LAM’ON - всичко започва с едно писмо: "Ние сме Гери и Анджи и имаме идея да правим биоразградимо фолио"

След някои разговори светът сякаш се е понаместил. Неща, които преди часове са се усещали като тежки задължения, вече изглеждат като възможности да предизвикаш себе си.

Такъв е разговорът ми с Анджела, Гергана, Филип и Гарбис от стартъпа LAM’ON, които са от малкото хора с ясното намерение да променят света и от още по-малкото хора, на които изглежда ще им се получи. Темата на разговора звучи малко странно, защото ламиниращото фолио не е център на широки дискусии, въпреки че то се оказва навсякъде около нас.

Историята на LAM’ON започва някъде между изкуството и печата - дейности, с които основателките на компанията Анджела Иванова и Гергана Станчева се занимават от дълги години. Именно чрез тях те се сблъскват с ламиниращото фолио, което използват често за печатните продукти, които трябва да произвеждат.

Самото фолио се прави от пластмаса и се използва най-вече за защита на хартиени и картонени изделия. Ако си мислите, че никога не сте виждали такова, най-вероятно грешите. Почти всички по-устойчиви хартиени продукти, които виждаме в ежедневието си, са ламинирани: списания, брошури, визитки, книги, хартиени торби и т.н.

По-забележимата му употреба е за печатни ефекти като матиране или гланциране, но те са малка част от отпечатъка, който фолиото оставя върху околната среда.

Мисията на LAM’ON и идеята, с която двете дами създават компанията, е да направят ламиниращо фолио, което да е наистина биоразградимо, но да запази същите качества като остарялата и замърсяваща пластмасова версия.

Три години след като започват търсенето си на решение за това предизвикателство срещам Анджела и Гергана в компанията на Филип Ублеков и Гарбис Топчиян. Филип е учен, който изследва полимери в Българската академия на науките, преди да срещне Анджела и Гергана. Гарбис е най-новият член на екипа на младата компания, който участва най-вече в развойната дейност.

Четиримата имат ясна идея, че не просто трябва да излязат от рамката, а диркетно да я подменят с по-добра и екологична алтернатива. Затова са напълно естествена част от поредицата ни с Lenovo България, посветена на хора, които променят средата - също като новия Thinkpad X1 Fold: разгъващ се компютър, който се превръща в таблет с писалка и клавиатура.

LAM’ON - всичко започва с едно писмо: "Ние сме Гери и Анджи и имаме идея да правим биоразградимо фолио"

Наобиколили силно умалената версия на машината, с която ще се произвежда ламиниращото фолио на LAM’ON, си говорим за идеалните цели, бизнеса, науката, предприемаческия дух и иновативното мислене в България.

Как решихте, че трябва да промените световния пазар на... не какво да е, а на ламиниращо фолио?

Анджела Иванова: Това е любимият ни въпрос! И двете с Гергана сме в принт сферата и сме "зелено" настроени хора. Когато осъзнахме, че ламиниращото фолио е навсякъде, решихме, че трябва да го променим. Малко е шантаво, че не съществуваше екологичен вариант. Всъщност се води, че съществува, но е под формата на продукти, които са частично разградими. Това ни подразни, защото е пример за абсолютен greenwashing (представяне на продукти като “зелени” с маркетингови цели, без непременно да са наистина екологични). Нямахме супер амбиция да правим бизнес или да произвеждаме фолио, по-скоро искахме да разберем защо този проблем не е решен. Впоследствие видяхме, че има решение. Когато се запознахме и с Филип, заедно се наехме да го разрешим с малки крачки.

Анджела Иванова и Гергана Станчева от LAM’ON интервю

Съществува ли статистика колко фолио се използва годишно и какъв е отпечатъкът му върху околната среда?

Гергана Станчева: Това беше един от основните ни проблеми в началото - такава статистика нямаше. Никой не следи на национално, европейско или световно ниво колко ламинат се използва. Ние имаме информация от печатниците, с които сме говорили и работим. Оттам знаем, че става дума за около 10 тона на месец, които се използват само от една средно голяма печатница. Ясно е, че не всички хартиени продукти се ламинират, но 10 тона само от една българска печатница означава, че в световен мащаб става дума за много голямо производство.

След като видяхте този проблем и ви хрумна, че трябва да бъде разрешен, какво направихте, за да започнете процеса по разрешаването му?

Гергана Станчева: Първата ни стъпка дойде от една програма, в която участвахме. Там ни насочиха към това да направим пазарно проучване, да потърсим потенциални клиенти и да видим дали изобщо има търсене на подобен тип продукти. Тогава разбрахме, че пазарът е готов. Има реално търсене и няма адекватна конкуренция. Това ни даде тласък да действаме. Мисля, че все пак бяхме ужасно упорити и това е единствената причина да успеем. Бяхме твърдо убедени, че ако този проблем има решение и ако е толкова глобален, просто би било глупаво да не се действа.

Анджела Иванова, Доц. д-р Филип Ублеков и Гергана Станчева от LAM’ON интервю Анджела Иванова: Беше въпрос на време и на много тестване. Започнахме разговори с хора, които се занимават с печат и дистрибуция на ламинати. Те валидираха идеята ни и потвърдиха, че би било чудесно да има продукт като нашия. След това Филип потвърди, че разработването му не е невъзможно. Фактът, че видяхме някаква пролука, даде началото на всичко. Когато в търсенето си видяхме, че не преследваме невъзможна идея, просто си казахме, че трябва да действаме. Оттам се завъртя цялото колело.

Най-голямото предизвикателство беше да намерим производител, който да включи машината си за нас. Да поеме този много сериозен риск да сложи в машината си нещо, което досега не е използвано и е напълно ново. Трябваше да вярваме, че ще намерим хора, готови да пробват. Продължавахме да настояваме на своето. Всичко се случваше на фона на много сериозни други учени, които ни отхвърляха от раз.

Филип ли беше единственият учен, който повярва в идеята ви?

Анджела Иванова LAM’ON Анджела Иванова: Не искам да прекалявам с хваленето на Филип, но има за какво да бъде хвален. Той е от малкото хора, които обърнаха внимание на нещо, което е различно от фокуса на конкретната им длъжност и занимания като учени. Той ни показа, че със сигурност хората има накъде да отворят светогледа си за нови неща. Да, ти виждаш, че в лабораторията има резултат, но след това идва любопитството дали изобретението ще може да работи и в голям мащаб. Филип беше единственият, който реши да провери дали това, което се случва в лабораторията, може да се превърне в производство.

Доц. д-р Филип Ублеков: Работата на учените много често се свежда до това да развиват наука, която стига до написването на научни публикации, с което тя да стане обществено и световно достояние. Това има своята стойност, дори да не става дума за откритие на нещо фундаментално и голямо. Но на следващия етап се губи връзката с бизнеса. Бизнесът иска нещо готово, иска да внедри технология - ако може, без да влага пари. Реално, за да излезе един продукт на пазара, трябва да се направят пилотни тестове и да се задействат други процеси, за които инвеститорите рядко са готови.

Анджела Иванова, Доц. д-р Филип Ублеков и Гергана Станчева от LAM’ON интервю, история, биоразградимо фолио

Може ли да се каже, че ако на бизнеса му липсва наука, то на науката ѝ липсват предприемачи, които да я направят приложима в истинския свят?

Доц. д-р Филип Ублеков: В България науката в някои области е на световно равнище. Нещата, които правим, често се виждат прекалено високотехнологични за бизнеса, който казва “Хайде, няма нужда”. Произвеждали са даден продукт в продължение на 20 години, познават си го, той има клиенти, но процесът на иновация буксува. Надявам се, че един ден това ще бъде поправено. А Анджела и Гергана са чудесният пример - намерихме се и нещата се случиха.

Трудно е да правиш всичко сам, а с тях двете всичко става много по-лесно. Всеки си има своята роля и движи собствените си задачи. Стиковали сме се изключително добре.

Как точно се срещнахте?

Доц. д-р Филип Ублеков: От моя гледна точка историята е, че аз просто получих един имейл, в който пишеше “Ние сме Гери и Анджи и имаме идея да правим биоразградимо фолио”. При нас обикновено нещата приключват на фазата на прототипа и рядко се стига до производство на готов краен продукт. Когато се запознах с тях, срещнах потенциал и много голямо желание да създадем окончателния продукт.

Започнах да им обяснявам, че това изисква доста време и пари, че въобще не е лесна задача. Не съм пробвал да ги разубеждавам, но исках да са наясно как стоят нещата в действителност. Истината е, че получих първия им имейл през 2018 г., а ни отне три години да стигнем до днешния етап. Това въобще не е малко време.

Анджела Иванова: Когато се запознахме с Филип, вече бяхме част от програмата ClimateLaunchpad, в която чрез различни ментори ни показваха как да валидираме идеята, да видим дали има ръст и клиенти за нея, дали има някакво потенциално развитие. Насочваха ни да потърсим специалисти и клиенти. Намерихме първия специалист по полимери - доц. д-р. Даринка Христова, която ни свърза с Филип. С него заедно видяхме, че идеята може да се осъществи на практика. С него вече можехме да се включим в акселератора на EIT Climate-KIC Accelerator, който ни осигури първото финансиране. Благодарение на него направихме тестовете и прототипирането на фолиото.

Знаем, че Анджела и Гергана са артисти и се занимават дълги години с печат. А каква е историята на Филип Ублеков и ламиниращото фолио?

Доц. д-р Филип Ублеков: Работя в Българската академия на науките и от 15 години се занимавам основно с биоразградими полимери. В началото на научната си кариера специализирах в Чешката академия на науките, където отидох като ЮНЕСКО студент. Тогава чехите бяха малко по-напред от нас и виждаха перспектива в развитието на биоразградимите полимери. След две години там реших да се върна в България и да доразвия нещата, които бях научил. Написах дисертация по темата, успешно я защитих и останах в БАН, за да продължа да работя по тази тема.

Изследванията ми са върху самата технология на биоразградимите полимери, защото тя е изцяло нова. Работата ми е да намеря как да направя тези продукти по-добри и с това да популяризирам използването им в производството. Пластмасата е навсякъде около нас.

Какво се случи в тези три години и на какъв етап от развитието си е вашата идея днес?

Анджела Иванова: До есента на тази година трябва да сме съвсем готови с организацията на производството ни. В началото фолиото не изглеждаше изобщо добре и не наподобяваше особено на фолио. Когато получихме задоволителен резултат, започнахме да работим по отстраняването на малките дефекти и усъвършенстването на продукта.

Гергана Станчева LAM’ON Гергана Станчева: Да, целим да направим фолиото, в общи линии, перфектно. Трябва да отговаря на изискванията на всички клиенти, което беше основната ни работа през изминалата година. Даваме нещо за тест, връщат ни обратна връзка, променяме рецептата - това представляваше процесът.

Анджела Иванова: Но сега дойде ред на това да затворим всичко под нашия си покрив. Ще имаме няколко машини, които до есента ще пристигнат в района около София, където ще е производството ни.

В това време и екипът ни расте, което за нас е много важен елемент. В тази индустрия не е лесно да намериш хора. На нас ни трябват както служители за развойната дейност, така и хора, които да работят със самите машини.

От друга страна с Гери сме много активни в сферата на продажбите. Покрай участието ни в Chivas Venture направихме страхотни контакти. Вече знаем какво търсене можем да очакваме в различните държави. Нещата се движат и е много важно, че започваме да развиваме екипа си. Правим все повече крачки в правилната посока и със сигурност това е вълнуващо.

Масовото схващене е, че България е място, в което няма много пространство за иновации. Как успявате в тази среда да стигнете до иновация, която освен това да осъществите?

Гергана Станчева: Упоритост!

Рецепта няма, но и истината е, че средата в България въобще не е чак толкова лоша, даже напротив. Например платформата The ChangeMakers е пълна с хора, които имат идеи и ги осъществяват, превръщат ги в бизнеси и преследват развитието им с години. В немалко училища вече се преподава предприемачество в съвсем ранни класове, при това - зелено предприемачество. Говори се за иновации и за пресечната точка между бизнеса и науката.

Големият плюс за нас е, че двете бяхме заедно още от самото начало. Ако на едната ѝ паднеше мотивацията, имаше кой да я избута. Със сигурност в първите години беше доста трудно. Когато нямаш никакви пари и работиш на свободна практика през уикендите и вечерите, за да си платиш сметките, не е оптималната ситуация. Наистина е въпрос на желание. Оттам нататък всичко се нарежда.

Анджела Иванова: Със сигурност мога да кажа, че вече има среда, далеч отвъд единиците, които правят своя бизнес. Трудно е. Държавата все още не знае къде се намира по тази тема, затова е важно да има асоциации, които да подкрепят и да насочват младите бизнеси. Важно е да се получава финансиране не само след като си развил целия продукт, а в началните етапи, когато е нужна по-голяма подкрепа. Много идеи умират заради невъзможност да бъдат изпълнени, защото това просто те изцежда и не можеш да се бориш повече.

Виждаме и организации като БЕСКО, които са активни и помагат на стартиращи бизнеси да не стоят в сивия сектор. Има нов фокус на Балканите за развитие на иновации, технологии и т.н., който идва в един много добър етап за България и отваря вратичка за младите искащи хора.

Изглежда, че искате да промените света, а не просто да направите бизнес?

Гергана Станчева: Искаме да направим и двете. За да имаме реално отражение върху света, бизнесът трябва да може да се самоиздържа, да расте и да се развива. Няма как да спасяваме света, ако бизнесът ни не е бизнес. Затова и сме търговска организация, а не неправителствена организация. И двете неща са важни и трябва да се уравновесят, за да може да се случи нещо смислено.

Имате ли сблъсък между идеалната цел и бизнеса, някакви морални дилеми и как ги разрешавате?

Анджела и Гергана едновременно: Никога не сме имали морални дилеми.

Гергана Станчева: Не се биеш с морала си, просто се опитваш да направиш нещата както трябва. Никога не е имало нещо такова.

Анджела Иванова: Сложили сме на масата целта и идеите ни. И при всички модификации на продукта Филип никога не е мислил за компромиси с това или онова. Единственият компромис спрямо желанията ни е, че някои от суровините не се произвеждат в Европа, а идват отдалеч, от САЩ например. Това е най-големият компромис.


OЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА С LENOVO X1 FOLD

Ина Кънчева: Свободата е да можеш да правиш това, което искаш, както го искаш Ина Кънчева: Свободата е да можеш да правиш това, което искаш, както го искаш

 Ясен, бащата на Алиса: Аз съм щастлив човек, защото работя нещо, което ми е много приятно Ясен, бащата на Алиса: Аз съм щастлив човек, защото работя нещо, което ми е много приятно

Макс, Стефан и Жени: Двама мъже в лодката и една жена на брега Макс, Стефан и Жени: Двама мъже в лодката и една жена на брега


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Независими журналисти бяха арестувани и тормозени в Русия

Една от тях е отразявала съдебните дела срещу Алексей Навални

14:06 - 28.03.2024
Важно днес

Бюджетът на София е приет с гласове от ГЕРБ и отцепниците от "Възраждане"

Заложените средства в бюджета на София са в размер на над 2,6 млрд. лв.

13:58 - 28.03.2024
Важно днес

Умишлен палеж е причинил смъртта на българското семейство в Германия

Прокуратурата във Вупертал разследва опит за убийство.

13:02 - 28.03.2024
Политика

Чехия разби руска мрежа за влияние на евроизборите и наложи санкции

Европейски политици са получавали пари от руски фондове за предизборните си кампании

12:35 - 28.03.2024