22 тенденции за бъдещето през 2022 г. от Мариан Залцман - Част II

Ще заличи ли 2022 г. наученото през 2021? Или ще успеем да приложим някои уроци, които осъзнахме по време на пандемията, за да започнем да път напред в по-добра посока?

Предлагаме ви II-та част от прогнозата на Мариан Залцман с тенденциите за живота ни през 2022 (вижте първата статия тук)

12) Всичко е хибридно

Глобализацията, при която всичко трябваше да бъде отворено и свързано, провокира обратно по посока движение - национализъм на затворените врати (и оградите по границите). Хората имаха нужда да се върнат към сигурността на хомогенното общество. Тази тенденция, на свой ред, задейства нова сила - хибридизацията, или умишленото смесване на различни елементи, с което се постигат оптимални комбинации за справяне с определени задчи.

Досега "хибридите" бяха срещани най-често в сфери като ботаниката или автомобилното производство. Но хибридното вече е нещо повече - то отразява прехода от традиционните и бинарни решения към нещо ново.

Какво следва в бъдеще?

И по време на пандемията, а и след нея, лидерите в компаниите и организациите ще трябва да изяснят позициите си по отношение на хибридния работен процес - оптималния синтез между присъствена и дистанционна работа, т.е. работа от офиса и работа от вкъщи. Вероятността за конфликти е висока - според глобално изследване на EY, 90% от служителите държат на гъвкавостта на дистанционната работа, а 35% от работодателите планират да върнат служителите си обратно в офиса.

Комуникационните отдели ще трябва да продължат да оптимизират своя микс от текст, аудио и видео в комбинация с присъствени събития. А колкото повече търговията се премества онлайн, толкова повече търговците ще трябва да измислят креативни начини за пренасяне на удоволствието от пазаруването в магазина към онлайн среда - вкл. с възможности за социализация.

13) Какво е училището?

В последните 2 години учениците станаха част от един метод на обучение, който е безпрецедентен по мащаба си - въпреки че електронното образование има доста по-дълга история, отколкото повечето хора предполагат. Ако добре познатите ни образователни институции бяха само физически пространства, в които хората преподават и се учат, може би щяха да станат ненужни. Но пандемията показа, че училищата са нещо повече от това.

Те предоставят безценна грижа за децата на работещите родители, особено за хората с ограничени финансови възможности или самотните майки и бащи. На всички нива на образованието децата и младите хора се учат на жизненоважни социални умения и получават достъп до извънкласни дейности като игри, спортове и музика.

Какво следва в бъдеще?

Пандемията показа, че преходът към онлайн обучение е сравнително добър за учениците с по-високи възможности. Показа обаче и това, че образованието съдържа важни елементи, които не са формална част от учебната програма. Няма съмнение, че бъдещето на училищата ще е хибридно - онлайн и офлайн. Един от 10-те най-добри бизнес университети в САЩ вече предлага хибридна MBA. Училищата ще продължат да експериментират, за да видят какви мерки биха проработили. Разходите за образование и квалификация в глобален мащаб ще достигнат 10 трилиона долара към 2030 г. - т.е. има достатъчно стимули за откриване на полезни подходи.

14) Страхът и почитанието към науката

По-малко от една година беше необходима на науката, за да идентифицира вируса на Covid-19 и да създаде работещи ваксини срещу него. Скоростта на развитието й обаче провокира и съмнения и страхове, а не само възхищение. Модерната култура, в която гладът за консумация на новини е постоянен, се превръща в плодотворна среда за разпространение на подвеждаща или фалшива информация. Ако антиваксърските настроения датират още от 90-те години, най-съвременните страхове са свързани с бъдещите възможности за намеса и "редактиране" на човешките гени.

Нобеловата награда за химия през 2020 г. беше присъдена на създателките на CRISPR, т.нар. технология за "генетични ножици", която създаде революция в геномните промени. От една страна CRISPR е смятан за евентуалния ключ към лечението на някои от най-тежките заболявания, от друга страна - вече се разпространяват страхове дали с технологията няма да се злоупотребява за създаване на "привилегирован", генетично-подобрен елит.

Какво следва в бъдеще?

Дали богатите хора биха се осмелили да се подложат на генетични промени? Мнозина вероятно биха се притеснили от подобно предложнение, но ако историята може да ни научи на нещо - най-вероятно ще има и хора, готови на подобен риск. А част от тях не биха устояли на изкушението да се похвалят пред всички...

15) Жаргонът на Метавселената

Големите социални мрежи присъстват в живота на милиарди хора вече две десетилетия. Технологичните пластове, които правят възможна тази комуникация, обаче остават извън полезрението на потребителите - освен ако внезапно не спрат да работят. Да вземем за пример алгоритмите за подредбата на информацията в newsfeed-а ни. Повечето от традиционните медии ги описват като "тайния код, който контролира всекидневния живот" и прехвърлят върху тях голяма част от вината за обществената и политическата поляризация. Има доста по-различни обяснения за това какво представляват и как работят алгоритмите. Но кой всъщност има времето и желанието да ги разбере?

Какво следва в бъдеще?

Погледнете Метавселената - един от най-търсените нови термини на 2021 г., който направи бум през октомври, след като Марк Зукърбърг смени името на Facebook на Meta. Концепцията за метавселена (виртуално пространство, в която потребителите могат да си взаимодействат с компютърна среда и други потребители) все още е достатъчно нова, за да не е натрупала известността и негативните асоциации на "алгоритмите". Мариан Залцман залага на прогнозата, че метавселената ще остане в жаргона като "удобен, а може би и ироничен израз на общуването в бъдещето - смесица между офлайн и онлайн комуникация, с елементи на добавена и виртуална реалност". Това вече е факт в някои брандове от различни индустрии - от модата до развлекателните платформи.

Microsoft ще последва Facebook в "метавселената", Nike пуска виртуални дрехи и обувки

16) Виртуалната ценност

Опитът с Covid-19 показа колко мащабен е преходът на животът от физическата във виртуалната среда. Виртуалното пространство беше единственото, което даваше достъп до кино, музика или театър, когато физическите зали и салони бяха затворени.

Продажбите на електронни книги се увеличиха, семейните и обществените събития също минаха онлайн. Безконтактните разплащания станаха все по-чести и удобни, а медиите и обществото започнаха да обръщат повече внимание на криптовалутите. През 2021 г. Christie's продаде NFT на картина в електронен формат за над 69 милиона долара - купувачът придоби сертификат за автентичността на файла, но не самото произведение на изкуството.

Какво следва в бъдеще?

Ускореното търсене на физически стоки се сблъсква със слжони проблеми по веригата на доставките, които са причинени или задълбочени от Covid. Това прави виртуалните или 3D-принтираните продукти още по-привлекателни. Намираме се в началото на тенденция, която ще продължава да расте и да се видоизменя в различни посоки. Инвеститорите вече се насочват към Decentraland - метаселена, образувана от около 90 000 парцела виртуална земя, които използва блокчейна на Etherium. През ноември 2021 г. едно от тези парчета беше прдадено за 2,4 млн. долара.

17) Неравенството

"Преживяваме една и съща буря, но не сме в една и съща лодка", написа Financial Times през 2020 г., когато призивите за солидарност и взаимопомощ започваха да се превръщат в клише. През последната година милиони души загубиха работата си, а бедността се увеличи в глобален мащаб за първи път от 20 г. Богатите обаче продължиха да стават все по-богати. Според Credit Suisse - общият брой на милионерите по света се е увеличил с 5,2 милиона души до общо 56,1 млн. души. Броят на милиардерите в класацията на Forbes се е повишил от 660 на 2755, а сумарното им богатство е над 13 трилиона долара (на фона на 8 трилиона долара през 2020).

Какво следва в бъдеще?

След като обществото приемаше, че "нещата са такива, каквито са" в продължение на десетилетия, сега хората стават все по-чувствителни към социалното неравенство и не желаят да търпят прояите му. Тази тенденция ще влияе върху политическото, общественото и дори корпоративното развитие.

18) Проблемът с водата

Всеки, който е опитвал да се занимава със земеделие в територия със сух климат, и всеки, който е тръгвал на преход сред природата далеч от други хора, знае три важни неща за водата - тя е жизненонеобходима, трудно е да се пренася и не можем да я приемаме за даденост. Благодарение на модерната инфраструктура повечето от нас имат постоянен достъп до чиеста вода. Но занапред ще трябва да бъдем много по-внимателни с този безценен ресурс. Някои райони страдат от постоянно засушаване, което кара хората да копаят все по-дълбоко в търсене на вода или да бягат. Други места са жертва на все по-тежки порои и наводнения.

Какво следва в бъдеще?

Следващият сериозен проблем, свързан с водата, вероятно ще е северноатлантическото ротационно течение (AMOC), което премества топла вода в Северния атлантически океан от Мексиканския залив. AMOC съществува от хилядолетия, но сега течението започва да отслабва. Ако то спре, климатът в Северна Америка и Северна Европа вероятно ще стане доста по-студен.

19) На първа линия

Доскоро фронтовите линии бяха свързани с противопоставянето на войници в мащабни военни конфликти. Въпреки тази история - или именно заради нея - остарялото понятие за "фронт" беше възродено в цивилен контекст и е прилагано за онези професии, които са свързани с опасност, рискове или неудобство, но все пак са от жизненоважно значение за всекидневното нормално съществуване на обществото. Медици, полицаи и пожарникари обичайно се смятат за работници на първа линия, но в тази категория започнаха да се добавят и здравни работници, учители, куриери, служители в обектите за търговия на дребно, продавачи, готвачи, и др.

Какво следва в бъдеще?

От гледна точка на тенденциите - работниците на първа линия сякаш се превръщат в нова самостоятелна група в обществения дискурс (от рода на "мълчаливото мнозинство", "трудолюбивите семейства", "забравената средна класа"). Старият термин вече се преобразува в устойчиво понятие, което е сигурен знак, че скоро няма да изчезне.

20) Да направим секси онова, което не е секси

Трудно е да си помислим за по-непривлекателно понятие от "инфраструктура", макар че "верига на доставките" или "логистика" го доближават по скука. И трите неща са от ключово значение в модерния живот, но също като счетоводството и стоматологията просто не са... секси. Опитайте се да си представите как един автор се опитва да продаде сценарий или книга на тема "инфраструктура".

Всъщност, има хора, които го умеят - един от тях е журналистът Майкъл Люис, автор на бестселъри като "The Big Short" и "The Fifth Risk". В първата си книга Люис използва главозамайващо сложните процеси от кризата на рисковите ипотечни кредити, за да разкаже една великолепна история, превърната и във филм с участието на Крисчън Бейл. В "The Fifth Risk" той описва инфраструктурата през призмата на американската политика и управленските ресори.

Какво следва в бъдеще?

Следва процес на подобряване на инфраструктурата - пътища, мостове, железопътни линии, системи за отводняване и канализация, язовири, защита от наводнения, електроснабдителни мрежи. Повечето от тях са изградени по такъв начин, че да се справят с климатичните условия на 20 век, а не с извънредните промени, които стават все по-често срещани в този век.

21) Липсващият център

Във времена на полярно политическо разделение, думи като "среда" и "център" не се ползват с особен престиж. Често цитират изказване на Маргарет Тачър, според което "Да стоиш в средата на пътя е много опасно - трафикът те блъска и от двете страни". "Средното положение" не е на мода и в развлекателния бизнес.

Най-силният сериал от края на 2021 г. се оказа Succession - сагата за семейните вражди, които разкъсват неприлично богатата фамилия на медиен магнат. От другата страна стоят историите на хората, страдащи от зависимости и депресия в забравени от Бога места - например "Мер от Ийсттаун". A къде са сериалите за хората от центъра? Трудно можем да ги намерим извън римейк-форматите на стари сериали от 90-те години.

Какво следва в бъдеще?

Мнозинството от хората вероятно се намират "в центъра" по много теми и в много отношения, но политическият дневен ред и новините не се формират според техните интереси и нужди. Новата година едва ли ще облекчи поляризацията. Напротив - възможно е да продължим да се делим помежду си в противникови лагери. Някои анализатори предупреждават, че метавселената на Марк Зукърбърг би могла да "счупи реалността - такава, каквато я познаваме". Вече виждаме как това се случва в медийното отразяване на събитията, но е възможно този процес да се влоши. Например - със създаване на очила за добавена реалност, които "блокират" определени факти от действителността на улицата. Как може да разбереш, че стоиш по средата, ако никога не виждаш какво се случва в крайностите?

22) Войната на думите

Първите уроци в маркетинга ни казват, че когато продаваш продукти или идеи, половината от работата ти е да намериш най-подходящите думи. Навремето хората говореха за "глобално затопляне", докато политическият и комуникационен консултант Франк Лунц не осъзна, че този термин е твърде катастрофален (а и се обезсмисля при всяко зимно бедствие), и предложи замяната му с "климатични промени" - т.е. проблем, което в по-голяма степен подлежи на контрол и не провокира толкова емоции.

Изборът на думи очерта и бойните линии в съвременните културни войни. От една страна, стоят хората, които се стараят да избягват несъзнателната дискриминация и създават термини, които са колкото може по-всеобхватни - например LGBTQ+ (или LGBTQQIP2SAA). От другата страна стоят хората, които са объркани, раздразнени и дори гневни от въвеждането на този нов език, като смятат, че политическата коректност е преминала всякакви граници.

Какво следва в бъдеще?

Не очаквайте някой да развее бяло знаме в тази битка. Много хора (може би повечето) попадат извън тези две крайности и не обръщат особено внимание на най-новите епизоди в битките за равноправие, а и не са твърде загрижени за възхода на т.нар. "култура на изключването". Хората са в средата - онази липсваща среда. Но войната ескалира бързо, защото хората, които искат да казват истината такава, каквато я виждат, стават все по-шумни. Това създава една опасност - на фона на крясъците и враждебността между политическите крайности какво пречи на мълчаливото мнозинство в средата просто да си запуши ушите и да спре да настоява за промяна в положителна посока?

22 тенденции за бъдещето през 2022 г. от Мариан Залцман - Част I