В Украйна я наричат детето чудо. Казва се Ника Стрелецкая и държи рекорда за най-малката художничка в страната. Сега е на 7 години. Лесно можете да намерите репортажи за нея по телевизията в родината ѝ отпреди войната, които ѝ предричат голямо бъдеще. Картините ѝ са показвани чак в Япония. Има няколко самостоятелни изложби. Тя е сред 25-те най-изявени деца в "Енциклопедия на детските таланти" в Украйна.
Сега Ника е в България с майка си и бъдещето за нея, както и за милиони украински деца, е трудна тема. Преди няколко дни малката художничка имаше и импровизирана изложба в ресторант "Хоризонт" във Варна. На снимки от събитието за първи път видяхме творчеството ѝ и това ни провокира да поговорим с майка ѝ - Татяна Охрименко.
Татяна пристига в България в края на март с още украинци, които бягат от войната, която Русия води в Украйна вече близо година. Съпругът ѝ остава в родината. Той е медик, а в момента страната има нужда от хора като него.
Татяна и Ника първо са настанени в "Златни пясъци", а после ги местят в база във Варна, където доброволците от града бързо забелязват картините на детето, закачени по стените заедно с рисунките на другите деца от Украйна. В базата има и още малки худoжници от школата по рисуване, водена от самата Татяна.
Творбите на Ника обаче са като на възрастен човек - с много дейтали, а талантът се вижда отдалече.
Майка ѝ също е популярна в страната си, правила е изложби, участвала е във фестивали.
Ника започва да рисува още когато е на девет месеца, преди да проходи. Първата рисунка е била абстракция. Бебето Ника взима четката, смесва боите и рисува. Подбира сини и лилави нюанси, а майка ѝ кръщава рисунката "Приказна нощ".
В Днипрo малката художничка поставя рекорд за най-млад автор на самостоятелна художествена изложба. Ника Стрелецкая тогава още не е навършила две години, когато нейни творби са изложени в Музея на украинската живопис. Представя 28 картини.
Преди войната семейството живее в Днипро. Днес градът е в новините - с жертвите, които дава. На 14 януари сред руски обстрел ракета падна върху 9-етажен жилищен блок и уби 40 човека, сред които и деца. Ранени са още толкова. Това беше един от големите удари по цивилни обекти от началото на войната на Русия в Украйна. Десетки хора все още липсват, а един от съветниците на президента Володимир Зеленски се наложи да подаде оставка заради непремерено изказване, че ракетата може да е била от украинската противовъздушна отбрана.
Между живота на Татяна и Ника преди и сега има не просто 1200 км. разстояние, а цяла бездна. "Хората едва преживяват, дните са трудни, не излизат от къщите си", казва Татяна.
На въпрос какво им е необходимо, за да живеят добре у нас, Татяна отговаря: "Тук не се стреля. Можем спокойно да спим."
В България Охрименко прави това, което умее. Помага на хората, преподава на деца и възрастни, учи ги да рисуват - безплатно и доброволно в Българо-украинския център във Варна.
Ника вече има приятели, играят заедно, ходят на танци, учат български и посещават училище онлайн. И двете с майка ѝ обаче всеки ден чакат края на войната. За да се завърнат у дома. Това е битието и на повечето украинки в България, които бягат от войната сами с децата си. Мисълта, която ги крепи, е как един ден целят кошмар ще спре и те ще успеят да се приберат вкъщи.
От идването си Ника вече има 35 рисунки, успява да продава някои от тях и участва във фестивали. Сега се подготвя за нова изложба. По план експозицията ще се състои през февруари, като за целта отново помагат доброволците от Варна.
Картините от мирното време са останали в Украйна. Сега темите, които я вълнуват са други. Военни.
Морето, слънцето и чайките са заменени от ракети и самолети. Жени, гушнали сърца със знамена от различни националности, кола с украинския флаг, понесла в ремарке оръжия и цветя, много цветя - това са част от темите в рисунките на Ника Стрелецкая.
За какво мечтае Ника днес ли?
"Да е като преди".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
