Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Консолидирането на медийната собственост от олигарси прави новинарските издания все по-уязвими на политическо влияние върху редакционната политика".
"Бизнесменът и депутат Делян Пеевски, който официално притежава пет вестника, многократно използва контрола си върху каналите за разпространение на печата и приходите от реклама, за да гарантира положително отразяване на близките политически играчи и главния прокурор".
"Журналисти, напуснали Нова ТВ, казват, че търсят работа в други сектори, защото не смятат, че има надежда за професионална добра журналистика в тази държава".
Това са само част от изводите в доклада на американския Държавен департамент за състоянието на човешките права в България. Документът се изготвя всяка година, внася се в Сената към 25 февруари, и е част от законовите задължения на администрацията към дипломат No.1 на Съединените щати.
Публикуването на доклада провокира сериозен дебат за състоянието на политическия и обществен климат в България от перспективата на Вашингтон - и то само няколко дни преди парламентарните избори на 4 април.
"Насилие от страна на полицията; произволни арести; сериозни проблеми с независимостта на съдебната власт; сериозни ограничения върху свободното изразяване - включително медийна цензура, насилие и заплахи с насилие срещу журналисти, както и корпоративен и политически натиск върху медиите; връщане на бежанци и мигранти; сериозни случаи на корупция; престъпления с насилие или заплахи за насилие срещу роми; насилие срещу деца; престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие срещу LGBT+ хора" - това са проблемите, които са отчетени като "сериозни нарушения на човешките права в България".
"Властите предприемат мерки за разследване и наказване на държавни служители, извършили нарушения на човешките права, но действията на правителството са недостатъчни, а безнаказаността е проблем", казват американските дипломати в изводите си.
Докладът съдържа множество примери - от побоя над Димитър Педев и Евгени Марчев от полицейски служители по време на антиправителствените протести, до случая с антисемитските изявления на проф. Михаил Мирчев по време на няколко негови лекции в Софийския университет, заради които той беше отстранен от катедрата.
Споменати са и внезапните проверки срещу собственика на "Хиполенд" Мариан Колев и собственика на винарна "Загрей" Йордан Костадинов заради включването на техни служители в протестите срещу Борисов.
"Инспекциите не успяват да открият каквито и да било нарушения, но двамата бизнесмени изразяват скептицизъм в способността на толкова много държавни агенции да координират проверките си, като подозират упражняване на тормоз. На 12 ноември КЗК налага глоба на "Хиполенд" заради нелоялна конкуренция", пишат в доклада.
За разлика от 2019 г. - този път Държавният департамент изрично посочва Делян Пеевски като медиен собственик, под чието ръководство се упражнява директен политически натиск върху редакционната политика на няколко медии.
Кирил Домусчиев, който притежаваше Нова Броудкастинг груп до края на 2020 г., е посочен в доклада като "олигарх". Описани са случаи на уволнения на "уважавани разследащи журналисти" или принудително напускане на кадри от Нова ТВ заради "натиск или несъгласие с новите собственици".
"Те са заменени с директори или журналисти от Канал 3 - телевизия, за която се смята, че е свързана с олигарха и член на Народното събрание Делян Пеевски", пише в доклада, в който се цитират изводи на медийни анализатори за завоя в редакционната политика на групата в посока на проправителствени позиции през 2020 г.
В доклада се цитират и вътрешни източници от Нова ТВ, които казват, че директорите им не са позволявали свобода в съобщаването на новините, като материалите им са били пренаписвани - за други техни колеги се твърди, че са изпращани на терен с "предварително подготвен текст за репортажите".
В края на 2020 г. конгломератът United Group купи "Нова броудкастинг груп" от братя Домусчиеви, а месец по-късно стана факт и придобиването на медийната група на Делян Пеевски. Втората сделка се споменава в доклада на Държавния департамент, но в момента на съставянето му тя все още не е била финализирана с положителното становище на КЗК, дошло в края на януари 2021.
Описан е и случаят с побоя над главния редактор на "168 часа" Слави Ангелов през март 2020 г., като се обръща внимание, че делото срещу тримата извършители на престъплението все още тече, а един от тях е пуснат на свобода под гаранция.
Цитиран е доклад на Съвета на Европа, който посочва, че независимите журналисти и медии редовно са подлагани на заплахи - лично или онлайн, като работната среда на журналистите се влошава заради "откритата враждебност на избрани политици и устойчивите атаки върху независимите медии чрез административен и съдебен тормоз, както и с физически заплахи".
Държавният департамент на САЩ цитира още доклада "Европейски семестър" на ЕК, в който се посочва, че корупцията е голяма пречка пред инвестициите, проблемите в борбата с този тип престъпления продължават, а държавата "все още няма достатъчно солидна наказателна практика с конкретни резултати при делата за корупция на високо ниво".
Двата процеса, които дипломатическата служба отчита в тази категория през 2020 г., са делата срещу Десислава Иванчева (чиято присъда беше намалена на 8 години от Апелативния специализиран съд), и срещу бившия директор на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев (даден на съд за търговия с влияние при издаването на документи за кандидати за българско гражданство).
Обърнато е внимание на поредицата от антисемитски прояви през последната година, включително: разпространението на пропаганда за евреите и пандемията с Covid-19 от БНО "Шипка", вандализирането на еврейски паметници, свободната продажба на сувенири с нацистки символи, както и неуспешните опити на властите да прекратят факленото шествие "Луков марш". В тази група се споменава и жалбата на студенти срещу лекциите на Михаил Мирчев в СУ.
В общо 41 страници са описани още множество данни за нарушаване на правата на хора с психически или физически увреждания, малцинствени групи, затворници и др. Насилието над деца и жени, както и дискриминацията по полов признак са посочени като отделни сериозни проблеми в България.
