За първи път от началото на мандата на Румен Радев се отчита значителен спад в персоналния рейтинг на държавния глава. Това показват данните на "Алфа Рисърч" от национално представително проучване между 1000 пълнолетни жители в страната с телефонно интервю между 28 април и 5 май.
Резултатите показват, че президентът Радев е изгубил 8% от общественото доверие, на което е разчитал през декември 2019 г. - от 48% до 40% през май 2020 г. Едновременно с това хората, които декларират недоверие в неговата дейност, се увеличават от 15% на 25% към началото на май.
"Алфа Рисърч" отчитат и структурна промяна в персоналния рейтинг на Радев - за първи път от встъпването в длъжност на държавния глава, президент и премиер се изравняват по доверие (40% - за Радев, 40% - за Борисов).
Все пак Радев изпреварва Борисов по баланса доверие/недоверие - при президента той е 15%, докато при премиера е 9%. За разлика от май 2020 г., Борисов отчиташе -9 на сто обществено одобрение през декември 2019.
"Този паритет създава коренно различна динамика и интрига пред предстоящите през есента на следващата година президентски избори, за които до момента Радев беше най-силният кандидат. Макар и по косвен начин, завихреният от кризата с коронавируса танц на рейтингите може да повлияе съществено и на по-близките парламентарни избори, защото опозицията няма да може да разчита в такава степен на силата на един от малкото си говорители със способност да въздействат върху общественото мнение", казват авторите на изследването.
Данните за доверието в Борисов по време на кризата с Covid-19 доближават нивото от първите години на мандата на ГЕРБ (2009-2013). За последен път премиерът е имал позитивен рейтинг, но с минимален превес на одобрението над неодобрението (37%:35%) през юни 2018г., в края на българското европредседателство.
"Алфа Рисърч" обясняват тази динамика с три основни фактора:
- Българското общество се сплотява зад тезата, че страната се справя по-добре в някои направления на борбата с Covid-19 от други страни.
- Мнозинството от хората посочват, че позициите на Борисов, а не на Радев са по-близки до собствените им настроения - както по време на острата фаза от кризата, така и по отношение на икономическото възстановяване (втората част от въпросника показва по-голямо сближаване, с 28% за Борисов спрямо 24% за Радев).
- На трето място - 70% от населението одобрява предприетите здравно-карантинни мерки "независимо от шумно изразяваните крайни мнения". 60 на сто от запитаните хора подкрепят мерките в образованието, най-вече своевременното въвеждане на дистанционно обучение за децата. 52% подкрепят социалните мерки за помощ на най-уязвимите и рискови групи.
60% от запитаните хора дават положителна оценка за работата на председателя на Националния оперативен щаб Венцислав Мутафчийски (15% отрицателни мнения и 25% нито положителни, нито отрицателни).
Най-слаба е подкрепата за икономическите мерки - 33%, за които социолозите предупреждават, че "могат да се окажат фактрът, който да наклони везните в следващите месеци".
"Макар уморени или изнервени от ограниченията, у хората все още доминират страховете и предпазливостта – предпочитат по-бавното и постепенно връщане към нормалността, в което да има по-малко люшкания и повече предвидими действия (40%), пред високата или много бавна скорост. В това отношение, до момента Борисов успя да съвмести и двете основни обществени настроения – на страха за личния и на близките живот и здраве, и на нетърпението за излизане от социална изолация. Радев зае една по-идеологическа позиция в защита на „гражданина и икономиката“, която обаче „увисна“ откъм носители. Неговите основни избиратели не са енергичните млади юпита, които са основните изразители на подобни настроения, а далеч по-рисковите и затова по-загрижени за собственото си здраве хора от по-високите възрастови групи", казват от "Алфа Рисърч".
Колкото до състоянието на опозицията - социолозите засичаат двоен негативен резултат за БСП.
Корнелия Нинова губи 6 пункта подкрепа и рейтингът й спада до ниво от 15%. Съизмерими стойности е имал предишният председател на левицата Михаил Миков през 2015-2016г., преди да бъде сменен на лидерския пост от г-жа Нинова, напомнят от "Алфа".
Още по-сериозно изглежда отражението върху електоралната подкрепа за БСП. Спрямо декември партията губи около една трета от потенциалните си избиратели (от 21.5% на 12.2%). ГЕРБ запазва рейтинга си с минимално понижение от 1%, но сривът на БСП е направил преднината на водещата партия почти двойна.
На трето място остава хипотетичната формация на Слави Трифонов. Реалните електорални позиции на тази партия обаче, ако се яви на избори, могат да се окажат доста еластични и това да доведе до размествания и при други политически сили. 
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
