Бруно Фернандеш е най-големият хит в световния футбол. 26-годишният португалец преобрази напълно „Манчестър Юнайтед“ и върна „червените дяволи“ на върха в класирането на Висшата лига за първи път от ерата на сър Алекс Фъргюсън. Пътят към славата за атакуващия халф обаче е необичаен – допреди само няколко години той е абсолютно неизвестен.
Днес футболът се е превърнал в бизнес и всеки тийнейджър, който отбележи гол за отбора си, влиза моментално в заглавията на вестниците, а цената му на пазара нараства няколко пъти. Не такъв е случаят с Бруно. Неговата история не включва моментална слава и милиони за трансфери. Тя разкрива един много по-мащабен проблем – доколко ефективна е скаутската система във футбола.
Първият треньор на Фернандеш – Мартелиньо, не вижда никаква промяна в стила на игра на Бруно в сравнение с преди. В момента португалският национал е основната фигура в тима на Оле Гунар Солскяер със своите 16 гола и 10 асистенции през сезона, но той не е от онези играчи, които струват 150 млн. и за които светът научава още в тийнейджърската им възраст.
Преди 10 години Бруно се лута из португалските дивизии. Сега играе на „Олд Трафорд“ всеки уикенд.
„Начинът, по който играе, винаги е бил един и същ“, казва Мартелиньо пред The New York Times, връщайки се назад към онези две години, в които тренира Фернандеш в „Боависта“. „Винаги се е състезавал с много амбиция, винаги е гледал напред и никога не иска да подава назад. Стреми се да навлезе в наказателното поле при всяка възможност. Тогава се нуждаеше от повече опит, но сега виждате и това в играта му“.
Футболът вече е златна мина и всеки тийнейджър мечтае да се добере до големите клубове в Англия или Испания. Всеки голям отбор има своите няколко млади звезди, но Бруно се превръща в такава доста по-късно. Футболната му съдба го изпраща във второто ниво на непознатата за него Италия, където е привлечен от бившия спортен директор на ЦСКА-София Кристиано Джарета.
През 2012 той заема същия пост в „Новара“. Отборът, който играе в малко градче до Милано, усилено търси футболисти, за да запази мястото си в елитната Серия А. Джарета получава десетки обаждания и предложения и един ден по телефона му звъни непознат агент. Мигел Пиньо му предлага своя клиент – млад тийнейджър от „Боависта“. Спортният директор на „Новара“ признава, че е следял стотици играчи в Европа, но никога не е чувал за Бруно Фернандеш, затова отказва да води преговори.
И с право – „Боависта“ е вторият по големина клуб във втория по големина град в Португалия – Порто. Школата му има добра репутация, но е далеч от „каймака“ – дори трите големи клуба „Бенфика“, „Спортинг“ и „Порто“ едва успяват да пласират талантите си на големия пазар.
В началото на кариерата си Фернандеш може да реши дали да се присъедини към „драконите“ от „Порто“ или към „Боависта“. Избира втория вариант, защото клубът се съгласява да изпраща бус до дома му всеки ден, който да го кара на тренировка. Родителите на Бруно не могат да шофират и изборът за него е лесен.
„Той вярваше, че може да влезе в първия отбор по-лесно, ако играе за „Боависта“, припомня си Мартелиньо. „Това е по-малък клуб, така че е по-лесно да пробиеш“. Може би това решение е причината Фернандеш да остане анонимен толкова дълго време – европейските скаути ходят на мачове на „Порто“, но не и на другия клуб от същия град. Португалецът остава в сянка дори за наставниците в страната.
„Не го викаха за мачовете на националните отбори. Не знам защо, макар в неговото поколение да има много талантливи играчи“, казва Мартелиньо.
Преди девет години Джарета все пак решава да се довери на странното обаждане от португалския агент и лети до страната, за да гледа мач на 17-годишния Фернандеш.
„Първото ми впечатление бе, че той е добър, но не и впечатляващ“, казва бившият спортен директор на ЦСКА-София, който сега работи за английския „Уотфорд“. „Виждаше се колко е техничен. Взимането на решения при него беше по-добро от средното ниво, беше бърз, но не и най-добрият играч на терена“.
„Но когато го срещнах лице в лице, разбрах, че този човек не е на 17, а е много по-зрял“. Така Джарета решава да го вземе в отбора си, плащайки 41 хиляди евро въпреки лошото финансово състояние на „Новара“. „Всеки трансфер е риск, но това беше премерен залог“.
През зимата на 2020 г. цената на атакуващия халф е 55 милиона евро, а той облича екипа на 20-кратния шампион на Англия и най-успешен клуб в страната – „Манчестър Юнайтед“. Историята му е доказателство, че с усърдна работа човек може да постигне всичко.
Бруно бързо научава италиански, докато е на Апенините и след година, в която бележи четири пъти в 23 мача за „Новара“ преминава в елита на страната. В „Удинезе“ го взима отново Джарета, който се мести заедно с него. Интересното е, че треньорът на „зебрите“ Франческо Гуидолин също не е чувал за Фернандеш.
„Да играеш в Серия Б е различно от Серия А, но от първата тренировка видях, че той е готов“, припомня си наставникът. "Поемаше отговорност на терена и това го отличаваше от останалите състезатели на неговата възраст“.
Днес Бруно е известен именно с това си качество. Той е лидер. Обича топката да е в краката му, да изпълнява важните дузпи и преки свободни удари. Бележи голове с лекота, пуска фини извеждащи подавания, докосванията му са като на „магьосник“, както казват от „Юнайтед“.
Клубът беше в криза, но откакто португалецът се присъедини от „Спортинг“ (Лисабон) през 2020, е вкарал 27 попадения и е дал десетки асистенции, с което отведе тима си отново на върха в класирането. Спечели няколко награди за играч на месеца във Висшата лига, стана футболист на годината в Юнайтед и е определян за един от най-добрите на поста си в световния футбол.
Вероятно е научил всичко най-ценно за играта в годините, в които е играл отвъд светлините на прожекторите, пише Рори Смит в свой анализ за The New York Times. Понякога най-добрите са неизвестни и изплуват от сенките.
От 2012 до 2017 Фернандеш играе за „Новара“, „Удинезе“ и „Сампдория“, а после се завръща в Португалия, за да облече екипа на „Спортинг“. Вкарва 64 гола за тима си и точно тогава медиите започват да говорят за Бруно.
Дори „Юнайтед“ обаче не искаха да рискуват и се забавиха с цяла година, докато уредят трансфера му. От английския клуб признават, че неизвестните са били много и са се страхували да не се провалят с покупката на португалеца.
Така на Фернандеш му се налага да чака още до голямата слава – не заради негова вина, но заради пропуските в структурата на футбола. Заради факта, че скаутите не успяват да намират таланти на неочаквани места. Всичко вече се върти в социалните мрежи и е много вероятно никой да не знае за талантливото дете в Африка, което рита топка по 12 часа на ден, или за играч със страхотен потенциал в някое отдалечено кътче на Южна Америка или Европа.
Прочетете още:
Пандемията отне 2 млрд. евро от най-богатите футболни клубове: Кой е най-засегнат
264 км на фитнес пътека: Необикновените рекорди на един треньор с мисия
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
