Едва ли можеше да има по-голям политически скандал в ЕС от момента, в който AstraZeneca обяви, че няма да изпълни 60% от обещаните доставки на ваксини в първото тримесечие.
Правителството на Себастиан Курц беше първото, което обвини компанията в напълно неприемливи действия заради нарушаването на договорките, а еврокомисарят по здравеопазване Стела Кириакидес сравни поведението на световния фармацевтичен гигант с това на "кварталния месар".
Реакцията на здравния министър Костадин Ангелов в онзи момент беше подозрително оптимистична, очевидно несъгласувана с настроенията на европейските му колеги.
"Нямаме абсолютно никакви притеснения. Взехме далновидно решение", каза той на 23 януари, като успокояваше публиката с очакваните "дози за три милиона граждани" от аденовирусните ваксини до края на годината.
Превъртете лентата един месец напред и погледнете последния брифинг на НОЩ, за да видите драматична промяна в отношението на здравния министър към AstraZeneca.
Какво се случи междувременно и защо правителството започна да поставя ултиматуми на производителя едва в последния момент?
На 8 януари министър Ангелов за първи път обяви, че очакваните пратки от AstraZeneca за цялата 2021 г. са в размер на 4,5 милиона дози, от които "първата доставка е от 500 000" (по-късно това число беше коригирано от министъра на 451 832 дози).
Две седмици по-късно AZ анонсира производствените си проблеми във фабрика в Белгия и оправда с тях невъзможността си да изпълни повече от 40% от обещаното до края на месец март.
Ако това се отнесе към България, първата (месечна) доставка на ваксините щеше да стигне до около 180 000 дози в най-негативния сценарий.
В публичната справка на Министерството на здравеопазването от 27 януари, дни след предупреждението на AstraZeneca, се посочва по-голямо количество: малко под 262 000 дози (не 40%, а 58% от първоначално обещаното), разпределени на три прогресивно растящи доставки на 7, 14 и 28 февруари.
Ориентировъчните 260 000 дози бяха потвърдени и от шефа на Агенцията по лекарствата Богдан Кирилов при пристигането на първите пратки в България.
От самото начало обаче се видя, че графикът на AstraZeneca се променя в движение.
Първата доставка беше само 28 800 дози (вместо очаквани 48 315 към тази дата). Втората доставка дойде на 12 февруари и включваше 31 200 дози. На 19 февруари в "Бул Био" се прие и трета пратка с 57 600 дози, като тук изоставането от ревизирания график почти беше компенсирано (получени бяха 117 600 вместо планираните 122 871 дози). И това е всичко.
Броени дни преди края на месеца - т.е. до изтичането на срока, в който AstraZeneca трябваше да изпрати дължимите близо 142 000 нови дози - Министерството на здравеопазването внезапно изостри тона срещу компанията.
Обяснението на Костадин Ангелов: остатъчното количество е било почти занулено от производителя.
На 22 февруари е получено писмо от AZ, в което е заявено, че България ще получи само една нова доставка от 52 800 дози, при това - без да се посочва точна дата ("или в събота, или в неделя, или в началото на месец март", по думите на Ангелов).
От гледна точка на AstraZeneca, неизпълнението вероятно изглежа пренебрежимо, доколкото фирмата вече беше предупредила целия ЕС, че няма да може да изпрати 60% от заявените количества. С новите 52 800 дози България щеше да се доближи до пределните 40% от обещаваното на хартия.
Според Костадин Ангелов, обаче, поне до средата на февруари AstraZeneca е държала българските власти в очакване за много по-големи количества.
"На 15 февруари компанията изпрати разпределението на ваксините до края на месеца, от което се вижда, че на 26 февруари ще тръгнат 87 000 дози, на 28 февруари – 54 000 дози", каза той на пресконференция във Варна.
"На 22 февруари получихме нова информация, с която се актуализира планът и вместо двете доставки от 142 000, България ще получи една доставка от 52 800 дози. Не ми се иска да обяснявам през какъв ад трябваше да преминем в Министерството на здравеопазването. Чакахме всеки един час да има решение от AstraZeneca кога ще тръгне камионът, самолетът чакаше на пистата да излети да вземе ваксините".
Нотификацията от AstraZeneca е дошла на три дни след откриването на т.нар. "зелени коридори" за свободно имунизиране на населението. Само за този кратък период бяха поставени почти 29 000 дози от различните ваксини, както на хора от приоритетните групи по Националния ваксинационен план, така и на онези, които чакаха по опашките пред големите болници.
Това наистина беше огромен напредък на фона на буксуващата имунизационна кампания - само за три дни бяха изпълнени 24% от всички ваксинации между края на декември 2020 и края на февруари 2021. Темпото се увеличи още повече в работните дни, като се стигна до ниво от по 20 000 дози на ден.
Кризата в комуникацията с AstraZeneca обаче доведе дотам, че Костадин Ангелов си призна, че "правим сметки без кръчмаря", а повторното отваряне на "зелените коридори" се отлага безсрочно:
"Не мога да поема ангажимент, защото резултатът не зависи от нас".
Защо българските власти досега не си позволяваха по-твърд тон спрямо AstraZeneca, трудно може да се гадае. Възможно е в МЗ да са се надявали, че поне обещаните 60% от очакваните 451 000 дози ще пристигнат навреме - очевидно напразно.
Пускането на ваксините на AstraZeneca за масово ваксиниране обаче беше обяснено със съвсем различен аргумент от проф. Асен Балтов пред Нова ТВ: ""За векторната ваксина - не искам да казвам производител - имаше сериозен отлив да бъде поставяна. Затова се взе решението да се освободи и да има възможност да се създадат "зелените коридори".
Ако това е вярно - високият интерес на гражданите извън 4-те фази от Националния имунизационен план просто е хванал здравните власти неподготвени.
Грешното планиране започва много по-отдавна - през есента на 2020 г., когато българското правителство заявява 3 пъти по-малко количества от ваксините с иРНК (Pfizer/BioNTech и Moderna) за цялата година в сравнение с AstraZeneca. Това изоставане ще може да се навакса чак от второто тримесечие на годината, т.е. април-юни, когато по думите на Костадин Ангелов ще се задейства "план Б".
Дотогава масовата имунизационна кампания ще остане заложник на внезапните маневри на един-единствен производител - и на предизборните импровизации на кабинета "Борисов 3".
Партийните списъци за васкинирането на членове на СИК се оказаха "стари и неактуални"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
