"Спасяването на редник Райън", ЕС и китайският дълг на Черна гора

Около Черна гора се развива политически дебат, който може да се сравни по драматизма си с филма на Стивън Спилбърг „Спасяването на редник Райън“ .

Във филма група американски войници в Нормандия пресичат вражеските линии, за да спасят американския парашутист Джеймс Райън. Мисията е изключително опасна, но командирът им настоява да рискуват, за да не допуснат майката на Райън да изгуби и четвъртия ѝ син във войната.

В истинската драма на Черна гора вицепремиерът Дритан Абазович предложи пред Комисията по външни работи на ЕП сценарий за спасителна мисия, с която ЕС да покрие дълга на Черна гора от 1 млрд. долара към Експортно-импортната банка на Китай.

Това е дългът, който страната е поела за финансирането на нова магистрала и който трябва да започне да се изплаща през юли тази година.

Действията на Абазович изглеждат по-скоро като спонтанен гаф, отколкото като сериозна молба, но ситуацията беше изтълкувана като сигнал, че Черна гора не може да изплати заема. Това разклати доверието на инвеститорите и доведе до рязък спад в стойността на черногорските държавни облигации.

Случилото се предизвика редица геополитически реакции в подкрепа на евентуална намеса на ЕС, така че да не се допусне още по-голямо присъствие на Китай в Черна гора.

Появиха се спекулации, че Китай ще получи контрол над Пристанище Бар на Адриатическо море, след като бе съобщено, че черногорска земя е дадена като обезпечение по заема. Китайската държавна компания COSCO Shipping Lines вече притежава мажоритарен дял в гръцкото пристанище в Пирея; 47 процента от италианското пристанище в Генуа; и 35 процента от холандското пристанище в Ротердам. Въпросът е дали Брюксел ще започне спасителна мисия за четвърто пристанище в държава от НАТО.

Във филма на Спилбърг спасителната мисия е ясната следваща стъпка - но в тази история няма толкова предвидим ход на действие.

Европейският съюз няма инструменти за погасяване на заеми на трети държави по проекти, които са на път да приключат. Съюзът разпределя финансиране чрез щателен финансов план, договарян за срок от пет години с държавите членки и ЕП. Брюксел предоставя бюджетна подкрепа на нуждаещите се страни - не за изплащане на заеми към трети страни, а за прокарване на реформи. В миналото правителството на Черна гора е избягвало този вид условия за бюджетната подкрепа.

Същевременно в договора, подписан от Черна гора, се уточнява, че не може да се назначават или прехвърлят задължения по заема на трети страни без предварителното писмено съгласие на заемодателя. Според договора, правителството на Черна гора трябва първо да информира банката кредитор, ако не може да върне дълга си.

Въпреки това остава неясно дали черногорската земя наистина служи като обезпечение по заема, тъй като тази част от споразумението е формулирана неясно. Проучвания като това на Rhodium Group показват, че конфискацията на активи от Китай е изключително рядко явление, докато опрощаването и обезпечаването на дълга са по-често срещани.

Ключовият въпрос е дали новото правителство на Черна гора е добре подготвено за предоговаряне на отсрочка или опрощаване на китайския дълг, като се има предвид колко бързо предприема действия досега. Черногорският министър на финансите вече обяви правителствената позиция, според която Черна гора може да изплати заема. След среща с китайския посланик в Подгорица министърът похвали работата на страната с китайската банка, призова за по-голямо сътрудничество с Китай в областта на туризма и обясни, че Черна гора трябва да одобри китайската ваксина.

Макар да не е нужно да покрива заема за магистралата в Черна гора, ЕС трябва да се възползва от възможността да помисли върху по-общ набор от проблеми, свързани с управлението и политическата отговорност в Черна гора и в други страни от Западните Балкани.

Тези проблеми са от ключово значение за геополитическите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът в отношенията си с региона. ЕС трябва да създаде строга, дългосрочна стратегия на фона на липсата на отговорност от страна на правителствата и нарастването на китайското и руското влияние. Това би било много по-ефективно от потушаването на кризи, чиито параметри са неясни.

Пред Черна гора съществуват реални фискални предизвикателства. Силно зависимата от туризма икономика на страната се сви през изминалата година с 15%, главно заради ограниченията за пътуване, свързани с коронавирусната пандемия.

Външният дълг на Черна гора достигна до 91,6% от нейния БВП през 2020 г.

Дългът на страната към Китай възлиза на 16,7% от общия размер, който тя ще трябва да изплати при лихва от 2%, за период от 20 години. Междувременно 51,56% от външния дълг на Черна гора е под формата на еврооблигации. В Черна гора, Сърбия и Република Сръбска предпочитан механизъм за покриване на бюджетния дефицит и обслужване на стар дълг е продажбата на еврооблигации на международните пазари с по-високи лихвени проценти и по-кратки срокове за изплащане от тези, които Международният валутен фонд (МВФ) и ЕС обикновено предлагат.

Тези относително неблагоприятни условия често биват посочвани като цената, която трябва да бъде заплатена за несъобразяването с условията на МВФ и ЕС, свързани с икономиката, върховенството на закона и управлението.

Тук се крие проблемът: нежеланието за прокарване на реформи от страна на много от политическите актьори в региона. От присъединяването си към Междунународния валутен фонд Черна гора е постигнала само едно споразумение с организацията.

Понастоящем глобалните финансови условия са благоприятни и позволяват на Черна гора да взема международни заеми при относително ниски лихвени проценти въпреки лошия си кредитен рейтинг, но вземането на заеми чрез издаване на еврооблигации може да стане по-трудно, ако тези условия се затегнат.

В средносрочен и дългосрочен план устойчивостта на дълга може да се превърне в по-голям риск за страната, отколкото завземането от Китай на нейна територия.

Следователно ако ЕС предостави пакет за подкрепа на Черна гора с условност за макроикономическо управление и устойчивост, това трябва да се основава на ясно определени условия за реформи. Блокът трябва да следи отблизо спазването на условията на споразумението в икономическата и управленската сфера, както и на ниво политическа система.

Управляващата коалиция в Подгорица е доминирана от ориентирани към Москва партии, чийто политически подход може да се окаже дестабилизиращ за региона. Наскоро Черна гора беше разтърсена от скандал, в който новият ръководител на нейната разузнавателна агенция публикува класифицирана информация за друга държава-членка на НАТО.

Към министъра на правосъдието на Черна гора също така беше отправен упрек от САЩ и Великобритания заради отричането на геноцида в Сребреница (установен от решенията на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд на ООН). Новото парламентарно мнозинство в Черна гора предложи изменения в закона за специалната прокуратура, който вече е бил съгласуван с Венецианската комисия. Тези промени са по-скоро насочени към вътрешнополитическите спорове, а не представляват усилие за укрепване на върховенството на закона.

ЕС трябва да използва ситуацията със заема като възможност за по-систематичен подход срещу нарастващото китайско присъствие на Западните Балкани.

Прокуратурата на Черна гора например вече провежда разследване на предполагаемото нарушение на екологичните стандарти при изграждането на магистралата. Този процес трябва да се разшири отвъд Черна гора, имайки предвид, че Китай инвестира в енергийни и инфраструктурни проекти в целия регион.

В китайските договори има нарушения на нормите на ЕС за обществени поръчки и за екологията, и това се превърна в огромен проблем в Сърбия и Босна и Херцеговина. Като кандидат-членове на ЕС и бенефициенти на средства по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), тези страни трябва да се стремят да се придържат плътно към директивите на ЕС, вместо да ги нарушават.

Съгласно обявения миналата година икономически и инвестиционен план, ЕС е отделил за Западните Балкани 9 милиарда евро от ИПП и 20 милиона евро от механизъм за гарантиране на заеми - финансиране, което ще покрие енергийния и транспортния сектор, които често са обект на китайска инвестиция. ЕС трябва да изисква по-строги условия във връзка както със средствата от ИПП, така и с бюджетната подкрепа, за да предотврати бъдещи нарушения на нормите за обществените поръчки и екологията, както и на стандартите за върховенството на закона.

Тъй като голяма част от тези инвестиции ще изискват съфинансиране, ЕС трябва да започне преговори за сътрудничество със САЩ по инфраструктурни проекти в Западните Балкани.

Стремейки си да увеличи влиянието си в Черна гора и региона, Европейският съюз ще трябва да мисли стратегически. Преди всичко Съюзът трябва да се стреми да насърчава доброто, отговорно управление. То е най-добрата възможност, с която разполага, за овладяване както на китайското, така и на руското влияние.

Този текст е част от постоянната рубрика на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в boulevardbulgaria.bg. ЕСВП е паневропейски тинк танк с офиси в седем европейски страни. Целта на ЕСВП София е да въвлича българската политическа общност в дискусия по европейските външнополитически въпроси.