„За първи път българите правят разлика между руския народ и режима на Путин. Този път руската агресия е насочена към друг славянски народ. Това не е конфликт Изток – Запад, става дума за „война между братя“ и в случая руската пропаганда има по-малко въздействие", казва българският премиер Кирил Петков в интервю за френския Le Monde.
Прогнозата на Петков е, че в България ще влязат до 300 хиляди бежанци от Украйна, което ще е малко над 5% от населението на страната.
Той определя като "грешка" огромната зависимост на Европа от руския газ и смята, че настоящата криза е накарала евролидерите да разберат, че трябва да търсят диверсификация на източниците на енергия.
Изданието публикува разговора между министър-председателя и журналистите Силви Кауфман и Стефани Льо Барс на 12 март – ден след като Петков участва в срещата на върха на ЕС във Версай.
„Имаше известна тъга в усещането, че през 21 век на това историческо място отново говорим за война, войници, брой жертви. В същата зала, в която са договаряни споразумения след Първата световна война. От тази криза можем да изведем и нещо положително - тя ни накара да поставим единството над всички наши различия, да се изправим пред трудностите ни, особено в областта на енергетиката и на отбраната. И не на последно място, Европа приема бежанците с положителна перспектива“, казва Петков.
„Очакваме до 300 хиляди бежанци на наша територия, което е равно на 5% от населението ни“, добавя премиерът. „Това изисква безпрецедентно усилие, при положение че и нашето население има най-различни нужди. Не сме получавали европейски помощи и се опитваме да изградим партньорства с частния сектор“.
По последна информация – у нас са пристигнали около 70 хиляди украински бежанци, като над 33 хиляди от тях са решили да останат в България. Една трета от настанените в хотелите, държавните и общинските бази, са деца.
Петков казва пред Le Monde, че е удовлетворен от компромиса по искането на Украйна за членство в ЕС, въпреки че лидерите не дадоха бърза писта на Киев.
Евролидерите не дадоха бърза писта на Украйна за членство в ЕС
„Силно положителното е, че говорихме в един глас. Всички бяхме напълно наясно за едно нещо - трябваше да излезем единни от тази среща на върха. Да не оставим да бъдем отслабени от нашите разделения. 27-те страни членки трябваше да кажем на Украйна, че за нея съществува път към евроинтеграцията. Като член на това европейско семейство, лично аз настоявах за една по-точна формулировка“, заявява премиерът.
Той е доволен от факта, че в декларацията е включена и Молдова, която не се намира в "завидно положение". „Не е член нито на ЕС, нито на НАТО, има руски войски на територията си, а приетият от нея брой украински бежанци е равен на 4% от населението ѝ. Трябва да покажем, че я подкрепяме. Никой не знае докъде ще стигне Путин - по-добре е да покажем отсега, че сме обединени“.
ЕК ще разгледа молбата за членство в ЕС и на Грузия. Попитан може ли перспективата за евроинтеграция на тези три държави да окаже влияние върху страните кандидатки от Западните Балкани, Петков отговори с „не“.
„Защото Западните Балкани са приоритет за нас. Този процес трябва да се препотвърди с войната в Украйна. Ясно да се заяви правото на всяка страна да избира съдбата си. Времето, в което картата на Европа се рисуваше върху покривка със сфери на влияние, трябва да е отминало“, смята Кирил Петков.
Според него Европа е допуснала грешки в мнението и действията си спрямо Русия и Путин преди военната инвазия на Кремъл в Украйна на 24 февруари.
„Достатъчно е да се погледне нивото на зависимост на Европа от руски газ (85% за България). Това беше лесно и евтино решение. Но тази криза поне съдържа един положителен елемент - тя задължава Европа да погледне към теми, които трябваше отдавна да е обсъдила. Европейците разбраха, че стратегическите им инфраструктури не трябва да зависят от други партньори, особено ако са непредвидими“.
„Следователно, трябва занапред и много бързо да работим за диверсифициране на енергийните ни източници, да направим по-гъвкава цената на газа и на електроенергията. Не можем да изкараме още една зима в тези условия. И трябва да инвестираме в европейската отбрана, оставайки в рамките на НАТО“, казва българският премиер.
Той коментира и темата с освобождаването на министъра на отбраната Стефан Янев заради противоречивата му реторика спрямо случващото се в Украйна, което генералът отказваше да назове като „война“. Попитан какъв е обхватът на проруските позиции в България, Петков отвърна, че вече се наблюдава „разлика в отношението към руския народ и режима на Путин“.
След като СЕМ забрани излъчването на ТВ-каналите Russia Today и Спутник – проводници на руската пропаганда за войната в Украйна, вниманието на българските служби по отношение на невярната информация помага за ограничаване на достъпа до пропагандата, казва Петков.
„Всички в правителството споделяме мнението, че тази война трябва да свърши, че има агресор и че следва да направим всичко за подпомагане на украинския народ от хуманитарна гледна точка. Не сме изпращали пряко оръжия. Някои членове на коалицията се опасяват от последствията от оказване на военна помощ (б.а. - БСП). Проруски настроените хора в страната разпространяват слухове, че сме изпратили изтребители в Украйна, обвинявайки ни във вземане на страна във войната. Това са неверни информации“, добавя той.
Петков заявява и че службите са открили авоарите на всички руски олигарси, включени в списъците със санкции на ЕС. „Изцяло сме ангажирани с прилагането на санкциите. Между другото, в процес на приемане е и закон, забраняващ издаването на т. нар. „златни паспорти“ (б.а. - издавани на чуждестранни инвеститори). Ще преразгледаме, случай по случай, близо 200 паспорта, издадени в тази рамка“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
