Ако винаги ви се е искало да кажете "Сезам, отвори се", след което пред очите ви да се ширне пещера, пълна със съкровища, трябва да отидете на софийската ул. "Цар Симеон" 55.
Там няма да заварите 40 разбойници, а Атанас Константинов.
ARTEFAKTI е студио за авторски бижута, а сърцето и ръцете на ARTEFAKTI са Атанас.
Той е последният участник в нашата поредица, посветена на майсторството в партньорство с Xiaomi, които вярват, че ако човек прави нещо достатъчно отдадено и целенасочено, той непременно ще стане истински добър. Всъщност, това не важи само за хората, но и за техниката.
"Снимането на бижута определено е предизвикателство за повечето смартфони, особено заснемането на златото", предупреждава ни Атанас, като ни вижда с Xiaomi 12 Pro в ръка, но той още не знае какво може нашият телефон. За това обаче след малко.
Сега да продължим историята за началото.
Интервюто с Атанас Константинов е част от поредицата ни с Xiaomi. Видеото, което виждате към текста, е снимано с новия флагман на компанията 12 Pro.
За да станем добри в нещо, ни трябва време. Понякога постигаме чудесен резултат само за 10 минути, но зад тях стоят хиляди часове усилен труд. Същото е и с телефоните Xiaomi - за бъдат това, което са в момента като производителност, качество на камерите и user experience, те стъпват на опита на 12 години развитие на технологиите и постоянно усъвършенстване.
Xiaomi 12 Pro е флагманът на марката. Серията Xiaomi 12 може да се похвали с три варианта - това са стандартният Xiaomi 12, Xiaomi 12 Pro версията с малко по-голям дисплей и батерия, както и Xiaomi 12X.
Xiaomi 12 Pro идва със звук от harman kadron, което си е директна заявка къде се позиционира това устройство, а именно на първия ред сред най-добрите смартфони на пазара. Дисплеят му предлага страхотни цветове с голям контраст. Телефонът е и с много мощен хардуер.
И трите му камери на гърба са с 50MP сензори, а чипсетът е Qualcomm Snapdragon 8 Gen 1 - най-доброто в момента в индустрията.
Дизайнът на Xiaomi 12 Pro е много приятен и пасва чудесно в ръката ви - ако трябва да оценим т.нар. форм фактор. Камерите са разположени умно, без да заемат много място. Гърбът на телефона е от матирано стъкло, което изглежда чудесно. Отстрани има метална рамка.
Екранът е 6.73-инчов LTPO AMOLED панел с извити краища.
Резолюция е 1440x3200 пиксела с гъстота на пикселите от 521ppi, Съотношението на екрана е 20:9, което го прави малко по-висок от популярните. Картината е много детайлна, цветове - верни. Ако искате да ги направите впечатляващи, ползвайте режим Vivid.
Батерията е 4600 mAh, но зареждането става със зарядно с мощност до 120 вата, което означава за около 25 минути. Има възможност за Boost зареждане за още по-кратко време - голямо предимство в забързаното ни всекидневие.
Още няколко думи за камерите - те са с различни параметри, като основната е с най-големия сензор от трите (1/1.28") и с бленда f/1.9. Главният сензор също така има оптична стабилизация и фокусно разстояние от 24 мм. Другите две камери са с еднакви сензори, които са по-малки (1/2.76”).
Смартфонът се отличава и с възможностите за заснемане на впечатляващи нощни снимки.
И трите камери по подразбиране предлагат снимки с резолюция 12.5MP, което означава, че сливат четири пиксела в един.
Атанас е на 36 години, 26 от които е "майстор в занаята".
Правилно смятате - първият си пръстен прави на 10 години и го подарява на момиче - на сестра си. В гимназията се занимава с дърворезба, докато в един момент не открива метала, което се оказва съдбоносна среща. Към тази трансформация го подтиква негова преподавателка и така Атанас се потапя и унася в чудния свят на металите, които отварят за него нова Вселена. Както той я нарича - "безкрайна техническа вселена".
Има нещо много характерно за Атанас - ще разпознаете бижутата му отдалеч - и това е работата му с формите. Сякаш е по-скоро архитект в бижутерията, който гради конструкции, които, ако увеличите в голям мащаб, спокойно могат да са част от градската среда.
Самото му ателие също прилича на работилница, оборудвана за да произведе нещо голямо.
За направата на бижутата си ползва благородни метали, скъпоценни и полускъпоценни камъни, а когато включва мъниста, те задължително са изработени от японско стъкло.
"В началото се възприемах повече като скулптор, като дизайнер и изобщо човек, който се занимава с изкуство, а и самите ми дизайни бяха по-гръмки и алтернативни. Реалността обаче показва, че за да продаваш по-интересни неща, трябва да правиш и по малко не толкова екстравагантни, за да може едните да издържат другите.", връща ни в реалността той.
ARTEFAKTI се появява през 2015 г. като естествено продължение на една артистична кариера, която копнее за независимост.
Магазинът се установява на "Цар Симеон" през 2020 г., където го намираме и днес: по думите на Атанас - "романтична развалина", по нашите: красиво пространство с артистичен дух, висок емоционален заряд и стотици разкошни "артефакти", скрити в чекмеджета и в процес на разработка по тезгяхите.
"Прекарах 10-11 години в обкръжението на хора от сферата на художественото изкуство и дълго време бях с впечатлението, че изкуството е голяма част от света, но впоследствие разбрах, че не е точно така.", казва Атанас.
По работната площ на Атанас са разхвърляни инструменти, измежду които блестят скъпоценни камъни и късове злато. Майсторството на изработката на бижутата е безспорно, но то е само част от магията. Има и нещо неуловимо, някаква езотерика, някаква връзка, която се прави между създателя на едно бижу и самото него.
Докато изработва пръстени, колиета и обеци, Атанас често спира и снима - после изпраща снимки на мострите на клиентите си.
Тук се правят бижута за важни, съдбовни случаи и трябва да се внимава. Както казва самият автор - бижутата не са инвестиция, те са по-скоро „някакъв вид увековечаване на момент или етап от живота“.
Това е причината да е особено взискателен към смартфона си, който се оказва важна част от процеса на творчеството.
Разказваме му набързо за модела на Xiaоmi, с който снимаме, а той ведна предлага да направим тест на цветовете. И наистина, оказва се, че златото действително се снима трудно, само че Атанас е трениран, а Xiomi 12 Pro е въоръжен с тройна 50MP камера, състоящата се от 3 сензора. Между другото този смартфон се отличава и с възможностите си за заснемане на впечатляващи нощни снимки, но това в случая не ни се налага - бижутата се правят денем, въпреки че често се носят нощем.
Питаме го какво иска от един телефон - все пак някои жени наричат смартфоните си "бижу".
"Освен да е винаги в изправност, да прави отлични снимки на близки обекти, да усеща цветовете и да ги пресъздава максимално близо до действителните", отговаря уверено той.
Атанас е увлечен от архитектурата и това се вижда ясно в творчеството му. Може би най-знаковият елемент в бижутата му е кубичната форма, както и подчертаният минимализъм, който е тенденция в накитите от няколко години. Според Атанас, в момента се намираме в зенита на минимализма.
"Клиентите искат много минималистични дизайни, което съвпада с моите разбирания и вкус", казва той. Единственият негатив е, че остава излишен материал, който не може да се усвои.
Атанас приема дизайна като творческа работа без времеви ограничения. Изработката на един пръстен може да отнеме от няколко часа до няколко седмици.
В крайна сметка, освен майсторлък и техническо време за изработка, авторските бижута изискват и вдъхновение от твореца си, а пространство като ARTEFAKTI дава възможност за непосредствено общуване между клиента и създателя на бижуто.
"В магазина на "Ангел Кънчев" (бел. р. предишната локация на ARTEFAKTI) работеха двама продавач-консултанти, един нает бижутер и един технически служител. Когато аз отидех там, ставаше опашка, когато ме нямаше - нямаше и хора. Струва ми се, че по един особен начин, наречете го езотеричен ако искате, хората "надушват" и искат моята енергия, искат да общуват с твореца, а не с техническо лице, което говори със заучени фрази", казва Атанас.
Голяма част от бижутата, които откриваме по шкафовете в ARTEFAKTI, са от злато. Освен него има и сребро, сапфири и диаманти, но златото присъства осезаемо. В последните години този метал изживява своя ренесанс.
"Доскоро злато не се носеше - първо, заради социализма, второ - заради разрива между начина на живот на поколенията", казва Атанас и уточнява: "По онова време златото е било провъзгласено за буржоазна отживелица. Трябвало е всичко да е масово, включително бижутата и продуктите на лукса.
Скъпите материали и елитарните представи са били заменени от някакъв неограничен ресурс, например артистичността. Ако заменим златото с авторство и внушим, че не е толкова важно нещо да е златно, колкото да е нечие, можем евтинко да задоволим търсенето."
"Другата причина много жени днес да възкликват "О, аз злато не нося" е представата, че благородният метал е "онова ценното дето баба ми влагаше толкова в него, трябваше да го пазиш, беше скъпо...", обяснява Атанас и ни показва златен пръстен, правен специално за абитуриентския бал на майка му.
"В юдаизма няма годежен пръстен, но има сватбен пръстен, който се нарича още пръстен-къща. Той е с формата на къща, защото символизира брака, дома и заможността на семейството. Но знаете ли защо пръстенът за бала на майка ми е пръстен-къща?", пита Атанас. Оказва се, че като всичко друго в света на бижутата, и тук има заложена дълбока символика.
Абитуриентският бал е началото на светския живот на жената в един нов свят, в който образованието е свалило брака от пиедестала на приоритетите в живота на жената. Всъщност, пръстенът-къща е източният прочит на годежния пръстен, който е западна концепция.
От Запад обаче идват диамантите, които вече са класика и при нас. "Напоследък при мен идват клиенти, които искат сребърни брачни халки, което намирам за странно. Самата идея на брака е традиционна и консервативна, ако се посвещаваш на нея, защо не искаш традиционна и консервативна халка?", казва Атанас.
"Българските клиенти са емоционални, а западните - по-скоро рационални", продължава Атанас. "Там очакват да им разказваш неща за бижуто. Не държат толкова да им харесва, колкото някой да им е обяснил защо е ценно и специално. Ако нещо им хареса, не го поискват веднага както българите, а започват да се чудят защо им харесва и търсят от нас валидация", добавя той. А ние се чудим защо на някого ще му е необходима валидация да си купи колието, което лежи пред нас по време на целия разговор и доказва, че бижутерството е едновременно занаят, бизнес и изкуство. Но на първо място - емоция, а след това - спомен.
Още за поредицата можете да намерите тук:
Лекар с много ръце: проф. д-р Давидов и хирургията като занаят
От Пещера до Холивуд - фабриката на "Ингилиз", която покорява света
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: