„Малко са народите, които имат празник за своята писменост, за своята култура. Много ми се иска във всяко българско семейство, във всяко българско сърце днес поне за час, поне за ден, да се почувства свобода. Защото най-вярното направление на свободата е именно уважението, дълбоката обич към националната култура, която е нашият духовен гръбнак“, това каза по повод днешния празник писателката Здравка Евтимова в ефира на Нова ТВ.
Духовността се е съхранила – не поради, а въпреки и колкото и да са трудни, неблагоприятни и жестоки условията около нас, ние няма да се пречупим, смята Евтимова.
„Представям си едно дръвче, което е осланено от слана, след това го е било градушка. Но това дръвче е успяло да запази плодовете си, да роди черешки. И толкова по-безценни са тези черешки след всички тези мрачни условия, които ни заобикалят – точно това е духовността. Тя се е съхранила, това са плодовете, които са се съхранили – не поради, а въпреки. И затова са не само безценни, те ще останат в паметта на хората“, казва писателката.
Твърдението си Евтимова подкрепи с пример от Лом, където 50 ученици правят препис на „История славянобългарска“ със старобългарски букви във формат А6, а според писателката духовното усещане, което децата са усетили, докато преписват книгата на Паисий Хилендарски, те ще помнят винаги – и ще предават през поколенията.
Евтимова коментира и начина, по който политиците използват езика.
„Разбирам колко тежка е задачата на политиците, всяка тяхна дума трябва да бъде и в много случаи е наситена с голямо съдържание и голяма смислова тежест. Поради напрежението, под което те непрекъснато работят, понякога се е случвало от тях да излязат не послания, а изречения, които са ни карали да се замислим.
Ако сме едно мъдро общество, каквото се надявам, че сме – ние, обикновените хора, сме тези, които трябва да бъдат онзи кантар, онази теглилка, на която политиците трябва да измерват всяка своя дума. Защото в крайна сметка онова, което те изричат, бие нас. Те трябва да мислят преди всичко за тези зад тях. Те трябва да сложат на първо място не себе си, не своя интерес, а нас.
Евтимова призова държавниците да мислят именно за обикновените хора, когато използват езика – и да го правят не за ругателства, а за посланията, които ще ни дадат надежда, че начело пред нас стоят знаещи хора.
„Омразата заличава човека, който я генерира и съсипва човека, който я разпространява. Омразата ни прави слаби, омразата в крайна сметка е заболяване“, каза още писателката.
Тя призова да мислим преди да изречем нещо, но едновременно с това да бъдем верни на емоциите си.
„Понякога думите извират от сърцата ни. Дори когато човек е гневен, той изрича думи, които бълват буквално от наранената му кръв. Когато човек е гневен, той е много искрен. Затова аз не съм против човека, изричащ понякога и болезнени думи. Защото болката понякога е онова лекарство, което разкъсва гноясалата рана, за да се изчисти. Да, да мислим, но заедно с мисленето нека бъдем верни и на емоциите, които ни разтърсват.“
Евтимова припомни и думите на Бърнард Шоу, който казва, че в ежедневието си човек действа тласкан от разума, но най-важното в живота си решава, следвайки емоциите си.
„Затова трябва да имаме един много важен баланс – в никакъв случай да не загърбваме емоциите, които ни разтърсват, а да ги осмислим. Да не се обиждаме на човека, който е изригнал срещу нас, защото тогава той е искрен, а искреността е ценна. Да не го загърбим този човек и също да му отвърнем с грозна обида и така да го загубим завинаги. И загубвайки човека, ще загубим радостта, която занапред срещата с него ще ни даде.
Затова - нека бъдем мъдри, но в никакъв случай да не обръщаме гръб на чувствата си. Нека действаме в ежедневието си много пресметливо, но в крайна сметка - да бъдем верни на сърцата си“, каза Евтимова.
Здравка Евтимова: Трябва да направим океана на страданието възможен за прекосяване
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
