Ранен пролетен следобед. Във фитнес залата на спортeн комплекс “Сила” в Пловдив кипи “мускулен” труд. Жените са малцинство.
Имаме на пръв поглед нестандартна среща - не с кондиционен треньор или фитнес инструктор, а с адвокат.
Мария Шаркова е познато лице в публичното пространство - защитава интересите на пациенти, които са пострадали от лекарски грешки, има позиция по казуси като прословутата Детска болница, понякога е и от страната на лечебните заведения, които се защитават срещу искове на пациенти, друг път говори за реформи. И между тези истински сериозни теми от време на време публикува в социалните мрежи снимки или кратки клипове от фитнеса.
От две години Мария тренира сериозно - 5-6 пъти в седмицата, с отдаденост и плам. Тя е с автоимунно заболяване. Заради него минава през различни периоди - тежко лечение със съпътстващите странични ефекти от лекарствата, страх от неизвестността при всеки предстоящ преглед и всички физически и психически последствия от живота с диагноза.
Намира спасението в спорта. За малко повече 12 месеца сваля 9 килограма. Казва обаче, че въпросът не е в килограмите, или във външния вид, а в това как се чувства - днес вижда себе си като различен човек.
Все още се сеща за старото си Аз, което прекарва по 12 часа пред компютъра и намира различни оправдания, за да не спортува. Но оттогава е изминала дълъг и необратим път и сега иска да е пример за другите.
Мария Шаркова не е изключение - пътят на жените към спорта е много по-дълъг от този на мъжете. В аматьорския спорт също има “дупката между половете”. Глобално проучване на ASICS - в 40 държави - показва, че жените по-често се отказват от тренировки заради битови ангажименти, грижа за семейството, липса на време.
Широко разпространените стереотипи за ролите на двата пола имат влияние дори върху движението за здраве. В изследването участват близо 25 000 души, а резултатите му поставят начало на мащабната световна кампания на бранда за спортно облекло - Move Her Mind.
Идеята е да бъдат разказани историите на жени, които са преодолели пречките - и обективните, и тези, които са в главите им - и вече тренират редовно и мотивират други като тях да превърнат себе си и собственото си здраве в приоритет. Редовният спорт сваля драстично нивата на стрес, повишава работоспособността и концентрацията, намалява риска от различни заболявания - като остеопорозата, която основно засяга жените след менопауза и е сред причините за смъртност в по-напреднала възраст. Казано с две думи - спортът носи две неща - здраве и щастие.
Мария Шаркова знае това от опит. Минала е през всички оправдания и противопоказания.
От 12 години е с автоимунно бъбречно заболяване. В началото лекарите я съветват да внимава, да се пази, да избягва стресови ситуации и физически усилия. Без да се усети, тя просто свиква с мисълта, че не може да спортува.
“Преди две години си дадох сметка, че постепенно качвам килограми и вече не се харесвах. В същото време непрекъснато си намирах оправдания, за да не се движа - това да напиша, това да направя, това да изработя. Стоях пред компютъра, гърбът ми се схващаше, главата ме болеше, схващаше ми се вратът - всички неща, които съпътстват обездвижването” , разказва адвокат Шаркова.
По време на COVID-пандемията първо започва с опити да спортува вкъщи и купува видеоупражнения за домашни занимания от една американка. От днешна гледна точка всичко това ѝ се струва смешно.
“Все едно да учиш език на касета. Ти повтаряш, касетофонът ти вика “браво”, но не знаеш изобщо дали си научил нещо. Същото е и с видеата за домашни тренировки. Успокояваш си съвестта по този начин.”, смее се Мария.
В един момент се усеща, че не е на прав път и така стига до залата. Започва с групова тренировка.
“Първия път си мислех, че ще умра. Сега ми е струва съвсем нормална тренировка, без кой знае какво натоварване. Но тогава си казах - ако не ме е срам, че тук има всякакви жени - включително по-възрастни, с различно тегло - щях да си изляза по средата.
Започнах да ходя и на батутите (тренировка със скачане на малък батут), после се записах и на друга тренировка, която същата инструкторка Зузи води - тя е по-тежка. Включих и табата - кардио тренировки, които много ми допадат, при Кристиан. От една година ходя и на фитнес с Лусиана - тя е моят индивидуален треньор. Така за две години отслабнах с 8-9 килограма.”, разказва Мария.
Според нея на спорт се тръгва лесно, трудното е оттам нататък – как да се задържиш в играта.
Хората имат различна мотивация - за някои е здравето, за други промяната във външния вид.
В началото Мария се уповава на волята си и на другите около нея. Смята, че груповите тренировки са изиграли ключова роля, за да прескочи хребета.
“Може би ако бях започнала с индивидуални тренировки от самото начало, щях да се откажа. Но при груповите тренировки - когато правиш упражнение, което ти е много трудно и си на път да спреш по средата, и видиш хората около теб, че продължават, стискат зъби, това на мен ми действа изключително мотивиращо.”, разказва адвокатката.
Да бягаш в едно темпо с другите е важно, но не без значение е и личното целеполагане.
Реализмът е добър помощник, а малките и постижими цели са верен спътник в пътешествието, наречено спорт. Човек прави много неща всекидневно, учи се, развива се, става по-добър и по-умен, но малко от тях могат да бъдат видени и измерени така, както физическият прогрес.
“Започнах да си поставям някакви малки цели, които мога да преодолея - да идвам още веднъж в седмицата на тренировка, да направя планк по 1 минута, вместо по половин.”, дава пример Мария Шаркова.
Ако ви звучи лесно, илюзия е. Спортът не е дейност от първа необходимост като домакинските задължения, грижата за децата, работата … оправдания дебнат отвсякъде.
“В началото много трудно тръгвах за тренировка. Казвах си - не, не, тук сега ще трябва да довърша това дело, да отговоря на тези имейли, днес много съм заета, май по-добре да отида утре. След това обаче се сещам колко добре се чувствам след тренировка - как съм доволна, че и този път съм дошла и съм преодоляла себе си, и като си представя този момент - ставам и тръгвам - после ще довърша останалата част от работата, защото ще се чувствам в пъти по-добре. Даже съм горда със себе си - и този път съм преодоляла онази антимотивация, която иначе ме държи за компютъра.”, казва Мария.
Според изследването на ASICS, което цитирахме в началото, много от това “нямам време” се дължи на стереотипните възприятията за ролите на двата пола в живота.
Все по-често в залата Мария вижда млади майки, които са дошли на тренировка с децата си - играят си встрани или участват и те в някакви упражнения.
Този подход, освен решение за жените, е полезен и за самите деца, които свикват със спорта във всекидневието и го приема за нещо съвсем нормално.
Самата Мария няма това възпитание - семейството ѝ са лекари – винаги заети хора, много ангажирани.
“Никаква спортна култура не съм имала допреди две години. Правила съм няколко пъти опити да спортувам - плуване, това вкъщи, за което ви казах. Между другото, преди да дойда в залата, бях започнала доста редовно да карам колело на Гребната база по 15 км - 3-4 пъти седмично. Просто се опитвах да намеря моя начин за движение, защото наистина ми стана ясно в един момент, че не мога да продължавам по стария начин. И не бива. Посредствен скиор съм - наистина посредствен, добре че мъжът ми ме понаучи да не се излагам съвсем по пистите - всъщност тях да не ги излагам - него и сина ни - по пистите. И това е, търсих и намерих моя начин.”
Влизането в залата има и други препятствия за преодоляване като например погледите. Във фитнеса нещата са устроени така, че хората се гледат помежду си и притеснението от външния вид може да е реална спирачка.
В груповите тренировки няма време за много оглеждане, но в залата с фитнес уредите човек е малко повече на показ и с това може да се появи притеснението.
Мария Шаркова прави интересна аналогия:
“За съжаление подобно отношение има и в здравеопазването към пациентите с наднормено тегло. Обикновено когато те страдат от някакво заболяване, пак отношението е в тази посока. Ти си виновен, че имаш високо кръвно, защото си дебел. Ти не се храниш правилно и преяждаш, затова страдаш от диабет и т.н. Без наистина да си даваме сметка, че причините за наднормено тегло могат да са най-различни. Да, невинаги правим достатъчно за себе си, но важното в подобна ситуация е да се опитаме да мотивираме някого, да му дадем положителен пример, вместо да го нападаме заради начина, по който изглежда. Особено когато става дума за здравословни проблеми. Не може да караш човек да се чувства виновен за това, че е болен.”
Като адвокат Мария често пътува, но това също не е извинение да не спортува, а възможност за разнообразие. Намира дори, че е станала по-организирана. Търси си хотел с фитнес, бяга в парка, носи ластици и дъмбели, когато е на палатка.
“Въпреки че тренирам почти всеки ден - във фитнеса по час и половина, груповите тренировки са по час, тоест около 2 часа дневно са ми свързани с това - по никакъв начин не мога да кажа, че не ми стига времето. Напротив. Това ме стимулира да си свърша работата в срок и да съм по-структурирана в работния процес. Сега, ако двете ми кучета можеха да се оплачат, сигурно щяха. На съня ми повлия - спя много добре по 8 часа, нямам никакъв проблем, откакто спортувам.”, изброява промяната адвокат Шаркова.
Спомня си и времето “преди”, когато се буди в 3-4 часа сутринта, за да мисли за дела. Сега това не се случва.
“Няма значение дали имам мускулна треска, дали нещо ме боли, на другия ден съм в залата. През януари ме оперираха. С лекаря се бяхме разбрали - чак след един месец в залата, върнах се след 20 дни. Възстанових се много бързо.”, горда е със себе си Мария.
Тя обаче не иска да създава захаросан образ на спорта. Ако трябва да го сравни с нещо, то той по-скоро би бил горчиво хапче, а не удоволствие.
Неслучайно и на български използваме израза “работя над себе си”. Повторение на едни и същи движения, болка, мускулна треска, понякога и травми - често активностите в залата изглеждат точно така.
“Зор е, потиш се, тежи ти, боли те. Аз го приемам като работа, която трябва да свърша".
Лусиана ми задава какво трябва да направя - почти всички неща са неприятни. Има една много симпатична Мария, с която понякога тренираме заедно. И тя казва: Ох, това е отвратително! Аз ѝ отговарям: Ако не е отвратително, няма да ти се отрази добре. Колкото е по-гадно едно упражнение, толкова е по-ефективно. Като с диетите. Наистина не е особено интересно. Въпросът е да се настроиш, че това е работа, а най-хубавото е, че след края на тази работа се вижда резултатът.”, разказва гледната си точка Шаркова.
Добрата новина е, че след усърдната работа идват и резултатите. Особено при фитнеса те са сравнително бързи.
Това, което носи истинско удоволствие на Мария, е възможността да вдъхновява други жени. Това е и причината от време на време в социалните медии да публикува видеа от “работата” си в залата.
Тя не крие историята с болестта си, напротив - разказва за лошите моменти, за нещата, през които е минала с идеята да помогне на някого в сходна ситуация.
“Хубава история беше, когато за първи път качих едно видео от фитнеса. Споделих как това не е продуктово позициониране, страдам от автоимунно бъбречно заболяване, години наред съм била дори травмирана от това, минала съм през тежко лечение, била съм в болници, видяла съм много неприятни неща, хора с като моето заболяване. Разказах как се чувствам, откакто тренирам, и какви са резултатите. Може би две седмици след това на групова тренировка една жена дойде при мен и ми благодари. Каза, че заради моето видео е дошла за първи път и също много добре се чувства, откакто тренира. И тя е с автоимунно заболяване и много се е страхувала да не би нещо да ѝ стане.”
Мария е оптимист и добър мотиватор. Успява да даде светлина в края на тунела.
“Скучните домакински работи като пране и гладене нямат дълготраен ефект - изпираш, гладиш, обличаш и след два дена си в изходна позиция. При тренировките не е така - колкото повече постоянство, толкова по-добри резултати. Почти не съм виждала човек, който тренира и който много скоро да не се забележи промяната. Ако при някого промяната не е толкова видима - или има сериозен здравословен проблем, или има непостоянство.
В САЩ съм го виждала това, ние много се шегувахме - има една група хора, които, тренират, успокояват си съвестта, прибират се и се наяждат до дупка, защото са спортували. Това също е голяма грешка, защото тренировките трябва да се съчетани с все пак някакъв режим на хранене.”
В изследването на ASICS за спорта има и още един интересен момент. 54% от анкетираните мъже смятат, че жените се отказват от спорта, защото не им харесва и само 34% допускат, че основната причина за това е липсата на време. Истината отсреща е – 74% от жените казват, че не успяват да менажират всичките си ангажименти.
“Сигурно като една жена свърши всичката работа на света, заради която няма време за себе си, в семейството всички ще са много благодарни. Само че аз сега гледам сина ми - той вече е на 19, не се налага да му сготвя и изпера, живее в чужбина. Но той е много горд с мен, че изглеждам така, както изглеждам. Онзи ден ми каза: Мамо, в Милано всички мои приятели много те харесват, защото аз постоянно те рекламирам колко добре изглеждаш. Аз се шегувам: Затова ти пращам по 500 евро на месец, да ме рекламираш. И така - той е много горд. Никога не се е хвалил мама как ми изпра и ми подреди стаята, мама колко вкусно готви. Гордостта е - ето, мама как добре изглежда. Това е.”
И ако това не е мотивация!
Фотограф: Иван Палейков
Локация: Спортeн комплекс “Сила”, Пловдив
Специален проект с Key Fashion Store - официален вносител на ASICS
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
