"Властта няма право да се меси в независимите медии. Аз искам – и това е моя кауза – всички медии да се чувстват свободни да правят това, което най-добре могат да правят". Това заяви премиерът Кирил Петков в интервю пред Мария Цънцарова за bTV на 16 януари.
"Защото журналистическите разследвания наистина имат голяма полза за обществото, когато са независими. Наша цел е да направим много ясен и прозрачен начина на финансиране на медиите. Искам да събера ясна информация от всички министерства, от всички агенции, и да видя какви договори се правят с медиите. Не да ги ограничавам, а обществото да знае", заяви Петков.
Той каза, че кабинетът вече работи по тази тема и тя ще отнеме време, но "оттук нататък всички публични средства, които отиват към медиите трябва да бъдат ясни. Не може някои медии да са облагодетелствани, други – да не са", смята премиерът.
Covid-19, работната група с Мангъров и протеста на "Възраждане"
Кирил Петков заяви, че е доволен от новия план за Covid-мерките, които ще бъдат вземани най-вече на база заетите интензивни легла в болниците. Той защити решението си да сформира временна работна група от поддръжници на зеления сертификат и опоненти като доц. Атанас Мангъров, която за 2 седмици трябва да изготви съвместен доклад.
БЛС се възмути от включването на Атанас Мангъров в работна група за Covid
„Това беше диалог, с който да сменим реториката и да оставим истинските специалисти с различни мнения да спорят. Доц. Мангъров има силно мнение срещу ваксините – добре, нека да го чуем. Да чуем и д-р Аргирова от другата страна, да направят препоръка, може да сме пропуснали нещо, нещо да не сме се сетили“, каза премиерът.
Според него ролята на такава работна група е събиране на експерти, за да се чуят различните мнения. Той отрече да си „купува политическо спокойствие“ с този ход.
„Доц. Мангъров също има добри идеи. Освен интензивните легла, нека помислим за леглата с кислород, каза той и беше много прав. Този тип разговор е полезният разговор. Две седмици хоризонт имат да направят препоръки и да надграждаме. Доц. Мангъров е специалист в областта си, но проблемът при него е, че му липсва виждането за управление на голямата система – той може да лекува 1 човек, но не и 6,5 млн. души. Диалогът е важен, защото иначе капсулираме части от обществото и провокираме агресия“, заяви Петков, след като Българският лекарски съюз атакува остро началникът на отделение в Инфекциозна болница, който се превърна в оратор на протеста на „Възраждане“.
Попитан дали може да се премахне зеленият сертификат, Петков каза, че за момента мерките не трябва да се променят, но допусна, че „всичко е възможно“. Той заяви, че има пряка връзка между ниските нива на ваксинация и високата смъртност, и призова отново обществото да се имунизира.
Петков коментира думите на Ицо Хазарта, който нарече „Възраждане“ „шепа фашисти“, с това, че „в нашата парламентарна група всеки носи глава на раменете си и прави собствена преценка“.
"Възраждане" отговориха на Ицо Хазарта: "В парламента да се влиза с тест за наркотици и алкохол"
За протеста на „Възраждане“ пред народното събрание той заяви: „Казах им, че следващия път, като направят протест пред Министерски съвет, първото нещо, което ще направя, ще е да сляза долу между хората. Да се правим на войводи е безсмислено“.
За позицията ни спрямо Северна Македония
След проведения Консултативен съвет за национална сигурност на 10 януари властта се е обединила около обща позиция, която включва потвърждаване на настоящата позиция на България спрямо Северна Македония и надграждане с общи работни групи от двете страни, каза Петков.
Попитан защо първоначално определи 6-месечен срок за вдигане на ветото, а след КСНС той отпадна, премиерът каза, че срокът от половин година е щял да се базира на резултатите на работните групи. „Никога не съм заявявал точен срок за едно или друго решение. Това трябва да е функция на резултатите на 2-те работни групи, иначе срокът е празен“.
След КСНС стана ясно, че ветото за евроинтеграция на Скопие няма да е обвързано с период, а с „реални резултати“ относно гарантиране правата на македонските българи и спазване на Договора за добросъседство от 2017 г.
Радев след КСНС: Скопие в ЕС само при реални резултати относно правата на македонските българи
Петков ще пътува до Скопие на 18 януари, когато ще каже на новата власт, че е „време да запретнем ръкави“. „Много хора казват: „Защо Кирил Петков отива първи, а не дойдат те при нас?“. Хората, които се чувстват силни, знаещи общия ни интерес, трябва да са проактивните. Влизането на Северна Македония в ЕС е най-добро за нас, когато националната ни позиция е защитена“.
Според него Скопие трябва да даде гаранции за „нулева толерантност към дискриминацията“ спрямо македонските българи. Той заяви, че защитата на тези гаранции „все някога“ трябва да се впише в Конституцията на югозападната ни съседка, но е готов за диалог как това да бъде „структурирано във времето“.
„Процесът да бъде направен така, че да се случи. Той не става със сила и огъване на ръце, а с конструктивен разговор, с компромиси, допустими за двете стани“, обяви той и изрази желание за старт на самолетна линия София-Скопие още следващия месец.
На въпрос как ще се реши болезнената тема с историята, Петков каза, че общата комисия по историческите въпроси „трябва да си свърши работата“, а не той и колегата му Димитър Ковачевски.
Петков заяви, че не е водил разговори с посолството на САЩ за признаване на македонско малцинство в България. „Не, няма такова малцинство. Имаме 100% твърдост по тази тема и тя не може да се дискутира“.
За оставката на Иван Гешев
След като управляващата коалиция поиска оставката на главния прокурор от трибуната на Народното събрание с обща декларация, Петков се обърна към Иван Гешев: „Дали той някой път се поглежда в огледалото и се пита дали добре си върши работата? Ако наистина си отговаря, че я върши добре, бих бил много обезпокоен. Другият вариант е да не може да си даде оставката заради други причини, които не му позволяват да вземе това решение“.
Премиерът заяви, че никой не се е свързал с него, след като Гешев се оплака на Европейската комисия и в САЩ от „политически натиск“ – с писмо от 32 страници.
За цената на енергията
Кирил Петков иска да види подобрение в работата на Комисията за енергийно и водно регулиране и според него това ще стане с нов закон, който трябва да бъде внесен в НС в следващите 2 седмици.
„Новият закон трябва да даде ясна представа как КЕВР да работи. Като независим орган той трябва да има важна функция, която аз не я виждам – да е истински регулатор, да влиза в енергийните дружества и не само да получава таблички с увеличение на цената на тока от „Булгаргаз“, а да влезе в детайли откъде идва това предложение“, смята премиерът.
Той заяви, че има доста големи очаквания срокът на мораториума за цената на тока – до края на март 2022 г. - да не бъде изпълнен до край. „Шокови сметки на ток няма да има след това“, каза Петков.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
