От масово сляпо вярване в конспиративни теории за Covid-19 до настървено презапасяване с медикаменти, довело до дефицит в аптечната мрежа - неадекватното поведение на мнозина хора в България сякаш взе връх в момента, в който пандемията излезе от контрол в страната, а болниците започнаха да връщат пациенти.
Психологът Пламен Димитров обяснява тази реакция с типичното поведение при повишена тревожност.
"Тези аспекти на имунната система понякога, по един първичен начин, водят до невротични, крайни и невинаги функционални поведения. Ние имаме и такива данни от големи изследвания в България. Нараснало е два пъти невротичното поведение с всички негови многообразни проявления - от пасивно свиване, затваряне, самоизолация и депресивност, отчаяние, до параноичен порив да властваш, доминираш и да се втурнеш да се спасяваш с някакви ритуализирани форми като това да имаш богата лична аптека", казва той в интервю за БНР.
Лекарства изчезват от аптеките заради "самолечение" за Covid-19
От друга страна - реакцията е следствие на състоянието на политиката и ресурсите, с които разполага системата ни.
"Ние виждаме едно болезнено безотговорно отношение от властниците по отношение на това как да се създаде среда, ресурсна обезпеченост и политика, в която хората да се чувстват малко по-уверени и конструктивни да се справят с кризата и множеството й измерения. Не става дума само за здравна и медицинска проблематика. Сега аптеките са атакувани в опит хората да се спасяват поединично", казва Пламен Димитров.
Той е съавтор на голямо национално изследване, проведено от март до октомври 2020 г. сред българи на възраст от 25 до 60 г.
"Обхванали сме 1911 българи - икономически активни, не деца или пенсионери, а хората, за които се предполага, че биха имали по-висока автономност, компетентност и ефективност в справянето си. Въпреки това виждаме, че спрямо 2017 г., когато правихме сходно изследване, процентът на хората, които реагират агресивно или пасивно-защитно, невротично се удвоява.
37 процента от българите смятат, че с ваксината срещу COVID-19 ще ги чипират
Това е насочено към снижаване на несъзнавано високото, но ярко проявявано поведенчески ниво на тревожност в обществото ни. Дори когато то се отрича - това е защитен механизъм.
Спаднал е двойно обемът на хората, които имат класически конструктивни модели на ориентация към реалистични проекти, постижения, развитие, подкрепа и солидарност, за сметка на опозиционния стил, борбата, негативизма, отричането или пък перфекционистичното очакване да се реализират някакви свръхстандарти.
Това, което само преди 3 години е било около 30 процента, в момента е 67% - при тях водещият стил на справяне е агресивно-защитните или пасивно-защитните модели на екзистенциално ориентиране през последните месеци.
Конформизмът също е нараснал, ритуализацията. Много хора станаха все по-консервативни, други се борят за отстояване на права, свободи и демократични принципи, които не могат да операционализират, да превърнат в ежедневни практики", казва той.
Време е да се тревожим правилно, а не да се успокояване, призовава психологът. Да превърнем тревогата, несигурността в двигател за конструктивни действия:
- да си поставиш ясни програми, които са осъществими и имат значими резултати
- да се грижиш за развитието на себе си, на другите, да учиш, да променяш на базата на дискомфорта навиците си, сега е време за трансформация и за нови отговорности, за справяне
- да си солидарен, да си човечен и да помагаш на тези, които са зависими от теб - пряко, деца, родители близки, или да си солидарен с онези, които са в по-уязвима позиция или са застрашени.
"Да помагаш, помага и на теб самия, за да бъдеш прицелен в смислени и постижими цели, а не да търсиш бягство в изкривени представи като конспиративни теории или да очакваш от властите да направят нещо, което ти не правиш сам за себе си", казва той.
Психоаналитикът Мартин Алтмайер: Защо все по-малко хора спазват мерките срещу Covid-19?
Високият процент на хора, които предпочитат да вярват в теории на конспирацията или отричат съществуването на проблем с Covid-19, също не е необясним феномен.
"Винаги ги е имало в периоди на повишена екзистенциална несигурност, когато хората са изправени пред смъртните случаи, когато ежедневно им се напомня, че са тленни, незначителни, могат да бъдат заличени от един невидим вредител.
"Всичко това се случва не просто някъде по света, а в нашите житейски ежедневни условия. Всичко това повишава чувствителността, тревожността, несигурността, и включва нашата психоемоционална и психосоциална защитна система, която е по-голямата част от имунната система на организма ни. Цялата ни психика и култура са настроени за това да намерят начин да намалят тази разтърсваща и разкъсваща ни тревожност. Някои от тези начини, за съжаление, са палиативни.
Успокояваме се, намаляваме напрежението, възстановяваме илюзорно хомеостазата с какви ли не действия - например, ставаме силно религиозни и се уповаваме на някакви спасителни функции на лидери или на идеали и принципи. Разчитаме, че ще има правилна политика, а не знаем, че трябва да организираме ежедневно поведението си, да се пазим и да сме грижовни за себе си и близките си. В същото време, знаем, че има някакви обяснения, които ни карат да мислим, че едва ли не сме прави, но това не решава проблема, а по-скоро го отлага. Така са конструирани всички вярвания и идеологии, включително конспиративните теории, като транквиланти".
Пламен Димитров препоръча книгата от водещ специалист в областта на приложната психология и поведенческата икономика Оливие Сибони - "На път сте да допуснете голяма грешка".
"Там са изброени всички принципи, които нашите базисни допускания изкривено ни подвеждат към поведения, избори и решения, които не водят до намиране на практическо ефективно решение на проблмеите, а ги заобикалят или ги маскират чрез изкривяване на психичната ни картина за действителността. Сега е време да си даваме реална сметка за събитията, процесите и фактите. Да не ги замитаме под килима, да не се крием като щраус в пясъка. Оттук идва посланието на конструктивно мислещите хора - да се тревожим правилно, означава да постъпваме отговорно и към себе си и към проблема. Дори неприятните емоции трябва да приемем като добра и енергизираща действието ни система", каза той.
Първият психиатър в Бутан - страната, която няма дума за "депресия"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
