На тротоара срещу Даунинг Стрийт 10 се намира импозантната сграда на The Royal United Services Institute. Той е най-старият в света и водещ мозъчен тръст в областта на отбраната и сигурността.
Минути след закуската си с премиера на Великобритания Киър Стармър, най-актуалният глас на руската опозиция Владимир Кара-Мурза излезе да говори пред избрани журналисти в института.
„Думата сюрреалистично дори не се доближава до това да опише как се чувствам, докато стоя тук и говоря с вас. Само преди няколко седмици седях в затвор с максимална сигурност в Сибир, мислейки си, че никога няма да изляза оттам. И, ето ме сега, стоя с всички вас тук, в Лондон. Което още веднъж доказва, че общественото мнение в демократичните страни в крайна сметка е по-силно, отколкото всяка диктатура може да се надява да бъде“, започна разказа си Кара-Мурза.
Руският дисидент беше освободен през август като част от най-голямата размяна на затворници между Изтока и Запада след Студената война, заедно с 15 други критици на Путин.
В Русия той излежаваше 25-годишна присъда, след като беше обвинен в държавна измяна за това, че осъжда руската инвазия в Украйна. Кара-Мурза предизвикваше гнева на управляващите в Москва дълги години преди да насочи критиките си към войната на Русия в Украйна.
Историк по образование, той неведнъж е предупреждавал западните лидери да не „умиротворяват“ Путин и е сравнявал дългогодишния президент на Русия с фашисткия диктатор Бенито Мусолини.
Кара-Мурза има водеща роля за приемането на Глобалния закон „Магнитски" от Конгреса на Съединените щати, който санкционира корумпирани служители и нарушители на човешките права в Русия, включително хора, близки до Путин.
На два пъти се размина със смъртта именно заради това, че помага за прокарването на този закон.
Шест седмици след изненадващата сделка за размяна, която му донесе свободата, Кара-Мурза вече активно работи за каузите на руската опозиция в изгнание.
Получава най-голямата присъда от 25 години затвор, произнесена срещу противник на Кремъл след разпадането на Съветския съюз от съдия Сергей Подопригоров. Месеци преди това съдията става част от списъците по глобалния закон „Магнитски“.
Кара-Мурза припомни за протеста на 7 души на Червения площад през 1968 г., които излизат на демонстрация срещу нашествието на съветските танкове в Чехословакия. Тогава те дават повод за заглавия в западната преса, че „има поне 7 причини да не мразим руснаците за това, което правят с инвазията в Чехословакия“. Кара-Мурза подчертава, че днес десетки хиляди руснаци са подложени на репресии, осъдени и пратени в затвора, защото са против режима на Путин.
Провокиран от въпроса дали някога Русия е била част от Европа, Кара-Мурза обясни, че Европа не е просто географска даденост, а принадлежност към ценности и принципи.
Като основна причина за ситуацията в момента той посочи грешка, направена от Запада в началото на 90-те години на миналия век.
Други страни от Източна Европа много по-лесно се възстановяват от съветското минало и формират демокрации, защото получават мощен стимул отвън, каза Кара-Мурза. Тези страни получиха възможността отново да станат част от Европа и имаха своята европейска перспектива.
Но през 90-те години Западът все още не беше готов да приеме и интегрира демократична Русия. И даде пример с писмо, изпратено от Борис Елцин до тогавашния генерален секретар на НАТО, в което руската страна иска да получи пътна карта за членство в Алианса. Писмо, което остава без отговор.
Запитан за бъдещето на Русия след Путин, дисидентът каза, че Русия трябва да научи уроците си. Но също толкова важно е дали Западът е готов да приеме една нова, демократична Русия, която се е поучила от грешките си.
„Отваря се прозорец на възможност за промяна в Русия и ние отново знаем, че това ще се случи по този начин, както се е случила Октомврийската революция или както се разпадна СССР - за миг, за три дни. Никой от нас не знае точно кога, точно при какви обстоятелства, но това ще се случи в много обозримо бъдеще."
А каква ще бъде Русия след Путин?
Според Владимир Кара-Мурза бъдещето на Русия е като парламентарна република със силно изразен федеративен характер, в които всички райони ще имат своята независимост от централната власт в Москва. Само по този начин огромната държава може да се предпази от разпад на съставните си части и да се гарантира демократичният процес в страната.
Съдбата на тоталитарните режими е една и съща. Винаги в човешката история те неминуемо са приключвали, обикновено със смъртта на диктатора. Но според Владимир Кара-Мурза това не трябва да бъде краят на Владимир Путин.
„Искам Путин да е жив достатъчно дълго, за да бъде изправен на съд за престъпленията си“, каза дисидентът в първата си публична изява във Великобритания след освобождаването от лагера в Сибир.
„В деня след Путин ще трябва да започнем процес на публичен дебат за всички престъпления, които са били и все още се извършват, докато говорим тук. Разбира се, военните престъпления в Украйна, но и престъпленията, извършени срещу народа на Русия от този режим, убийството на Борис Немцов, убийството на Алексей Навални, преследването на стотици политически затворници в Русия. Хората, които са отговорни за това, трябва да понесат своята вина. И Путин трябва да отговаря за действията си пред съд. Трябва да има справедливост, трябва да има отговорност и ние трябва да сме сигурни, че това зло никога повече няма да се повтори", заключи Владимир Кара-Мурза.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
