Каквото и да ви говорят, да знаете, че става въпрос за пари - с тези думи Атанас Атанасов (ДБ) описа драмата, която доведе до напускането на ИТН от коалицията и поставянето под въпрос на бъдещето на правителството.
Според Слави Трифонов - парите са само част от мотивите за недоволството, а националистическият коз с ветото върху европейското членство на Северна Македония стои на първо място.
Според Кирил Петков - темата за Скопие е димка. В основата на скандала всъщност стои очакването на ИТН за над 3,6 млрд. лева в повече към бюджета на АПИ, което се контролира от подалия оставка вицепремиер Гроздан Караджов, и съпротивата на ИТН срещу предлаганата реформа на КПКОНПИ.
Двете партии са в режим на "студена война" още преди последните предсрочни избори, но няколко скандала в последните месеци показаха, че този формат явно няма да има бъдеще - от упоритото налагане на Любомир Каримански за гуверньор на БНБ и напрежеинето около номинациите за СЕМ, през лутането около обща позиция за военната помощ за Украйна, до изтичането на информация за спорния проектозакон за български санкции по "Магнитски", отлагането на по-строгия съдебен контрол върху екооценките на големи инфраструктурни проекти въпреки волята на Министерски съвет, разминаването в позициите между ПП и ИТН след корупционните разкрития за лабораторията на българо-турската граница и др.
"Бомбата със закъснител" в МРРБ се е задействала много по-рано, към края на 2020 г., когато АПИ възлага обществени поръчки за текущ ремонт и поддръжка на пътища в пъти над заложения бюджет.
Служебният кабинет започна да оспорва легитимността на дейности, извършени по дългогодишни договори, чиято прогнозна стойност около 700 млн. лв. е надвишена в пъти до над 3 милиарда лв., като част от парите са отишли за основни ремонти без надлежната документация и гаранции за качество.
Според Настимир Ананиев ("Продължаваме промяната") - това е станало "точно когато бившите управляващи са разбрали, че губят властта". Още през 2021 г. кабинетите на Стефан Янев спряха да плащат по договорите заради съмнения за незаконни практики и се споразумяха с фирмите да ги прекратят, за да направят възлаганията отново - този път по предвидим и за двете страни ред.
ГЕРБ твърдят, че договорите са изрядни и обвиняват бившия регионален министър Виолета Комитова, че е заложила "динена кора" под новата власт. Прокуратурата все още отказва да образува разследвания по тези казуси. Но пътните фирми, които не получиха парите си, спряха да работят и организираха протести срещу властта.
През април 2022 г. АПИ се оказа в цайтнот, защото старите договори вече вървяха към приключване, а новите обществени поръчки се бавеха заради по-късното приемане на Бюджет '22. След вътрешни спорове цялото парламентарно мнозинство се обедини около компромисен вариант - 50% от парите на строителите за вече извършени дейности да се платят, а остатъкът да се разреши едва след завършване на проверка от междуведомствена група в МФ и МРРБ.
Ако може да се тълкуват последните анонси на Петков и Василев - тези пари може и никога да не стигнат до фирмите, защото ревизионната комисия е открила значителни нередности. Във всеки случай, изясняването на този проблем вероятно ще се пренесе в съда и може да отнеме години.
Изцяло изпълнените дейности (над разрешения лимит) са за малко над 1 млрд. лв., а още над 1 млрд. лв. струват започнатите, но недовършени ремонти, които почти една година стоят "консервирани" до изясняване на споровете с държавата.
Откъде да дойдат парите?
Парламентът приема, че АПИ трябва да ги заплати от "утвърдения си бюджет за 2022 г.". Същият бюджет, който е приет няколко седмици по-рано, не включва подобни средства - т.е. предполага се, че те ще бъдат вътрешно преразпределени в очакване на лятната актуализация. В решението на парламента се приема и че АПИ трябва да положи всички действия, за да бъдат "своевременно и напълно завършени" всички започнати и блокирани пътни ремонти, отново от утвърдения бюджет на агенцията.
Още тогава може да се види как се отваря пропастта между ИТН и ПП, която сега изглежда невъзможна за запълване.
Любомир Каримански (малко по-рано отхвърлен със скандал като кандидат за БНБ) обявява, че това ще е недопустима скрита промяна на Бюджет 2022, но Тошко Йорданов инструктира от трибуната колегите си от ИТН да "постъпят тъпо, но коалиционно" и да одобрят консенсусния текст. Вероятно със съзнанието, че истинската война с ПП ще избухне при официалната актуализация по проект на Асен Василев, която трябва да стане факт до юли 2022 г.
Какъв е остатъкът до "дефицита" от над 3,9 млрд. лв., за който твърди Гроздан Караджов, че не може да се "премóсти" до края на годината?
Третият 1 милиард лв. идва заради искането на МРРБ за финансиране на работата по АМ "Хемус" и пътя Видин-Ботевград. Парите, отделени за лотовете на магистралата, бяха спрени от държавата след разкритията за огромните авансови плащания (отново по време на ГЕРБ) от "Автомагистрали" по инхаус процедури на съмнителни фирми без гаранции за качеството на строителството и без част от отсечките да имат одобрен маршрут.
По този казус все още работи група от експерти на Министерството на финансите и МРРБ, които - както Караджов описа в четвъртък - трябвало да изработят "проектозакон за довършването на откраднатата магистрала".
"Нито една стотинка не беше оставена там с уговорката на министъра на финансите да не се плащат пари, защото когато се разплете казусът с инхаус договорите, чак тогава ще има финансиране", беше оплакването на Гроздан Караджов след подадената оставка.
В сряда ИТН критикуваха Вътрешното министерство на Бойко Рашков за това, че за осем месеца няма резултат по скандалните разкрития за изнесени средства - МВР отговори с още по-драстични примери за нарушения по пътя на парите и оправда забавянето със сложността на разследването.
Прокуратурата отново предпочита да играе пасивна роля по случая, който е от огромен обществен интерес и поставя под въпрос някои от най-големите инфраструктурни проекти на България.
Последно - 500 милиона лева, които Караджов не е открил в актуализирания бюджет на МРРБ, са очаквани заради "обещания от всички партии на общините, за да си направят ВиК проекти и да ремонтират общински пътища, които са в ужасно състояние".
"Това отваря огромна дупка и риск не само пред републиканската пътна мрежа, но и пред бюджета на държавата", казва Караджов малко преди да си тръгне от МС за последен път. Отговорът на Кирил Петков: "Това правителство няма да допусне да се харчат милиарди без контрола на държавата. Обещахме на българския народ нещо съвсем различно".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
