Повечето съвременни български политици по правило са морални и родолюбиви защитници на правдата и българщината, които самоотвержено защитават страната, народа и историята си с цената на всичко.
Най-пресният пример за такава самоотверженост и засвидетелстване на национално самосъзнание даде кметицата на Перущица Мария Вълканова, която е сигнализирала прокуратурата във връзка с фотосесия на Рут Колева за сп. Elle, на която певицата позира по предизвикателно облекло върху мраморен саркофаг, част от мемориалния комплекс в града, наречен "Паметник на трите поколения".
В обяснително-извинителен пост във Facebook на Рут Колева, тя казва, че паметникът е целият в "надписи "Що е черно на сапун", свастики, вулгарни изрази на английски език, грозни графити, купчини боклук и падащи плочки", както и че районът около въпросния саркофаг мирише на урина, а пътят до него е осеян с дупки.
При това положение не е ясно защо Мария Вълканова привлича общественото внимание върху очевидно лошото стопанисване на обект, който попада в обхвата на общинските ѝ задължения.
Това далеч не е единственият български паметник, който има подобна съдба.
Tемата за паметниците, историята и оказването на почит към българските герои е много по-голяма от Рут Колева и заслужава внимание предвид повсеместната "мозъчна мъгла", която обвива повечето хора у нас, както и предвид опитите за подмяна на исторически факти, чиито жертви са безброй.
Ако кметицата е толкова загрижена за патриотичния облик на Перущица, защо до момента не е призовала МВР и прокуратурата да потърсят кой драска свастики по паметници и саркофази, които се намират под нейната юрисдикция? Защото докато снимките, били те и неиздържани според вкуса на мнозина, не са законово нарушение, то изписването на нацистки символи е такова. Лошият вкус не е нелегален, но свастиките са.
Може би случаят "Перущица срещу Рут" е повод да се замислим какво разбираме от паметници и какво разбираме от патриотизъм. Всъщност, "паметникът на трите поколения" е един от примерите за присвояване на възрожденската история за целите на комунистическата пропаганда по време на режима на Тодор Живков.
По време на 100-годишнината от Априлското въстание БКП поръчва паметник, който е посветен не само на саможертвата на Перущица по време на въстанието, а и на участниците в Септемврийското въстание от 1923 г. (организирано от БКП) и преврата на 9 септември 1944.
Иначе казано: комунистическите идеолози яхват историята и забъркват коктейл от дати и събития, които реално не стоят на една историческа и емоционална плоскост.
Докато Априлското въстание е своеобразният връх на националноосвободителното движение и белег за висотата на българския дух по време на Османското робство, то Септемврийското е понятие, наложено от българската марксистка историография и дело на леви земеделци и анархисти, насочено към т.нар. установяване на "работническо-селско правителство".
Самото съвместяване на двете въстания в един паметник е лишено от логика, извън тази на присвояването на исторически събития с пропагандни цели. И само по себе си е исторически кич.
Което, разбира се, не прави позирането върху паметник в предизвикателна поза добро естетическо и модно лайфстайл решение. Просто прави възмущението от фотосесията да изглежда като обикновен предизборен вятър. Като добавим и словосъчетанието "сезирана е прокуратурата" и ето ви ги три дни национален ефир, което за кмет на Пещурица си е като Оскар за Асен Блатечки.
Подобни актове на лицемерие, волно или неволно вписващи се в наратива на шумния, изкривен, човеконенавистен "патриотизъм" на някои български партии и политици, са още един пирон в ковчега на автентичната любов към родината. Патриотизмът у нас е сведен до татуировки, шевици, хора пред Народния театър, ксенофобия и вицове относно народния уклон към писане на мръсни думи по паметници.
Дали това означава, че в опитите си за оригиналност, звездите и криейтив хората трябва да прекрачват граници? Със сигурност не.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
