Скандалът с Мустафа Емин и "Пирогов" е едно от малкото хубави неща, които се случиха в общественото ни пространство през последните месеци.
Не защото детето му си е разбило челото. И не защото (може би) е искал друго дете да бъде изведено от противошокова зала. И не защото (може би) е злоупотребил със служебното си положение, за да се опита да притисне медиците да обърнат внимание на неговото дете. И не защото (може би) храбра медицинска сестра е решила да даде гласност на случая във Фейсбук.
А защото скандалът е повод общественото и политическо око да се обърне към здравната система и хватката, в която тя задушава и лекарите си, и пациентите си.
В тази хватка цяла София разчита на една-единствена Детска травматология - в годината, в която бюджетът на България за здравеопазване е над 7 млрд. лв.
В нея са приклещени фрустрирани, недобре платени, преуморени лекари и медицински сестри в пенсионна възраст. В нея са закъсняващите линейки, лошата организация, дефицитът на санитари, затворените отделения в областни болници след оставката на цели колективи.
В нея са неподготвените плажни спасители с неработещите дефибрилатори, които вяло констатират смъртта на поредния удавник на Черноморието през това лято.
В нея са и слабо компетентните диагностици, и онези, които разглеждат пациента като неодушевен сбор от купчина органи. Или като номер на клинична пътека, срещу която стои конкретна сума в кеш.
Същата система прави милионери директори на болници, в които пациентът си носи чаршафите от вкъщи. Допуска и шефът на Правителствена болница да си построи частно имение с джакузи и сауна над реанимацията, докато прокуратурата уж го разследва за незаконни трансплантации.
Тази система е пропита от високомерното отношение към болния и към неговите близки. Пропита е от насладата от властовия ресурс, съсредоточен в ръцете на медиците.
И най-вече: от страха от п(р)опадане в машината на здравната система, така неприлично напомняща месомелачката от клипа на "Another brick in the wall".
Тя посреща и изпраща с болезнената липса на психотерапевтична намеса и хуманно отношение в някои от най-травматичните места, на които човек може да попадне: спешни отделения, хосписи, чакални на реанимации, в които времето се проточва до безкрай докато присъстващите изживяват най-тежките си житейски моменти.
От години здравната система прилича на интубиран пациент с по два абоката във всяка ръка, който си отива докато купчина мълчаливи, демиург-подобни фигури в бели престилки обикалят наоколо.
Ако един неадекватен в притеснението си политик може с неподходящото си поведение да насочи фокуса на фенерчето върху десетките остри камъни, които застрашително стърчат под привидно тихите води на болничното обслужване у нас, чудесно. Браво.
Независимо дали въпросният политик е от ПП, ДБ, ГЕРБ, БСП, ДПС, ИТН или Възраждане.
Ако Мустафа Емин е направил опит за злоупотреба със служебно положение, това е гнусна реакция на самозабравил се човек със скромна доза власт в ръцете.
Но и досега "Пирогов" не са показали записи от камери от скандала. Няма и обяснение от страна на болницата дали медицинската сестра, която докладва за поведението на Мустафа, има пряко отношение към случая. Нито дали е имало други медицински лица, които имат оплаквания от него. Нито на базата на какви доказателства ръководството на болница препубликува статус на свой служител, който обсъжда пациент.
А дали, ако дозата власт не беше толкова "скромна", случаят изобщо щеше да стане обществено достояние? Или детето/бащата/жената/братовчеда на онзи-който-не-бива-да-се-назовава щеше да бъде обгрижено с приоритет, без това въобще да е повод за дискусия?
Тайна ли е, че от години успешното обслужване в българското здравеопазване зависи от наличието на "връзки"? Макар да не са гаранция, "връзките" са предпоставка детето ви/майка ви или самите вие да бъдете хоспитализирани своевременно и това е едно от особено сладките парчета наследствен пай, което имаме от комунистическото си минало.
Възможно ли е родител, който няма медицинско образование и гледа детето си обляно в кръв в продължение на 4 часа, да разсъждава трезво и практично по време на сблъсък с реалността на медицинското ни обслужване - с усещането за унижение, безсилие, гняв и страх?
В противошоковата зала в "Пирогов" всеки ден постъпват деца, немалка част от които - с опасност за живота. Всички деца заслужават адекватна и професионална медицинска помощ, а техните родители - няколко разясняващи изречения и малко човечност.
И ако ни се иска да се преборим всички те да получат най-добрата възможна медицинска помощ, вероятно трябва да оставим хвалебствията и поклоните за лекарите за по-нататък и да се фокусираме върху онова, което всеки има правото да срещне като грижа за здравето и отношение към пациента.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
