България все още има шанс да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 година, но това зависи от желанието на политиците.
"Булевард България" потърси бившия икономически и социален министър Лидия Шулева и финансиста Левон Хампарцумян за мнение, след като в четвъртък правителството обяви, че няма да поиска извънредна оценка за готовността на България за въвеждане на еврото, въпреки че инфлацията достигна исторически най-близкото си ниво до покриването на критериите.
Формално поскъпването на живота в страната е с едва 0,1% по-високо от това в трите държави с най-добри показатели в еврозоната. Средностатистическият процент от техните данни се приема за база за преценка дали една държава е готова да влезе в "клуба на богатите" в ЕС, или не.
Заявката на кабинета е, че може да поиска извънредна оценка в края на февруари или началото на март, ако страната покрива критериите и има написани бюджет за 2025 година и тригодишна бюджетна прогноза.
Решението предизвика опасения, че новият кабинет "саботира" приемането на еврото от страна на опозицията.
Според Лидия Шулева "вратата към еврозоната не е напълно затворена за 1 януари 2026 година".
По думите ѝ правителството донякъде има основания за решението да изчака края на февруари, за да се види пълната картина на държавните финанси - тогава би трябвало да има внесен проект за бюджет за 2025 година, както тригодишна бюджетна прогноза.
"Ако желанието на правителството е истинско, макар че има известни съмнения за това, февруари може да поиска извънреден доклад и ако бюджетът гарантира фискалната стабилност на страната, да получим зелена светлина, така че да спазим сроковете за въвеждане на единната валута от 1 януари 2026", смята Лидия Шулева.
Бившият банкер и финансист Левон Хампарцумян също е на мнение, че все още има време България да въведе еврото от догодина, дори и да се поиска извънредна оценка през февруари или март. Според него обаче въпросът вече не е икономически, а политически.
"ERM II има изисквания, които сме покрили технически. Има достатъчно примери на държави, които са влезли в еврозоната с корекции, гледа се голямата картина. Оттук насетне зависи от умението на политиците и дипломатите да ни вкарат в еврозоната или не", коментира Хампарцумян.
Той не се ангажира с оценка дали решението на правителството да изчака с искането за извънреден доклад за готовността на България да въведе еврото, с аргумент, че отвън е трудно да се прецени, тъй като "правителството е това, което контактува с ЕК и ЕЦБ и те имат пълната картина и знаят каква индикация са получили."
"За съжаление те са се научили да питат така, че да ни кажат "не", все пак се надявам този път да не е така", каза още финансистът. Според него икономиката на България няма да е много по-различна след 2-3 или шест месеца, но ще се гледа репутацията на страната като цяло.
"Оттук насетне въпросът за еврото е политически. Никой не иска да вкара нов (Роберт) Фицо или нов (Виктор) Орбан. Въпросът тук е репутационнен, защото България представлява 0,5% от стопанския оборот в ЕС - т.е. дали ще влезем или не, няма да повлияе особено на страните от Еврозоната икономически. Да, ЕС би бил малко по-консолидиран, ако влезем, но и да не влезем - за тях няма да има кой знае какво значение", коментира финансистът.
Според него е трудно да се прогнозира накъде ще тръгне инфлацията в България, защото тя зависи и от международните пазари. Световните фактори обаче биха повлияли и на страните от еврозоната, съответно и на референтните стойности на инфлацията за въвеждане на еврото.
Според Лидия Шулева също няма обосновани причини за увеличаване на инфлацията, въпреки поскъпването на тока от началото на януари.
"8-9% за бита не е голямо увеличение, а бизнесът получава компенсации за поскъпването на електроенергията на борсата, така че да не си измислят причини за инфлация и вдигане на цените", каза Шулева.
Според нея обаче финансовото министерство трудно ще "върже бюджета" с дефицит до 3%, без да ореже част от разходите.
"По-големият проблем остават разходите, които са 46% от БВП. Това е безпрецедентно високо ниво и ако се запази това съотношение, се създава риск за фискалната стабилност и това е проблем", каза бившата министърка, като допълни, че е добре, че правителството изтегли проектобюджета на служебния кабинет, който е представлявал категорична заплаха за финансовата стабилност на държавата.
По-рано днес финансовата министърка Теменужка Петкова даде заявка, че ще се работи за бюджет с 3% дефицит, но и увеличението на заплатите в МВР ще се запази.
"Не знам как би могла да върже бюджета (Теменужка Петкова, бел. ред), ако не се ревизират някои разходи. Това съотношение до голяма степен се дължи на безпрецедентното нарастване на заплатите в МО и МВР, което е не само за 2025, но е дългосрочен разход", каза още Шулева.
Според нея са спорни и компенсациите за тока за бизнеса.
"Ако малкият бизнес, детски градини, болници и училища действително имат нужда от подкрепа, това не може да се каже за "Лукойл" и АЕЦ "Козлодуй", които са най-големите потребители на електроенергия и получават най-голямата част от компенсациите за 500 млн. лв.", заяви Шулева.
Левон Хампарцумян посочи, че разходите за субсидии и компенсации, които държавата прави, постепенно "комунизират" икономиката. Освен ръста на заплатите в МВР, той посочи като проблем все по-високите разходи за издръжка на държавната администрация.
"Ние пълним една бездънна каца, без да си задаваме въпроса - защо администрацията расте, когато населението намалява, а качеството на услугата се влошава", коментира финансистът.
Според него, ако политиците убедят ЕК и ЕЦБ да допуснат България до еврозоната, няма да е проблем, ако поискаме доклад февруари или март, защото по-големите институции - търговските вериги и банките, вече са готови да обозначават цените в двете валути, както изисква законът - 6 месеца предварително.
"Но всеки опит за въвеждане на еврото струва пари. Ако влезем - това ще са добре похарчени пари, но ако се отложи отново - те ще изтекат в канала и ще бъдат похарчени напразно. Тук говорим за стотици милиони в технически настройки и тн, който биха били загубени за бизнеса", обобщи финансистът.
По думите му, дори да не бъдат приети промените в Закона за БНБ, които са част от изискванията за членство в еврозоната, това няма да е проблем, защото страната може да бъде приета с отсрочка от 6 месеца да направи необходимите промени.
България е на ръба да покрие и последния критерий за въвеждане на еврото
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
