плати, за да излезем от тази сага и да върнем отчасти терена на „София Тех парк“, добави служебният министър на икономиката.

Той призна, че развалянето на договора би станало само с „добра воля“ от страна на фирмата. „Да кажат какви са разходите по проектирането, те да се платят, ако трябва, а останалите огромни милиони да се върнат на държавата. Зависи какво ще се случи с новото правителство, но който и да е министър на икономиката, бих го посъветвал да говори с компанията и проектът изцяло да бъде спрян. Това няма никаква добавена стойност за българската икономика“, добави Петков.

Министърът коментира и друга от големите теми по време на управлението му – сагата с Българската банка за развитие. Той каза, че всички големи заеми се обслужват, но при два от тях има риск, защото голямото плащане е „далеч в бъдещето“, а лихвата дотогава е много малка.

Една от компаниите фигурира в прословутия списък на 8 фирми, разпределили си близо милиард лева от заеми. Тя е „Роудуей кънстракшън АД“, която е взела кредит от държавната банка с размер от над 140 млн. лв. Свързана е с бизнесмена Румен Гайтански. За другата фирма Петков не спомена никаква информация.

„Аз като принципал нямам правото да вляза в самия детайл на заемите, но два от заемите са с много ниска лихва и главницата се плаща накрая. Трябва да преценим дали те са от голям риск, или от огромен риск. Управлението на ББР се е фокусирало върху срещи с компаниите и да разглеждат бизнес проектите им. Хубавото е, че банката е много ликвидна, много стабилна. Проблемът е дали нашите пари са отишли в джобове, в които повече няма да ги видим“, каза Кирил Петков.

Той каза, че няма доказателства за преки връзки между част от големите кредитополучатели с Делян Пеевски, както обяви в началото, но се откриват „индиректни връзки“.

„За фирми като „Булгартабак“ има история, че той е бил миноритарен акционер. Сега не е в тях, нямаме директна собственост, но моите лични подозрения не отпадат, че той е взимал решения за тези кредити. Видяхме още, че адвокатът на Гайтански е собственик на една от другите големи фирми. Да, не е самият Гайтански, но има връзка“, добави Петков.

„Мисля, че при тези заеми директно не може да открием търсените лица, въпросът е какви прокси-собственици са сложени. Но най-важното е каква част от парите ще върнем на данъкоплатеца и каква част могат да бъдат реинвестирани в добри проекти. Повечето заеми са били дадени като големи, неправомерни за банката кредити, но си имат обезпечение“, каза той.

Петков добави, че новото управление на ББР готви пълен доклад за тези два рискови кредита, който ще бъде представен на прокуратурата.

„Тезата ми е, че рискове са били поемани от страна на тази банка, които нормална банка не би поела. Въпросът е защо. Според мен има зависимости във и извън банката. Този Надзор, който го видяхме по медиите – или са били оптимистично настроени към бизнес плановете на някого, или някой е казвал: „Давайте им кредити на тези компании“. Нямам обаче доказателства“, каза министърът на икономиката.

Петков посочи, че при последната проверка е станало ясно, че сред получилите заеми има и държавни компании като „Булгартрансгаз“. Тя е взела 150 млн. лв. кредит от ББР.

Министърът за пореден път заяви, че според него Държавната консолидационна компания е „безсмислена“ и не трябва да съществува като шапка над други дружества, до които Министерството на икономиката не може да получи пряк достъп. Това, според думите му, създава предпоставки за нарушения при така наречените „инхаус процедури“. Затова в МИ се правела „реконструкция“.

В ДКК тече конкурс за допълване на борда с нови назначения, каза Петков. Ще се вкарат и прокуристи за временно изпълнение. Изпълнителният директор излязъл в отпуск заради шарка, когато „започнахме да му задаваме повече въпроси“, добави министърът.

Според него – държавата е измислила схема за придобиване на „Дунарит“. „ДКК казват, че „Дунарит“ било важно предприятие, защото дава доставки към ВМЗ-Сопот, затова не трябвало да се стига до фалит. Съмнявам се, че това е било причината – а именно, да го спасят. За мен е друга. Бившият министър на икономиката Емил Караниколов е знаел за всяко едно от тези движения. Единият вариант е бил да се премахне конкуренция от пазара, другият – да се приватизира, след като се придобие“, твърди Петков.

Тримата служебни министри отказали поканата на Трифонов заради "съществени различия във визиите"

Той заяви, че след като е отказал на Слави Трифонов да продължи като министър в кабинет на „Има такъв народ“, с него не са били водени разговори.

ИТН са предложиха постове на трима служебни министри - Кирил Петков, Асен Василев и проф. Николай Денков, но те не приеха. Причината била, че министърът на финансите Василев не получил искания ресор, а останалите казали, че са екип и „щом единият се отказва, значи всички“, твърди Тошко Йорданов от ИТН.

Петков обаче тълкува нещата по друг начин – той казва, че министърът на икономиката и този на финансите са свързани и ако няма разбирателство в политиките им, няма да има баланс. Така той потвърди изказването си отпреди няколко дни, че отказът е настъпил вследствие на „различията“ във финансовата политика между тримата служебни министри и „Има такъв народ“.

„Това, което научих, е, че в държавата всяко министерство е много важно, но има три ключови позиции, които предопределят политиката на едно правителство – това е министър-председателят, който дава дневния ред на МС, министър на финансите, който през следене в какви посоки отиват парите има пълна картина за политиките на правителството, и МВР и силовите структури. За мен няма смисъл човек да е в икономическото министерство, ако няма абсолютно съгласуване с финансовото министерство. Иначе да се правят икономически стратегии, които не са подплатени с финансовата стратегия, е малко като да си говорим общи приказки, без да вършим неща“, каза Петков.

„На някои хора имам голямо доверие и Асен Василев е един от тях. Влизането в едно правителство без него е невъзможно не само защото сме екип, а защото съм притеснен, че хората, които ме канят, по някакъв начин не са съгласни с финансовата му стратегия. С него имаме обща визия къде трябва да бъде България. Ако ни се даде възможността да имаме свобода на действие и да продължим това като екип, включително проф. Денков, бихме продължили. Но не държим да оставаме на позиции“, заяви служебният министър на икономиката.

Петков отговори с „не“ на въпрос дали е канен за премиер в следващ кабинет.

„Не тая в душата си политическа кариера, за мен позициите нямат никакво значение. Единствено искам, ако бъда поставен в някаква роля, да имам свободата да правя истински промени. С други думи – не ме блазни идеята да съм премиер, а да продължим нещата, които сме започнали, и да ги доведем до по-солидно развитие“, заяви той.

„Чест беше за мен да работя за държавата, знам колко е трудно отвън да правиш големи разлики. Усетих хубавото чувство – и това ме мотивира през последните 9 седмици, че промяна може да се случи отвътре. Не казвам, че не мога да заемам позиция в държавната система, но само ако имам свободата на действие да правя нещата, които вярвам, че трябва да се правят по най-добрия начин. Не бих направил компромис със себе си. Малко съм скъп за политик, защото да дадеш на някого пълната свобода понякога е доста трудно, ако си политическа партия. Ако някой е решил да се прави промяна, ние сме там, ние сме екип – аз, Асен Василев, Николай Денков и други“, каза Кирил Петков.


"Има такъв народ" се готви за разговори с партиите в 46 НС



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Хърватският президент скочи в собствения си капан. Получи забрана да е премиер

Зоран Миланович отказа да напусне поста си, за да участва в кампанията

16:47 - 19.04.2024