Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"В Министерския съвет се провежда среща между генералния секретар на НАТО и служебния премиер" е пример за новина от България този понеделник, но и за изречение, което много българи биха написали грешно, защото не знаят, че първата дума в съставно собствено съществително име се членува.
Този тип грешка са допуснали около 30% от включилите се в кампанията за грамотност "Животът няма аУтокорект", организирана от платформата "Как се пише?". Целта ѝ беше да помогне на зрелостниците преди матурата по български език и литература да си припомнят или да научат правилата за правопис и пунктуация с помощта на примерна задача.
Кампанията се проведе в продължение на 50 дни в социалните мрежа Threads. Освен тийнейджърите, които най-често я използват, в инициативата се включват хора от всякакви възрасти.
Резултатите показват, че половината от участниците срещат трудности с препинателните знаци и пунктуационните правила, а средният резултат на правилните отговори на въпросите, свързани с правопис, е 54%. При граматичните задачи процентът е 57 на сто.
"Това по международните стандарти за езикови тестове се равнява на оценка, близка до кръглата тройка, докато у нас прагът за вземане на изпита е едва 30 на сто верни отговори. Тази "тройка" обаче си я пишем на цялото общество, защото се неглижира спазването на стандарти и критерии, и то на всички равнища," посочват организаторите на инициативата.
Д-р Павлина Върбанова, основателка на "Как се пише?", Доротея Николова, учителка по български език и литература, и творческите директори на агенция Huts Group Иван Ланджев и Драгомир Дончев имат за цел да помогнат на преподавателите, за да се преодолее тенцендията на непрекъснато падащото равнище на грамотност сред младежите.
"Една от ясните индикации за главоломния спад е, че миналата година средният резултат слезе под 4,00, а слабите оценки бяха почти 18%," допълват те на база резултатите от матурата през 2023-та.
Другото наблюдение на авторите, което те определят като плашещо, е, че участниците избягват да се ангажират с решаване на сложни задачи.
"Когато верният отговор се избира само от четири отделни думи, се включват значителен брой потребители в социалната мрежа. Ако обаче има четири отговора, всеки от които е цяло изречение, броят на участниците спада с три четвърти," става ясно от анализа на кампанията на финала ѝ.
Заради неспособността да се осмисли изречението и липсата на концентрация много често участниците в анкетите не забелязват частицата НЕ, изписана с главни букви, която индикира, че се търси в кой от посочените отговори няма грешка.
Докато при пунктуацията е по-трудно да се откроят правила, които не са научени, при правописа изпъкват конкретни примери: 42% от анкетираните например не знаят, че думата "порасна" се пише без "т", 76% не са наясно с правописа на "заимствам" и добавят едно излишно "в" отпред, а 51% смятат, че се пише "манияк" вместо правилното "маниак".
При граматичните правила се забелязва и неяснота как и кога се употребява деепричастие. Сериозно затруднено е усвояването на правилата за използване на бройната форма на съществителните имена (десет автомобила, но десет приятели). Тези грешки се срещат дори по-често, отколкото неправилния пълен и кратък член, казват от "Как се пише?".
Призивът на организаторите на кампанията след края ѝ е да се направи задълбочен анализ на езиковата ни компетентност, като се изследват и причините, довели до ситуацията.
"За да станат знанието и грамотността отново ценени, за да повишим бала и да спрем да сме тройкаджии като социум, трябва всеки да направи нещо в своята сфера на влияние – независимо дали това е семейната среда, училището, работното място или публичните изяви," казват те.
