Лидерите, от които имаме нужда: съпричастни и уверени

Във времена на криза човечеството проявява най-добрите и най-лошите си черти. Вече сме свидетели на това как хората обединяват сили, за да изпълняват задачи, които преди биха били в рамките на обичайното, ако нямаше пандемия, но сега определяме като извънредни.

Чуваме многобройни истории за доброволци и хора, които доставят жизнено необходими стоки на възрастни хора или на свои съседи от рискови групи; за общности, които се сплотяват в помощ на пострадали семейства; за важни икономически сектори, които продължават да работят, за да обслужват хората, въпреки рисковете.

COVID-19 ни накара да преосмислим дефиницията за герой. Сега гледаме на неуморните медицински работници, изобретателните учители, предприемчивите собственици на малки фирми и безстрашните шофьори за доставки като на смели и непоклатими наши спасители.
Значението на думата „супергерой“ се промени завинаги.

Извънредните времена поставят и политическите лидери под светлината на прожекторите. Очакваме от нашите правителства и здравни власти да ни дадат съвет и да ни вдъхнат увереност.

В последните седмици стана ясно, че за нас яснотата е по-ценна от двусмислието и соченето с пръст, а смиреността е по-важна от надменността.

Вече не можем да търпим политиканстване и имаме огромен апетит за проверени факти, доказани авторитети и прозрачност. Затова и се появиха фен клубове на изключителния имунолог д-р Антъни Фаучи.

Гражданите откликват преди всичко на лидери, които проявяват емпатия и състрадание. Това, разбира се, е характерна черта на доброто лидерство – в бизнеса и в други сфери – която в последните години набира популярност и става толкова важна, колкото и решителността, ефективността и други основни принципи на лидерството.

Няма рецепта за това как човек да прояви емпатия. Може да е с думи или без думи. Най-общо емпатията е умение да почувстваш болката и страданието на другите и да се опиташ да се поставиш на тяхно място.

Не всички лидери се чувстват удобно да разказват истории от личния си живот или да показват емоция. Но когато направят опит да променят тона и фокуса, и покажат собствената си уязвимост, това отеква в целия свят.

Лидерите, които допускат гражданите до себе си чрез персонализирани съобщения, получават високи оценки в тази криза.

Да вземем Ангела Меркел. Германският канцлер, често критикувана за това, че е твърде премерена или обрана, Европа отново има нужда от "Мути" . В първото си обръщение към нацията тя посочи, че ситуацията е тежка („Това е сериозно и трябва да се отнесем към положението сериозно“), призова за солидарност и предложи надежда. Като квантов химик, тя подчерта, че фактите и науката не лъжат.

Но преди всичко Меркел прояви емпатия към немския народ, като спомена, че самата тя е израснала в Източна Германия и разбира колко трудно е да се откажеш от личните си свободи. „За човек като мен, за когото свободата на придвижване и пътуване е трудно извоювано право, тези ограничения могат да бъдат оправдани само от абсолютна необходимост,“ каза тя.

И хората откликнаха. В началото на март шест от 10 германци не одобряваха постигнатото от нейното правителство. Сега резултатите се обърнаха. Правителството се радва на най-високата си популярност откакто обществената телевизия ARD започна да провежда проучването през 1997 г.

В САЩ Новата звезда на Америка - губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо (подобно на Руди Джулиани, който стана „кметът на цяла Америка“ след атентатите от 11 септември, колкото и невероятно да изглежда това към днешна дата).

Куомо печели овации дори и от обичайните си критици, за това, че представя уверено фактите и отговаря ясно и просто на въпроси на ежедневните си брифинги. Той създава усещане за сигурност, като същевременно остава реалист.

Но точно емпатията – изразена чрез лични истории и емоционални примери – е това, което прави ежедневните му появи пред медиите, задължителни за гледане в целия свят. Дори и Sky News предават ежедневните бирфинги на Куомо, въпреки че вече не излъчват брифингите на президента Тръмп.

На един от брифингите Куомо призна, че емоционалната му реакция във връзка с възможното излагане на голямата му дъщеря на вируса, противоречи на всички факти, които знае. Но той призна в ефир, че си е задавал въпроса как не е успял да я опази. Кой родител или дете, кой състрадателен човек не би го разбрал?

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

"Клиентите ви няма да се чувстват пренебрегнати, ако не ви чуят три пъти в седмицата"

С какво бихме искали да ни запомнят следващите поколения, когато кризата отмине?

Размяната на реплики в ефир между Куомо и неговия брат Крис, телевизионен водещ от CNN в карантина, подсилват човешкото му излъчване и послание. Техните диалози, които са комбинация от комедийна сатира и истинска привързаност, извадиха на преден план една по-достъпна страна на големия брат Куомо.

Преди пандемията Андрю Куомо имаше репутация на високомерен лидер, склонен да се държи агресивно.

Днес го възприемат като спокойния и уверен глас на нацията, който запълва празнината в лидерството и това даде начало и на движението „Куомо за президент“ (#cuomoforpresident).

Миналата седмица чухме още един стабилен и успокояващ глас, когато кралица Елизабет направи обръщение към нацията. Това е едва петото такова обръщение (ако не броим традиционните ежегодни коледни послания) за 68 години на трона. Тя призова за единство, призна мащаба на ситуацията и даде надежда.

И след това разказа лична история, като сподели, че този момент и напомня за Два погледа в историята: паралелът с войната в речта на кралица Елизабет II . „Ние, като деца, говорихме оттук, от Уиндзър, с деца, които са били евакуирани от домовете си и изпратени в провинцията в безопасност,“ каза кралицата и добави, „Днес отново много хора изпитват болезненото чувство да са далеч от хората, които обичат.“ Това не беше точно емоционално обръщение, но за много хора то бе автентично, от сърце и вдъхновяващо.

Това успокоява духа в един свят на безумие.

Кралицата сподели своята надежда, че британците ще бъдат горди с начина, по който се борят с COVID-19. Тя прикани всички да се държат през пандемията така, че да заслужат похвала от следващите поколения.

„Тези, които идват след нас, ще кажат, че британците от това поколение са били силни, както винаги,“ каза кралицата. Лек подтик към колективно съревнование и намек хората да се стегнат и да дадат най-доброто от себе си за страната сега и в бъдеще.

Някои казват, че тя е черпила вдъхновение от наръчника на министър-председателя Уинстън Чърчил. През Втората световна война в известната си реч Чърчил призовава гражданите да „се стегнем за нашия дълг“, така че и след хиляда години хората все още да казват, „Това бе техният най-добър час.“

И аз се надявам, че независимо дали сме световни или местни лидери на изборна длъжност, комуникатори на марка или просто загрижени, състрадателни съседи, ние ще се стегнем и ще накараме нашето бъдещо „аз“ да се гордее.

*Старши вицепрезидент за глобални комуникации на Филип Морис Интернешънъл, специалист по PR и маркетинг с многобройни награди, автор и трендспотър, популяризирала термина „метросексуален“. Материалът е публикуван в medium.com