25% от поколението Z водят родителите си на интервюта за работа. Това показа проучване в Щатите, проведено тази пролет, според което младежите разчитат в огромна степен на майките и бащите си, за да си намерят подходяща кариера и добри условия на работа.
Резултатите станаха повод за много дискусии, включително в българския X (Twitter), където се оказа, че също има хора, свидетели на подобен тип "подкрепящо" поведение.
Мислех, че сме единствената "подозрителна" (иначе известна глобална) фирма, в която кандидатка е идвала с майка си, WTF!? Вярно, първо работно място, ама "мома" четвърти курс в Техническия, баси! Благодаря, олекна ми :-)
— Kodarak (@n_m_kolev) July 23, 2024
Това ни накара да си зададем въпроса има ли наистина подобна тенденция и в България, както и какви са причините – разговаряхме с експерти.
Поколението Z са момчетата и момичетата на възраст между 18 и 27 години, които ще бъдат двигателите на икономиката, културата и националните постижения в следващите три десетилетия. В България те са близо 1 млн. души. По изчисления на McKinsey до 2025 година те ще са 27% от работната сила в световен мащаб.
В сравнение с поколенията преди тях, Gen Z имат по-особено отношение към работата – почти са издигнали в култ баланса между свободно и работно време, не държат на всяка цена да израстват кариерно, често търсят разнообразие и нови предизвикателства, и невинаги имат реална оценка за собствената си подготвеност или умения.
Проучването в САЩ
ResumeTemplates.com анкетира 1428 представители на поколението Z в САЩ (на възраст от 18 до 27 години), които са търсили работа през последната година. Изводите показват:
- 70% от поколението Z разчитат на помощ от родителите си в процеса на търсене на работа;
- 83% от онези, които са си намерили работа, приписват успеха на родителите си;
- 25% водят родителите си на интервюта;
- 17% казват, че родителите им са подали заявления за работа вместо тях;
- 1 от 10 разчита на родител да напише автобиографията му/ѝ.
Само 30% от анкетираните не са искали помощ от родителите си при скорошно търсене на работа. Майките са по-полезни и подкрепящи - 76%, докато процентът, получили помощ от бащите си, е 45.
Колко често поколението Z търси помощ от родител при търсене на работа?
През 2023 и в началото на 2024 година "Булевард България", заедно със социолозите от агенция "Насока", направи проучвания за ценностите и интересите на поколението Z в България.
“Българските Gen Z разчитат на икономическия растеж. Това е първото поколение в сравнително новата история на страната, което не се е сблъсквало директно с тежък макроикономически провал или дълбока промяна в обществения строй”. Така икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, коментира резултатите от анкетите на българските младежи.
Петър Ганев, ИПИ: Българските Gen Z ценят парите и ще сменят работата си все по-често
Трите най-големи страхове на поколението Z в България са дали ще имат достатъчно пари, дали ще си намерят хубава работа и да не се провалят. Водещият приоритет на младите е финансовата сигурност, а най-важното на работното място е заплатата, след което обаче и "тя да носи удоволствие".
“Тази ориентираност към успеха, реализацията и парите обаче не бива да бъде сляпо отричана”, смята икономистът. “Натрупаните негативи към парите, богатството и предприемачеството в годините на преход не бива да тежат и върху най-младите.”
Какви са Gen Z на работното място в България?
Наташа Кумчева - експерт по човешки ресурси и HR директор в технологична компания с над 400 служители, не смята, че това родителите да са ангажирани с намирането на работа на децата си е ново явление.
“Около 2010 година редовно се случваше мама да идва на кариерните форуми и да пита тук за сина или дъщерята какво има.”
Тя намира поколението Z за доста по-самостоятелно в сравнение с милениълите (родени между 1981 и 1996 година). ”Обикновено знаят какво търсят. Имат доста високо самочувствие, но и цел, която си я гонят. Не са като милениълите, които витаят в облаците.”
Резултатите от проучването в САЩ потвърждават наблюдението на консултанта по развитие на човешките ресурси Иван Ганчев, че “поколението Z е белязано от т. нар. заучена безпомощност”. Техните родители са генерация, която вече има много широк достъп до информация и литература за психологическото и емоционалното развитие на децата.
"В стремежа си да им дадат най-добрата грижа и възпитание, те ги отглеждат в среда на пълен комфорт и липса на трудности, за да не позволят да бъдат наранени, а да изпитват само щастие и позитивни емоции. Така те не позволяват на децата си да преживеят пълния спектър от емоции, включително фрустрация и разочарование, което е необходимо за изграждане на устойчива личност”, допълва консултантът.
“На работното място ти понякога ще бъдеш разочарован, прескочен, предаден, някой ще те изпорти, друг ще ти завиди, ще те обиди. Някой няма да оцени труда ти, друг ще си го припише.” Ако не си преживявал тези емоции в защитена среда, каквато е семейната, много трудно ще се справиш с тях на работното място.
“Младите възрастни, на които са им спестявани емоциите от негативния спектър, имат болезнена нужда от честа насърчителна обратна връзка”, твърди Ганчев.
Ролята на родителите
Обяснение за поведението на поколението Z спрямо търсенето на работата дава и Марина Попова - психотерапевт и семеен консултант. Тя също го търси и намира в родителите. "Те са отговорни за това да въведат децата в света на възрастните и да ги подкрепят в изграждането на самостоятелност."
Нейното виждане е, че причините за неавтономното поведение имат сходни корени, независимо от честотата, с която се проявява то в обществото и дали се проявява в едно или друго поколение.
“Свръхтревожните родители, които отглеждат децата си с вярването, че светът е едно опасно място, в крайна сметка протектират децата твърде много. Това на тях им пречи да развиват умения, да се адаптират към средата и да са уверени, че могат да се справят”, твърди психотерапевтът.
Отглеждани “под похлупак”, младите възрастни често стават несамостоятелни, страхуват се от отхвърляне и се срамуват. Предизвикателство за тях може да се окаже как да стигнат от вкъщи до работа. И как да е иначе, когато за да стигнат до училище, от тях се е очаквало само да се качат и да слязат от колата?
“Това не означава, че те не могат да се справят сами. Означава, че трябва да им бъде дадена възможност да се справят сами. Умения се трупат през правенето и експериментирането. От там идва и увереността, че можеш”, казва Марина Попова.
Можем ли обаче да погледнем и позитивно към тази тенденция? Не означава ли в някои случаи това търсене на подкрепа по отношение на работата, че деца и родители имат много по-здрава връзка помежду си, включително и по-високи нива на доверие?
Има и още една тенденция, която тръгна от поколението на милениълите - по-дългият живот под един покрив.
Съвместното съжителство със сигурност се отразява и върху взимането на решения за работното място. От една страна това може да е желанието на майките и бащите децата им по-бързо да си намерят пътя, но от друга – да не могат да пуснат контрола, включително и за неща, които би трябвало да са чужда отговорност.
5 факта за Gen Z, които опонират на българския песимизъм
Подкрепата за проекта "Млада България" е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на "Булевард България" и авторите на медията, и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.