Това е от онези разговори, за които първо измисляш заглавие. Ясен е Ясен Гюзелев - изключително талантлив български художник-илюстратор, който заедно с прочутите книги на Луис Карол пише паралелна история. Неговата Алиса е не по-малко значимо интелектуално приключение. Многопластова история, лабиринт, проекция, сън, приказка без начало и край.  

Сред най-известните му творби са илюстрациите за изданията на "Алиса в Страната на чудесата", "Алиса в Огледалния свят", "Дон Кихот", "Оливър Туист" и др. 

Ясен е от чистите умове на България. Един от малкото синове на бащите си - син е на прочутия оперен певец Никола Гюзелев - които са си създали собствено име, лична биография и място сред интелектуалния елит.

Благородник по дух и по наследство, Ясен Гюзелев беше и първият силен глас, който публично защити достойнството на колегите си в сферата на изкуството, академизма и публицистиката, когато бившият културен министър Вежди Рашидов ги атакува поименно.

"Всеки живее в свой собствен свят. Там всеки може да е световно известен", написа тогава Ясен и добави: "Фамилията Гюзелеви означава много в българското общество. Най-вече, разбира се, заради нашият баща Никола Гюзелев, но всички ние, които носим тази фамилия ежедневно се опитваме и доказваме, че сме достойни за нея"

Когато от Lenovo ни поставиха задачата да помислим за хора, които променят средата, той беше сред първите имена. Lenovo наистина скочиха високо с новия си продукт Thinkpad X1 Fold - разгъващ се компютър, който се превръща в таблет с писалка и клавиатура. Не се сещаме за човек, който да огъва пространството и времето по-добре от Ясен. 

Отиваме в дома на Ясен и съпругата му Александра Гюзелева - Шани, в сърцето на центъра на София. Алиса още спи. Да, Ясен наистина е баща на Алиса. 

Асен Григоров: Коя картина смяташ за своя шедьовър?

Ясен Гюзелев: Смята се, че е "Алиса в страната на чудесата". Но аз мисля, че имам и други книги, които ценя като хрумки, композиция и направа. "Страната на чудесата" все пак беше едно съвпадение от много неща, които ме вдъхновиха и мотивираха да измисля нещо по-особено.

Първо - това е любима книга от детството. Второ - сам съм правил опити още като гимназист да илюстрирам този текст.

Асен Григоров: Детето (Алиса Гюзелева, б.р.) има ли отношение?

Ясен Гюзелев: Детето още не беше замислено, когато започнах. Аз я работих години наред, не само защото изисква много труд, а и защото междувременно правих и други илюстрации на книги.

Самият процес на измисляне беше дълъг и си казах: Трябва да измисля нещо, което да отговаря на този безкрайно богат текст - богат по много линии. "Алиса" на Луис Карол може да се чете по безброй начини. Там има математика, има философия, логика, история, какво ли няма... Сигурно сте чели издания с придружаващ текст, който може да обясни по десетки начини какво се случва в една определена сцена.

Чудих се доста време и тогава се сетих да се обърна към (Мориц Корнелис) Ешер - великия холандски художник-график, любим още от детството ми. Той играе с перспективите, залага на визуалните игри, които много добре могат да отговорят на логическите и словесни игри на Луис Карол. Заех една негова идея за т.нар. цилиндрична перспектива и я разработих, доразвих, така че в една картина да разкажа цялата история.

Можете да тръгнете от единия край и да стигнете до финала, след което отново да я прочетете - а може и да се разгледа разбъркано - цялото пространство остава относително. "Горе" може да е "долу", и обратното. Мисля, че това беше най-хубавата хрумка, за да преведа визуално текста на тази книга. Хванах се с много мерак.

Започнах с чертежите, оказа се, че не е никак лесна работа, защото всичко трябва да се навърже. Стигаш до средата и се питаш как да направиш връзката със следващата сцена... май няма как да стане... но след две седмици нещо ти хрумва и продължаваш.

Да се потопиш в шедьовър на литературата през въображението на гениален артист, е привилегия за всеки човек. Но какво вижда художникът, когато сравни своята "Алиса" с интерпретациите й в популярната култура - например в последната голяма филмова адаптация на Тим Бъртън от 2010? 

Ясен Гюзелев: Гледах само детайли от този филм, но това, което не ми хареса, е, че режисьорът е преиначил самата история. Разбра се, че не е чел книгата, преди да направи филма, може би затова имаше едно съвсем различно разбиране и усещане за този текст.

"Алиса" има стотици хиляди илюстрации от художници по цял свят, и досега продължават да излизат поне по две-три или пет-десет издания по света. Някои от художниците я интерпретират в един много приказно-шарен ключ. Това прави и Тим Бъртън. Само че моето виждане и усещане за тази книга - особено когато трябваше да я правя сериозно и я препрочитах - беше съвсем различно.

Видях я по съвсем друг начин. В този период имах и щастливо ходене до Оксфорд, където тази история е измислена и разказана. Луис Карол е бил преподавател, декан на математическия факултет в Оксфорд. Той я е мислил и я е поставил, все едно там са се случвали всички събития - само че да си представим, че онова "Там", Оксфорд, има и тунели и врати, през които се минава, за да се случи нещо приказно в пространството и времето.

Аз тръгнах по този път и така я видях. Не с тези детски къщички и гъбки,... "Алиса" не е детска книга. Тя е абсолютно пленителна за деца, но е книга и за възрастни, и за математици, и за умни, и т.н. Разбира се, има и много хубави, страшно добри илюстрации във всички 150 години от издаването й.

Асен Григоров: Твоята илюстрация е нещо като "полу-графика", ако ме извиниш за лаишкия термин. Има цвят...

Ясен Гюзелев: Това е по-цветната версия. Предишната "Страна на чудесата" е още по-монохромна. Това също има причина - виждах го като някакъв сън, в който не всичко ти е много ясно и избистрено. Освен това естетически стои добре и създава атмосферата, за която намеквам. Точно така я виждах.

Асен Григоров: Разглеждаш ли си картините?

Ясен Гюзелев: Рядко, но при изложби, при преподреждане на шкафове и папки, като реша да сложа нещата в ред, ги разглеждам и да,... понякога много се чудя. Понякога се питам "Боже, как съм го направил това? Дали и сега мога отново така?". Подхождам с известно възхищение към онова, което съм свършил някога.

Асен Григоров: Това е много интересно - тоест ти не казваш "Това можех да го направя и по-добре"?

Ясен Гюзелев: Друг път гледам и си казвам "Е... чак пък толкова... просто хубави рисунки". Но това себеусещане се запазва в рамките на един ден. То варира от възторг до пълно отчаяние от собствените ти способности, важност и място на тази земя.

Стремя се да си върша работата съвестно, прилично. Когато резултатът е добър, какво по-хубаво?

"Винаги си поставям високи летви - една илюстрация да не е просто картинката, която пояснява текста, да е достатъчно добре композирана и добре нарисувана. Искам да е нещо повече. Да бъде произведение на изкуството сама по себе си, да говори много, на много нива, на много езици.

Понеже работя с голяма литература, с шедьоври на литературата - аз го желаех, но и ответната страна разбра, че го мога - това ме вдъхновява и амбицира да мога да се поставя на подобно стъпало като големите автори.

Неслучайно са големи, защото са многопластови, а времето, изминало от написването на техните книги досега, е натрупало още повече смисли и анализи върху тях, обогатило ги е още повече и е дало много повече от това, което авторите им са предположили, че може да вложат.

Стремя се всичко това да го преведа на изобразителен език - с всички нива на прочит, на символи, които някога са леко скрити, подсказани... Техниката ми е същата. Бавно изработвам нещата, на много "лейъри", както сега може би се казва, или велатури, както е живописната терминология. Това също създава богатство на усещането на материята, и плътност, и въздушност, където трябва.

Албумите с репродукции на големите художници от историята на изкуството, които имахме вкъщи, са били най-любимите ми илюстрирани книги.

Асен Григоров: Ти кога разбра "Аз наистина съм много добър"?

Ясен Гюзелев: Знаеш ли кога разбрах? Когато разбрах, че може би не съм наистина много добър...

Имаше един момент, когато бях студент, може би във 2-3 курс. Вече бях изкарал 5 години гимназия, всички много ме хвалеха: "Талант, безспорен, рисува много добре". Карах трети курс в Академията. Един ден излязох от сградата и тръгнах да се прибирам към вкъщи. Точно около спирката на тролея пред Академията се спрях и си казах: "Чакай малко, ти знаеш, че да рисуваш хубаво, не означава, че ще станеш добър художник. Това не означава, че непременно ще станеш дори художник. Това не е достатъчно качество, за да си добър художник".

Един ученик може да свири много хубаво на пиано технически и това да не го направи голям пианист. Може да не си намери работа дори в оркестър. И си казах: "Помисли си какво друго можеш да правиш, ако не потръгнат нещата, както си ги представяш" (смее се).

Помислих си го и тогава ми олекна. Може би тогава станах художник.

В гимназията имах един учител, който казваше "Вие не сте венчани за тази работа, какво си мислите?". Разбрах, че може би не бива да си мисля, че съм венчан за нея. Може и да съм бил венчан. Но когато си дадох сметка, че не е непременно така, станах това, което съм. 

Рисуването се превръща в професия за Ясен Гюзелев в студентските години. Още тогава получава поръчки за илюстриране на книги, вестници и списания. Талантът му е забелязан и извън България. Тогавашният арт-директор на Vogue Milano е приятел на неговия баща Никола Гюзелев. През летните ваканции братята Ясен и Чавдар Гюзелеви гостуват на семейството в Италия и започват да работят по поръчки за Vogue, Vanity Fair и др. 

Асен Григоров: Аз те мисля за един от най-ценните хора в тази държава от гледна точка на професията, в която работиш. Но не просто в професията, а в цялата област на т.нар. култура, заради огромното въображение... За мен винаги наличието на въображение в един човек го поставя на най-високите стъпала. После вече идва и тази технология, техника, това да ти стигне от главата до ръката и до листа. В този смисъл смятам, че ти си човек, който променя света. Малко като Алиса.

Ясен Гюзелев: Аз нямам себеусещането, че чак променям света. Възможно е и така да е. Всъщност обикновено тези неща ги казват другите за някого. Аз цял живот, от малък, съм искал да бъда художник. Имал съм способностите и таланта за това от дете. Следвал съм тази мечта, изучавал съм се.Не знаех точно какъв вид художник ще стана, макар че когато направих ретроспективната изложба в Софийската градска художествена галерия и погледнах развитието си от 14-годишен насам, видях "червената нишка", която ме е водила именно към илюстрацията.

Сам съм се въодушевявал от литературата, сам съм си поставял задачи да илюстрирам книги. Влязох и в тази специалност в Академията и някак всичко си дойде на мястото, въпреки че когато започнах да работя професионално, не знаех дали ще остана завинаги точно в този жанр.

Но в един момент разбрах, че това е моят път. Много е важно човек да си намери пътя.  Дори само в сферата на изобразителното изкуство може да изберат съвсем различни неща: можеше да бъде нещо, което сега се търси повече... Можеше да е анимация, можеше да е концептуално изкуство, скулптура, живопис.

Асен Григоров: Чувал съм, че не обичаш да продаваш много картини? 

Ясен Гюзелев: Една от представите ми е била, че ще стана художник, ще живея от изкуството си, това ще е професията, с която ще изкарвам хляба си. Това значи, че би трябвало да продавам картините си. Но в същото време, ако ме питате най-искрено, аз не бих продал нищо, защото във всяка една рисунка, която правя, съм вложил толкова много.

Тя наистина се превръща като дете, с което не искаш да се разделиш, дори да му е станало време да се жени... Но трябва. Това е част от сбъднатата мечта да си художникът, който продава.

Асен Григоров: Продаването е може би споделяне, все пак?

Ясен Гюзелев: Разбира се. Това е удоволствие - някой да иска толкова много твоето произведение, че да се "ожени" за него завинаги, да го пази вкъщи. Това е най-големият комплимент. В същото време, ми е малко чоглаво. Може би ми се иска нещата да останат като една колекция, да не се разпръскват много по различни места.

Асен Григоров: А когато сложиш финалната точка на тази картина, какво се случва?

Ясен Гюзелев: Казвам си, че май още не е завършена... (смее се). 


 

Lenovo ThinkPad X1 Fold: Сгъваем таблет или разгъващ се компютър?


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Путин: Разширяването на НАТО ще изисква реакция от Москва

Руският президент каза, че вижда заплаха в разширяването на Алианса

И McDonald's напуска Русия, продава бизнеса си след повече от 30 г. в страната

Първият ресторант носеше символична тежест за въвеждането на западния модел в Русия 

Съдът: Хора на високи държавни позиции са взели участие в схемата за пране на пари от "Хемус"

Желанието на единствения обвиняем за парична гаранция бе отхвърлено

Кирил Петков обяви по-високи компенсации за ток за бизнеса

Срещата с работодателите идва в навечерието на национален протест

Румен Радев: Руските МиГ-29 могат да летят най-много още около година

Президентът изрази опасенията си, че договорените със САЩ самолети са малко на брой

От фабрика на Renault - сега за "Москвич" - завръщане в миналото за Русия след инвазията

Френският автомобилен гигант се е съгласил на национализация - с опция да се завърне евентуално до 6 години

"За едни 12 точки": За кого гласува българското жури на "Евровизия"

Тази година журито не подкрепи песента победител на Украйна, което предизвика вълна от реакции в социалните мрежи

"Продай на Remix" - услугата, която дава втори живот на дрехите ви

"Най-зелените компании в България“ отличи Remix за изключителни постижения в областта на устойчивата мода