Давос 2020: И все пак капитализмът ще спаси света, а не Грета

Световният икономически форум в Давос започва във вторник. Ще присъстват Грета Тунберг, Доналд Тръмп и Ангела Меркел, плюс няколкостотин топ мениджъри, учени и представителни на международния технократски елит.

Както винаги, в швейцарските планини ще се говори за подобряването на света, а сега може би и за спасяването му. Панелната дискусия е озаглавена „Как да оцелеем в 21 век“. Въпрос е толкова широк, че отговорите могат основно да разочароват.

В свой коментар по темата, публикуван в "Шпигел", немският икономист Хенрик Мюлер пише: Две неща са ясни: Нито индивидуалното морално усилие, нито глобалната политика мога да спасят световния климат.

Изправени сме пред глобална дилема, която трудно може да бъде постигната с подобни решения. Но естеството на проблема се променя. И това е надежда за развитие.

Капитализмът е виновен, но и капитализмът е единственото лекарство.

Не ни трябват морал и алтруизмът, а стремеж към печалба, предотвратяване на риска и регулации. Вчерашният политически и морален проблем днес е икономически. Включително така често нарочваните капиталови пазари ще имат една централна роля, твърди Мюлер.

Наскоро Лари Финк публикува „Писмо до изпълнителните директори“. Шефът на най-големия хедж фонд в света “Блек рок” прави това всяка година, но този път писмото беше написано с много сериозен тон.

„Компаниите и държавите, които нито се адаптират към нуждите на своите акционери, или не вземат мерки за рисковете пред устойчивостта, предстои да усетят върху себе си скептицизма на пазара”, пише Финк. “Резултатът ще са по-високи капиталови разходи.

Основната заплаха е капиталова: Онези, които пренебрегват промените в климата и си продължат както преди, ще бъдат наказани от капиталовия пазар и лишени от средства. За такива компании ще е по-трудно да набират средства и ще трябва да харчат повече за финансиране на инвестиции и придобивания - значителен недостатък с оглед на конкуренцията.

От друга страна, ако станете по-чисти - в екологичен и като цяло етичен смисъл, в бъдеще ще имате по-лесно достъп до капитал - включително „дългосрочно финансиране и по-висок кредитен рейтинг“, казва Финк.

Думите му имат тежест. “Блек рок” управлява близо 7 трилиона долара на инвестиционни фондове. “Блек рок” настояват обаче компаниите, в които те имат дял, да разкрият „рисковете, свързани с климата“.

Предполага се, че това означава да се изработят сценарии какво ще стане със съответната компания, ако се окаже, че Парижкото споразумение от 2015 г. все още трябва да се спазва: Какви ще бъдат ефектите върху съответния бизнес модел, ако трябва да се предприемат мерки за да се ограничи средната глобална температура с до 2 градуса по-малко? Какъв вид осигуряване на риска е предвидила фирмата?

Това прави климатичните промени много релевантни за бизнеса. Защото глобалното затопляне и неговите последици отдавна са реалност. Това развитие вече не може да бъде спряно, в най-добрия случай може да бъде смекчено. Валежите и циклоните, топлинните вълни и сухите периоди стават все по-чести и бурни. Изключителните метеорологични събития застрашават къщи, фабрики, трафик и придвижване, градове и икономики. Не в цял свят, но големи и по-големи площи ще бъдат засегнати през следващите три десетилетия, както наскоро изчисли глобалният институт McKinsey в свое проучване.

В същото време расте натискът да се увеличат цените на вредни за климата емисии, както и да се забранят изцяло някои отделни дейности. Това променя средата, в която работят компании и инвеститори. Не “един ден”, а в близко бъдеще. Финансовите пазари започват да трансформират бъдещите рискове в настоящи.

Финансовата индустрия се страхува от "stranded assets” - "активи, които са пострадали от неочаквани или преждевременни отписвания, обезценки или преобразуване в пасиви".

В Германия например електроцентралите, работещи с въглища, ще трябва да спрат да работят, въпреки все още полезния си живот, защото просто вече не са конкурентоспособни с повишаващите се цени на CO2 в сравнение с все по-ефективните слънчеви и вятърни енергийни системи, стават безполезни. Собствениците трябва да отпишат такива електроцентрали. Това прави дупки в балансите. Банките или инвестиционните дружества, които са финансирали тези инвестиции, остават с обезценени вземания.

Или: Сградите в райони, предразположени към наводнения и урагани (като бреговете на Флорида) са изложени на риск от бърз спад в стойността с напредването на климатичните промени. Ще бъдат засегнати не само собствениците, но и застрахователите на сгради и финансиращите банки, които ще оказват с безполезни ипотеки. Или: енергийните компании, които инвестират милиарди в разработването на нови петролни находища, биха могли да създадат активи, които в бъдеще ще станат неикономични. Кой инвеститор иска да финансира подобни проекти?

Промените в климата заплашват не само хората и природата, но и финансовата стабилност. Компаниите рискуват несъстоятелност, банките рискуват да се сринат; рискът от системни финансови кризи нараства. Проблемът с климата идва в основата на капитализма. И системата е в процес на мобилизиране на защитните си сили.

Инвеститорите - вижте "Блек Рок" - оказват натиск върху тях. Регулаторите на финансовите пазари, особено централните банки, започват да проучват и ограничават климатичните рискове, които са скрити в балансите на банките и застрахователните компании; това прави някои финансиращи бизнеси непривлекателни.

Това, което липсва в момента, са единни стандарти за “зелено” счетоводство. Но и това ще стане скоро. В крайна сметка много играчи имат жизненоважен бизнес интерес към него: топ мениджъри, които искат да убедят инвеститорите; инвеститори, които се страхуват да не загубят пари поради климатични щети или високи разходи за енергия и емисии; големите счетоводни фирми, които отварят ново бизнес поле; централните банки и други регулатори, които искат да предотвратят следващия крах.

Всичко това ще бъде централна тема в Давос 2020, на сцената и в работните зали. В това капитализмът е добър: да се адаптира към новите условия.

Когато цените и оценките на риска се променят, капиталистите реагират. Те предпочитат да влагат парите си там, където това генерира най-сигурната възможна възвращаемост.