Учебникът е като сценария на филм, учителят е режисьорът

Може ли науката да е интересна за деца и да се случва в класната стая? Възможно ли е децата да обичат предмети като география и физика? Представяте ли си как в края на деня питате детето си “Как беше в училище?” и вместо хладното “Добре”, получавате ентусиазиран отговор за онова, което се е случило през деня?

Преди около година учители и университетски преподаватели по география изпратиха писмо до МОН, за да обърнат внимание, че поради прекалено многото информация, която се учи за кратко време, учениците намразват географията поради несправяне. Промяната не се случи, но това събуди любопитството ни към науката в училище и всички възможни начини тя да се преподава, разчупвайки „канона“ на учебника.

Д-р Димитър Желев и Никола Каравасилев са двама от тези учители, които чертаят свои лични пътеки в гората, наречена средно образование.

Никола Каравасилев преподава физика и астрономия и е ръководител на няколко международни ученически отбора на България, сред които е и олимпийският отбор по астрономия и астрофизика.

Негови ученици са донесли на България десетки международни медали.

Освен че се занимава с преподаване, той е и научен комуникатор, финалист от FameLab и често участва на фестивали и конференции, свързани с наука.

Димитър Желев е доктор по Физическа география и ландшафтна екология и е бил преподавател в Американския колеж в София (избран е от учениците за учител на годината през 2014 г.), както и в Софийския университет.

Той е единият от основателите на образователния сайт Географ.БГ, който цели да популяризира науката сред деца и младежи чрез комбинация от онлайн съдържание и офлайн събития. Автор е на множество научни и научно-популярни публикации и е съавтор на учебници по география.

Днес и двамата преподават в ЧОУ Izzi Science for Kids - частно училище с двуезично образование, което контрастира с всички клишета за училище. Научната му лаборатория изглежда точно като онези във филмите, където учениците правят разнообразни експерименти, които винаги съм искал да пробвам, но никога не съм имал достъп до необходимото оборудване.

Именно в тази лаборатория срещам Димитър и Никола, които са леко напрегнати, тъй като ги очакват още няколко учебни часа и нямаме много време. Това напрежение се изпарява изключително бързо, когато двамата започват да разказват за образованието, мотивацията си и нещата, които трябва да направи един учител, за да постига успехи в работата си.

Много родители и учители не намират учебните програми за оптимални и достатъчно гъвкави на реалния свят. Как подхождате към преподаването с тези програми?

Димитър Желев: Никога учебните програми няма да могат да са напълно адекватни на случващото се в света, защото нещата се променят много бързо. Учебната програма трябва да задава обща посока, начин на мислене и формиране на ментална дейност, а не да се научават неща наизуст, защото те се променят. Няма как учебната програма по география да е в час със ставащото по света, защото то се случва в момента, а необходимият период за адаптация на учебник и учебна програма е от 5 до 10 години. Така че винаги даваме леко назад.

От тази гледна точка образованието е динамично и мога да се обзаложа, че никога няма да бъдат доволни и родители, и учители едновременно. Няма никакъв шанс.

Никола Каравасилев: Имам своя теория, че учебникът е като сценария на филм. Ако видите сценарий на филм, може да не се сетите, че ще бъде блокбъстър с 14 "Оскара", но реализиран по подходящия начин от съответните режисьор, артисти и т.н., той става абсолютен хит. Същото е с учебниците.

Един учебник дава опорните точки на учителя, а как ще бъде „изигран“ урока, вече зависи от него. Учителят е в ролята на режисьор.

Какви са нещата, които бихте искали родителите да променят в отношението си?

Никола Каравасилев: Работя като учител повече от 10 години и съм имал конфликти с родители. От спор за оценка - “Защо моето дете няма 6, не знаете ли, че му трябва?”, през това “Защо сте млад човек и сте в България, какво не е наред?”... Родителите са много различни, но в нашето училище срещаме много добро разбиране. Причината е, че тук отсъства един генерален проблем, който присъства на практика във всички сфери на живота в България - спад на доверието. У нас си нямаме доверие - в здравеопазването, в образованието, в полицията и т.н., тенденциозно доверие няма, докато тук в Izzi Science for Kids родители и учители имаме взаимно доверие.

Родителите знаят, че има защо да даваме определени домашни работи, определена обратна връзка, дори да има малко по-негативни елементи в нея.

Има ли някаква конкретна формула, която следвате, за да спечелите доверието на родителите и децата?

Никола Каравасилев: Не е една формула, а много формули - система е от действия. На първо място за мен е добронамереност. Започвайки всеки час и всеки ден, основната ми идея е, че тези деца трябва да научат неща и да усвоят умения. Когато си тръгнат от моя час, трябва да отнесат нещо със себе си - някакъв спомен какво сме учили.

Една моя мечта в началото беше, когато децата се приберат вкъщи и ги попитат какво са правили в училище, те да започнат да разказват. Не както обикновено става на този въпрос да отговарят с “Ми, нищо”. Това вече се случва и много родители дават обратна връзка, без дори да съм питал, че прекарват вечерите си със семейството, дискутирайки случилото се в училище.

Второто, което може би е по-трудната част, е да влезеш в обувките на детето. Ако имаше предмет физика, когато бях във втори клас, как щеше да ми изглежда, какво щях да очаквам аз от тези часове. Естествено, малките деца първо искат да пипнат, искат да експериментират. Всеки път в часовете по наука се прави някакъв опит и тук е резултатът. Децата очакват да им се поднесат запомнящи се факти, а не скучна теория, която да запълни целия час и да трябва да се научи наизуст.

Като училище, фокусирано върху изучаването на наука, как се справяте с предубежденията към нея? Много хора смятат, че това е прекалено трудно и изисква някакви специални умения. Това влияе ли на работата ви?

Димитър Желев: Има куп стереотипи и предразсъдъци за образованието. Като група учители по наука ние сме обединени от това, че всички сме минали през една школа за комуникация на науката. Знаем как да я предаваме на достъпен и разбираем език за малки деца и хора, които нямат идея от география, физика или химия. С помощта на т.нар. сторителинг или представянето на каквато и да е материя по подходящ начин чрез разказване на история, децата много бързо и лесно осъзнават и възприемат концепции, които на пръв поглед са много сложни.

С подходящия подход и решението на отделни малки единички знание много бързо се намества пъзелът на цялото познание. За мен това е нашето силно оръжие, с което успяваме да неутрализираме схващането, че науката е нещо сложно. Напротив тук успяваме да покажем, че науката е достъпна за най-малките и те могат лесно да я усвоят.

Как се справихте с онлайн обучението?

Димитър Желев: Въпреки предизвикателствата успяхме да направим образователен продукт, който остави училището в много интересна позиция, тъй като родителите можеха да видят какво се случва в часовете. Тогава започнахме да получаваме непосредствена обратна връзка от тях, защото те усетиха духа на училището. Чисто работно, това се оказа най-добрата ни реклама.

Никола Каравасилев: За малките ученици най-доброто е присъственото обучение и няма какво да го замени. На мен ми беше трудно да пресъздам часовете си по физика, в които се правят непрекъснато експерименти пред камерата. Намерих решение - просто правя експеримента пред камерата и всеки път завършвах с обещание, че ще го направят и децата, когато се видим в училище - и вече си изпълних всички такива обещания. Поставях и домашни, които да са свързани с практическа дейност.

Въпросът е, че децата губят някои навици при онлайн обучение, което е неизбежно. Особено много се отнася за навиците, свързани с лаборатория - какво може и какво не. Те бяха учили половин година присъствено и това за тях беше престоят им в лаборатория за целия им живот. После имаше почти цял срок онлайн и на 15 септември 2020 г., когато се върнаха, се оказа, че просто са забравили голяма част от нещата. Аз лично се надявам да сме присъствено на 100% много скоро, но мисля че се справихме с онлайн обучението на едно изключително добро ниво.

Преподавате наука на английски език на много малки деца. Как се отразява това на учебния процес и възприятието им?

Димитър Желев: Обучението по английски език и наука беше фокус още при сформирането на училището. Идеята е децата, които учат тук, да имат международна перспектива в науката и подготовката за продължаване на образованието си в престижни университети и гимназии в чужбина. Това ни е фокус от самото начало. Хубавото, когато се работи с деца - особено любопитни и интелигентни, каквито имаме в ЧОУ Izzi Science for Kids - е това, че те имат голяма възприемчивост. За тях не е толкова голямо предизвикателство да учат наука на друг език освен български.

Аз съм свидетел как учим нещо и на следващата седмица те ми изкарват какви документални филми са гледали по темата и задълбават и си обогатяват речника допълнително. От тази гледна точка обучението на английски език е в много голяма полза за децата и прави учебния процес по-лесен и смислен за тях.

Разбира се, учениците са с различно ниво на английски език. Някои са много напред, други тепърва имат да наваксват. Училището е доста гъвкаво и има програми за индивидуална работа с тези деца, така че много бързо да напреднат и в рамките на няколко месеца да настигнат останалите.

Как успявате да комбинирате програмите на Министерството на образованието и науката с Cambridge International? Има ли някакви разминавания и как се отразяват на децата?

Димитър Желев: По изискванията на МОН в България наука започва да се изучава активно след 5. клас, а ние в ЧОУ Izzi Science for Kids работим по програма от Cambridge International, в която физика, биология, химия, география започват още от предучилищните групи (на 5 г.). Тоест ние имаме свобода и нямаме конфликт. Тези англоезични часове по наука са самостоятелна образователна дейност, която е част от учебния процес.

Вече в 5. клас се получава това, че имаме успоредно вървене на програма по МОН и по Cambridge International. Доколкото имам наблюдения по география, за децата, минали до 4. клас по системата на Cambridge International, това, което идва от българското образование, е нещо базово и много лесно за тях. Така че няма как да имаме конфликт, освен ако някой не ни направи забележка, че децата много знаят и могат, което не знам дали би било реалистично.

Покриваме изискванията и нормативите по българските стандарти и си гоним високите цели в Cambridge International. Целта ни е децата да имат диплома, която важи и за България, но и е международна.

Венелин Петков става учител по "Глобални перспективи" на деца от 1. до 5. клас

Izzi Science for Kids обяви конкурс за детски разказ с големи награди за малките писатели