* Статията е редактирана заради допусната грешка с "легендата", че Роси е лежал в затвора. Наказанието му след скандала за черното тото в италианския футбол е лишаване от състезателни права за срок от две години. Спортният журналист Станил Йотов разказва, че твърдението за престой в затвора е разпространявано от български журналисти по време на Мондиала в Испания през 1982 г., които героизират италианския национал.
Какво ли е чувството да станеш герой за страната си на световното първенство по футбол 2 години след като са ти забранили да играеш? Това знае само Паоло Роси – италианската легенда, която почина на 64-годишна възраст.
В рамките на няколко седмици светът загуби две големи футболни величия – през ноември си отиде Диего Марадона, а на 9 декември ни напусна героят на Италия от Мондиал 1982. Бившият нападател почина от „неизлечима болест“, но семейството му отказа да даде повече подробности.
Марадона и връзката му с България: Съдията Богдан Дочев ли е виновникът за "Божията ръка"
Животът на Паблито, както го наричат на Апенините, е достоен за драматичен филм. Бившият футболист участва в един от най-големите скандали с уреждане на мачове в страната си и кариерата му изглежда пред тотален разпад, но Роси е един от тези гении, които не се нуждаят от много подготовка, за да творят на терена. Дори нечестната (според него) съдба не успява да го спре по пътя към футболното величие.
Роден е в Прато през 1956 и още от малък се влюбва в кожената топка. Прави професионалния си дебют през 1973 за „Ювентус“, но контузиите го ограничават едва до три мача за Купата на Италия, в които не успява да намери мрежата. На Апенините си казват, че това е поредният млад талант, който няма да се реализира. Изпращат го под наем в скромния тим на „Комо“, където за една година вкарва шест гола.
През 1976 обаче Роси показва потенциала си, когато започва да играе редовно за „Виченца“. Дотогава е дясно крило, но треньорът Фабри го пуска като централен нападател и бързо става ясно, че Паблито се чувства комфортно с лице към вратата. Във второто ниво на футбола в страната той бележи 21 попадения и извежда тима си до елита, където отново става топ голмайстор и взема „Златната обувка“ на Серия А. Така е забелязан от националния селекционер, който го вика за Мондиал 1978 и Роси вкарва три гола, прави четири асистенции, Италия завършва на четвърто място, а той вече е едно от утвърдените имена в страната.
„Виченца“ обаче отново изпада, а кариерата на италианския нападател поема в обратна посока. Отива под наем в „Перуджа“ във второто ниво на футбола и точно тогава в страната започва скандалът „Тотонеро“. За уреждането на мачове в Италия се знае от десетилетия, но през 1980 всичко излиза наяве. „Милан“ е изваден от Серия А заради уредена победа с 2:1 над „Лацио“, а 30 футболисти, които играят за други отбори, са със спрени права. Сред тях е и суперзвездата Паоло Роси, който е само на 25 години. Местната федерация го дисквалифицира за цели 3 години, макар малко по-късно санкцията да е намалена до две.
Обвиняват го, че участва в уредени срещи и че е главно действащо лице в уговарянето на равенството между тима му и „Авелино“. Мачът приключва 2:2, а нападателят бележи два гола. Неговата присъда е най-тежка в сравнение с тази на останалите замесени футболисти, като обвиненията са, че разделил 3 милиона италиански лири със свои съотборници само за ремито срещу „Авелино“.
Роси, който е на гребена на вълната, тъкмо е попаднал в състава за европейското първенство през 1980 г. Мечтата му обаче се изпарява и той трябва да слуша по радиото как „Скуадра Адзура“ завършва на четвърто място.
Смята, че е невинен и несправедливо е станал жертва на италианските власти. Футболните му умения обаче не са забравени.
Въпреки че е извън форма, „Ювентус“ подава ръка на своята някогашна изгряваща звезда и през 1981 го връща в отбора. Роси попада в стартовата единадесеторка точно за края на сезона и с един гол в три мача помага на „бианконерите“ да спечелят титлата.
Паблито получава мечтана повиквателна за световното през 1982. Селекционерът Енцо Беардзот вярва във възможностите на нападателя, който вече е доказвал какво може на голямата сцена, и го включва в списъка въпреки упреците на специалисти, журналисти, фенове и останалите играчи, които са пренебрегнати за сметка на голмайстора.
Цяла Италия се чуди как футболист, който не е пипал топка толкова дълго време, ще трябва да води „Скуадрата“ на Мондиала. Та той дори не е мощен физически, не е типичният таран, който да доминира над защитниците. Роси е техничен, бърз и повратлив играч с перфектен баланс и интелект. Дали обаче е съхранил тези качества?
В първите три мача на световното в Испания той не прилича на себе си и е абсолютен страничен наблюдател. Медиите в Италия го определят като „призрак, блуждаещ безцелно на терена“. Най-критичен е журналистът Джани Брера, който казва, че нападателят е „ектоплазма на собственото си аз“.
Беардзот обаче знае, че Роси ще му потрябва в най-важния момент. След като тимът се измъква от първата групова фаза, Италия побеждава с 2:1 Аржентина на Диего Марадона, а после идва решаващият мач с Бразилия на Зико, Фалкао и Сократес. А „призракът“ Роси става един от онези страшни духове и матира сочените за фаворити „селесао“ с невероятен хеттрик, който завинаги ще остане в историята на световните първенства. Италия печели с 3:2, а Паблито е герой.
Роси влиза във формата на живота си. Елиминира сам Полша на полуфинала с два гола, а на финала срещу Германия повежда „Скуадрата“ напред с перфектно попадение с глава. Италианците удържат до края и след 3:1 са шампиони на света за трети път. Роси е определен за играч на турнира и голмайстор на надпреварата, а същата година печели „Златната топка“. Да вдигнеш най-ценното индивидуално отличие във футбола само месеци след като почти си бил „забравил“ как се играе този спорт, говори повече от достатъчно.
RIP #PaoloRossi
— John Sludden (@FACT290) December 10, 2020
1982 Ballon d'Or, Golden Ball, Golden Boot and World Cup winner. pic.twitter.com/qljt6wWNDQ
Паблито остава в историята и като един от тримата италианци с най-много голове на Мондиали – той, Роберто Баждо и Кристиан Виери имат по 9. Най-ценен за Роси е онзи срещу Германия. Нарича го „гола на изкуплението“.
„Онзи гол значеше повече от всеки друг, който някога съм отбелязвал. Той напълно показа моя характер“, споделя бившият футболист в документален филм на FIFA от 2018 г. „Беше само мой, защото откраднах тази ценна десета от секундата от защитника и знаех, че никога няма да ме настигне“.
„Чувствах се успял. Казах си: „Ти го направи“. От друга страна, бях разочарован, че всичко свърши. Че световното първенство приключи. Но когато спечелиш нещо важно, главното не е само трофеят. Важен е съставът, с който си достигнал до него. Всичко е въпрос на това как си извървял пътя си, че да стигнеш там. Всичко е въпрос на лично изкупление“.
Роси приключва кариерата си пет години по-късно, преминавайки през „Милан“ и „Верона“. Има отбелязани 103 гола в 251 мача на клубно ниво и 20 попадения в 48 срещи на национално. В колекцията му личат две титли от Серия А, една Купа на страната и три европейски трофея – всички спечелени с „Юве“.
След като се оттегли, той работи като анализатор за Sky, Mediaset Premium и RAI Sport в Италия.
„Паблито е незабравим“, обяви водещият от RAI Енрико Вариале. „Той накара всички ни да се влюбим във футбола през лятото на 1982“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: