Представете си, че искате да промените начина, по който хората се придвижват. Една основна пречка за толкова големите мечти много често се оказва липсата на вяра, че нещата могат да се получат. Още преди идеята да е получила по-ясна форма, лесно можете да намерите някой, който да каже, че е прекалено голяма и практически невъзможна.

Това е гигантската първа бариера пред всеки предприемач, която вероятно е още по-висока, когато това са младежи с големи мечти за промяна на света. Само че тези хора имат важен коз в ръкава си, който може да е младежки инат, а може и да е просто упоритостта на предприемача. Резултатът е същият - те смело продължават напред.

Горе-долу това е историята на младежите от “Три пъти за щастие”, които са победителите в третия семестър на иновационната програма Panda Labs на WWF. За разлика от дамите от “КафЕко” и екипът на BioFam, за които вече ви разказахме, те нямат късмета да успеят от първия опит. Всъщност четиримата участват в различни екипи в първите два семестъра на Panda Labs, където идеите им не се оказват достатъчно добри.

Това обаче не ги спира и за третия семестър те успяват да намерят формулата за успеха, който най-накрая постигат. Оттам идва и името им, което няма нищо общо с иначе мащабната им идея -  да превръщат стари автомобили в електрически, които след това да отдават под наем.

Те са и добро доказателство, че програмата Panda Labs изпълнява една от основните си цели, а именно да ангажира младежи между 15 и 25 години в това да предложат решения на някои от най-належащите екологични предизвикателства. В замяна трите семестъра на програмата предлагат хакатон и мастър клас, в които младежите разработват и ошлайфат големите си идеи. Накрая се избират победители, които получават 10 хил. лв., за да развият прототип и да реализират проекта си.

С това Panda Labs дава възможност на младежите да вземат нещата в свои ръце. Първите три семестъра се проведоха с подкрепа на Kaufland България, като част от устойчивата CSR политика на компанията. Тя подпомогна инициативата - както финансово, така и с живи примери за устойчиви политики от своя бизнес като мерки за намаляване на хранителните отпадъци и пластмасата, и демонстрация на работата на зарядни станции за електромобили. Освен това служители на Kaufland бяха част от журито в мастър класовете на трите семестъра. Те бяха фокусирани върху основни теми - бъдещето на отпадъците, бъдещето на храната и бъдещето на мобилността.

Очевидно има нещо в математическите гимназии, тъй като корените на “Три пъти за щастие” също са в такава, но този път тази в София. Там са завършили Ивайло Илиев, Ирен Димитрова и Александър Георгиев, които днес учат в Манчестър, Лион и Мюнхен. Специалностите им варират от компютърните науки на Иво, през мениджмънт и компютърно инженерство, с които се занимава Александър, до авиационното инженерство, което занимава Ирен.

Четвъртата участничка в отбора им е Станислава Минчева, която е в 11. клас и учи в британско училище в Полша. Четиримата се познават от доброволческите си дейности покрай Софийския фестивал на науката. Днес имат и пети член в отбора, като Катя се присъединява след финала на Panda Labs. Тя учи математика и компютърни науки в Цюрих.

Предвид локациите във всички краища на Европа, срещата ми с този отбор е през Zoom и с удоволствие разбирам, че географията не представлява никаква пречка за тях. Идеята на “Три пъти за щастие” идва по време на хакатона на Panda Labs и през цялото време те са с ясното съзнание, че решават мащабен проблем, който изисква повече време. 

Само че за тях това е идеята, която е лесна за изпълнение. “Нямахме много време да го мислим, а в тази идея имаш няколко стъпки - взимаш стара евтина кола, правиш я електрическа и после правиш печалба”, разказва Александър. Това обаче е само началото и амбициите им изглеждат по-големи.

Какво е необходимо, за да конвертирате един стар автомобил в модерно електрическо превозно средство?

Александър Георгиев: Не е толкова трудно, колкото звучи, като единственият проблем е, че всяка кола е различна и трябва да се прави нещо специфично. Има части, които могат да се купят и стават за всякакъв автомобил, но трябва да се нагодят. Например рамката за батериите трябва да се сложи на място, на което колата да го понесе. Батериите са доста тежки, а колите с двигатели с вътрешно горене не са направени да носят стотици килограми батерии. Това е най-голямото предизвикателство при конвертиране.

Запознахме се с един човек, който има конвертиран Трабант и е един от двата електрически у нас. Той ни обясни как го е направил сам. Така че не е като да правиш космически кораб.

Има ли някакви регулаторни рамки, в които трябва да се впишете, за да можете да използвате конвертираните автомобили за предлагане на услуга за споделено пътуване?

Ивайло Илиев: Това е от нещата, за които не очаквахме да ни е спънка. Оказа се, че от известно време има законова рамка, която не позволява толкова лесно да се електрифицират автомобили. Има технически изисквания като електросъвместимост и т.н. Идеята е, че от законова гледна точка трябва да имаме гаранция, че това може да върви по пътищата и съвсем накратко да премине годишен технически преглед.

За нас беше много добре, че успяхме да научим за тази регулация, както и как бихме могли да отговорим на изискванията ѝ. Благодарни сме за това на менторите ни в Panda Labs, които ни помогнаха да разберем, че съществува такова нещо, и да предприемем първите стъпки да се справим с него.

Друг аспект е безопасността, тъй като при производството на едно трабантче например не е имало същите изисквания за безопасност, които имаме днес. Няма въздушни възглавници, а и няма как да му се сложат. Размишляваме над тези аспекти, които са трудност, но не мислим, че са нещо абсолютно. Предизвикателства има много и трябва да се борим с тях.

Хърватското чудо на Мате Римац: От старото BMW в гаража на баща си до върха на Bugatti

Каква е основната ви цел с този проект? Какви са проблемите, които решавате и какво послание искате да получат хората от него, когато заработи?

Ирен Димитрова: Проблемите с градската мобилност са големи и трудни за разрешаване. Заради неща като замърсяването на въздуха, шума и големия трафик смятаме, че бъдещето е в споделеното пътуване. С тези ретро автомобили искаме да направим това по-атрактивно за хората. Оказа се, че много хора не използват споделено пътуване просто защото на пръв поглед не е атрактивно да караш чужда кола. Хората не знаят как работи, смятат, че е по-скъпо и т.н.

Консултирахме се с хора от Spark, които ни споделиха, че най-трудното е да качиш човек за първи път в споделен автомобил. Оттам нататък те сами виждат колко е удобно и полезно. Ние искаме да привлечем с това, че сме атрактивни, и така да запознаем хората с тази услуга и да ги запалим по идеята. 

С електрифицирането на старите коли искаме да покажем, че е възможно и така да привлечем хората към електрическите коли като цяло. Това е важно за околната среда и за да се справим със замърсяването. Също така ретро колите са готини и могат да са емблематична част от облика и историята на града. Подобно нещо би било готино и от туристическа гледна точка. 

Това ли е пазарът, към който се целите - града и неговите хора?

Александър Георгиев: Точно това е едно от големите предизвикателства, защото не е ясно кой пазар е най-удачен за подобна идея. Покрай хакатона и мастър класа получихме няколко предложения за алтернативни на градовете пазари, като природни паркове и места в провинцията с културен туризъм. За тях би било интересно, може би, да включат подобен тип услуга в портфолиото си. В момента сме се фокусирали по-скоро върху прототипа и успоредно с това се опитваме да разберем кой пазар би бил добро начало за идеята.

Има ли подобна компания някъде другаде в Европа или света?

Станислава Минчева: В Полша има компания, която предлага услуга за отдаване на малки ретро коли, които се ползват само от туристически агенции и целта им е да развеждат туристи из града и из различни забележителности. Ако решим да поемем по този път, в България няма такова нещо. Предвид, че в Полша има развита и успешна услуга, можем да разчитаме, че би проработило и в България. Както казах тази компания работи само с туристически агенции и това ни дава модел, който е успешен. Ако пък се насочим директно към туристи ще сме първи, не бих казала, че има такава услуга.

Ирен Димитрова: В България се предлагат ретро автомобили и има голямо търсене, но те не са екологични. Освен това процесът е труден - трябва да резервираш, често да вземеш автомобила от друг град. Наемането е за определени часове, цената е висока, често не можеш ти да шофираш. Не е нещо, с което да стигаш от една до друга точка, по-скоро хората го правят за събития. Хората в България харесват ретро автомобили, но не знаем в каква степен и дали биха се радвали да ги видят на улицата. Като цяло няма точно такова, нито нещо подобно на нашата идея у нас.

В какъв времеви отрязък правите плановете си? Кога смятате, че ще имате услуга, която хората ще могат да пробват?

Александър Георгиев: Със сигурност говорим за следващите няколко години. Идеята беше да имаме прототип до края на годината, но това изглежда трудно, поради редица фактори. Електрификацията е скъпа и трябва да заобиколим това. Затова и намерихме човека с електрическия Трабант и разбрахме на кого го е продал. Говорим с него за евентуално партньорство, за да използваме колата като прототип. 

Идеята беше така да валидираме пазара или няколкото, които сме си набелязали. След това да търсим инвестиция за 1-2 или повече коли, според това колко добре се справим в маркетинговото проучване. Самата работа по създаването на първите продукти ще отнеме поне още година и нещата ще стават доста бавно. Това е едно от големите предизвикателства. Не е нещо, което става веднага или за няколко месеца.

За екипа е предизвикателство да сме фокусирани върху идея, от която няма да видиш резултат в следващата година и половина най-вероятно.

BioFam: Доматите в училищния двор, с които ще спасим света

КафЕко: Младежка амбиция и утайка от кафе в помощ на природата

Потенциално един такъв автомобил колко струва? Какво се изисква, за да отговаря на регулаторните изисквания?

Александър Георгиев: Оказа се, че изискванията на регулаторите не са проблем за модерните електрически автомобили. Изискванията са малко остарели и се занимават с електро съвместимостта на определен тип електродвигатели, които вече не се използват. В момента на теория не би трябвало да има законов проблем. Все пак има административни пречки, които не са свързани със самата законова рамка.

Колкото до цената, купуването на хубав Трабант не е почти никаква инвестиция, защото струва около 1000 лв. На фона на електрификацията, която е между 30 и 40 хил. лв., това е почти нищо. По-голямата част от парите отиват за компоненти, като в зависимост от качеството може да стигне до 40 хил. лв. Например батериите струват над 10 хил. лв., за да се осигури адекватен пробег на колата.

Очевидно става дума за солидни инвестиции, от които се нуждаете. В този контекст доколко ви помогна финансирането от 10 хил. от Panda Labs и как планирате да търсите допълнителни средства?

Ивайло Илиев: Наградата от Panda Labs е ключова за нас, тъй като няма да може м да излезем с изцяло готов продукт, но ни дават основа да придобием идея за кой пазар би била най-добра нашата услуга. Да направим подробно проучване на това, което вече сме започнали, така че да си намерим мястото. Идеята ни беше да влезем в големите градове, но е важно да проучим опциите.

Това ще е основата, върху която ще стъпим при търсене на по-големи инвестиции. Без значение дали ще кандидатстваме по европроекти или други зелени програми, това ще е сила за нас като продуктова компания. Отделно от това, когато говорим за рисков капитал, това проучване ще е ключово за нас, когато представяме проекта пред бъдещи инвеститори. От една гледна точка финансите ни помагат да изградим основата, на която вече да можем да стъпим. Без това финансиране всичко щеше да е доста по-сложно и бавно.

Това ни е основополагащият капитал, който използваме свободно без да говорим за условия и договори. Имаме свободата да правим нещата, както ние мислим, че трябва да се правят, без да дължим детайлно обяснение защо и как.

Има ли други начини, по които Panda Labs ви помогна?

Ивайло Илиев: Контактите и хората, с които се запознахме още на хакатона бяха основен елемент за това да успеем да представим каквото и да е на мастър класа. От една страна ни помогнаха да се сработим, но и ни подкрепиха да изясним по-несигурните аспекти от идеята ни, включително техническата част. 

После на обученията разбрахме адски много за всяка част от създаването на стартъп и бизнес. От правния елемент, през софтуерния аспект, физическия аспект, брандинг, маркетинг и т.н. Затова сме благодарни на програмата, която продължава да се свързва с нас и да ни помага да продължаваме проекта. 

Александър Георгиев: Нашият път е показателен за създаването на стартъп компании въобще, без значение дали са успешни или не. Със сигурност всеки стартъп в началото има много проблеми и справянето с тях е основното предизвикателство пред една компания, която започва. 

Има много идеи, но въпросът е дали екипът има умението и желанието да се бори за тях. Хората не знаят това, а и ние не го осъзнавахме толкова добре, колкото сега след трите хакатона и мастър класа. Няколко месеца след като той свърши все още учим много неща за процеса на създаване на компания. Това е много ценно и важна част от Panda Labs. Програмата свърши преди месеци, но продължаваме да учим толкова много благодарение нея.


Panda Labs е глобалната иновационна програма на природозащитната организация WWF, която е и платформа за решаване на някои от най-неотложните екологични и социални проблеми на планетата. 

Първото издание на Panda Labs в България се проведе с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България” и Kaufland България. Програмата е част от устойчивата политика за корпоративна социална отговорност на компанията, която е под мотото “Действията носят промяната”. 

Корпоративната социална отговорност на Kaufland у нас е фокусирана върху областите “Родина”, “Хранене” и “Природа”, по които работи от години. Компанията партнира с местни производители, стимулира навици за устойчиво потребление сред потребителите си и работи с акцент върху енергийната ефективност и ограничаването на пластмасовите си отпадъци.

Целта на Panda Labs е създаването на общност, която да включва млади изследователи, иноватори и предприемачи и доказани учени и бизнес лидери, които да си помагат активно в развиването на добри идеи за опазване на околната среда.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Адвокатурата няма да иска наказание за Петър Илиев заради плагиатството

Софийският адвокатски съвет отказа дисциплинарно дело срещу юриста

МОН опроверга Кацаров: Тестовете за Covid-19 не достигат дори за една седмица

Около 150 хил. тестове не стигат за връщане в клас на всички ученици

Платформата за билети за Arctic Monkeys била атакувана от "вторичния пазар"

Мениджмънтът на бандата отказал преместване на концерта на друго място в Бургас, което щяло да увеличи капацитета двойно

Нинова: Не сме се договаряли нито да съм първи председател на НС, нито да има ротация

"Нито едно от имената, които се спрягат за министри от БСП, не отговаря на истината"

Фаворитите за най-добър филм на "Оскари" 2022

10 предложения, които могат да попаднат сред номинираните

Бог е високо, МВР - далеко, а юмручното право отнема живот

Престъпленията стават компенсация на липсващия ред и правосъдие

Всички ученици ще могат да се върнат в клас от 6 декември

Стойчо Кацаров ще издаде нова заповед