"Колите на някои зърнопроизводители започват от "Бентли", а други не слизат по-долу от S-класа и "Ауди" осмица".

Това бяха думите на Бойко Борисов, когато през 2011 г. зърнопроизводителите изкараха техниката си по пътищата в 20 области на България, недоволни от забавени държавни плащания.

10 години по-късно Красимир Каракачанов пак се възмущаваше, че някои производители на зърно притежавали цели острови, докато се представят за бедстващи фермери.

Днес вицът за клетия земеделец от Добруджа, който имал само два Майбаха - "Белчо" и "Сивушка" - остава все така актуален.

Същите хора днес заплашват да изведат "1 милион души" на протест срещу властта, само защото забраната за внос на украинско жито и слънчоглед беше отменена от кабинета "Денков".

За справка: към 2020 г. всички хора, постоянно заети в сектор "Земеделие", са около 295 000, според данни на министерството от преброяването на земеделските стопанства в България.

С по-ниски разходи и стабилни субсидии от ЕС и държавния бюджет, зърнопроизводството "роди" мултимилионери на фона на упадъка в други отрасли като животновъдство, производство на плодове и зеленчуци или производство с висока добавена стойност на преработени продукти, а не хранителни суровини.

Емблематичният пример е Светлозар Дичевски, чиито фирми обработват около 1 млн. декара земя - собствена и наета - за зърнени култури. Свързаните с него дружества са получили над 29 млн. лв. субсидии за 2021 г.

Браншовите организации не отричат, че има проблем. Но прехвърлят върху държавата отговорността за създаването на фактически феодали през 21 век.

"Ако хората с майбасите получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. Ако от 70 000 човека, има 10 с "Майбах", живи и здрави. Всички останали какво правят? Ако държавата има проблем с тях, да се оправя", казва Радостина Жекова от "Добруджанския съюз на зърнопроизводителите" пред Нова ТВ.

Икономистът Лъчезар Богданов посочва, че ако в даден бранш има голям шок от непредвидено събитие, може да има целенасочена помощ. Но не и "бланкетно помагане", което да компенсира нереализираните амбиции за печалби от временния ръст на цените заради кризата в Украйна.

"Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци, на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско", коментира още Богданов.

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията публикува данни, според които около 70% от селскостопанските еврофондове отиват в около 100 от най-големите семейства на зърнопроизводители.

Още около 1000 са по-малките зърнопроизводители, които също заявяват протестна готовност срещу управлението.

Една от причините е политиката на ЕС за субсидиране според размера на обработваната площ. Това имаше позитивен ефект при присъединяването към съюза - стимулира окрупняването на земеделските стопанства и модернизирането на техниката.

То обаче доведе и до такива изкривявания на пазара и контрола върху земята (включително - политически контрол върху местните хора), че през 2014 г. ЕС се принуди да наложи ограничителни мерки - таван върху директните помощи, до 300 000 евро на година.

"Българските „зърнари“, обаче се адаптираха и раздробиха „бизнеса“. След 2015 г. няма да видите "зърнарска фирма" с 30 млн. евро субсидия като бе преди. Какво значи това? Това значи ОПГ! (Организирана престъпна група). За да се вмести в тавана от 300 хил. евро, "зърнарят" трябва да направи 100 фирми - съответно със собственици, счетоводители, евентуални наети лица и т.н. От 2015 г. с колеги поставяме тази тема на даващите парите, но си цари тишина", пише Безлов в публикацията си.

През 2021 г. ДФ "Земеделие" беше принуден по съдебен път да публикува данни за най-големите получатели на безвъзмездни средства от европейските земеделски фондове за периода от 2007 г. нататък.

От справката се видя, че начело стоят няколко еднолични търговци и акционерни дружества, свързани със зърнопроизводството.

Какъв е общият ефект от тази политика?

По данни на Асен Василев - само за 2021 г. приходите на зърнопроизводителите са били около 8 млрд. лв, а декларираната печалба - 1,862 млрд. лв.

Войната и освобождаването на вноса на украинско зърно в ЕС през 2022 г. обаче не са попречили нито на търговията, нито на печалбата на българския сектор.

През 2022 г. общите приходи от производство на зърнени култури е стигнал почти 10 млрд. лв., а декларираната печалба е 2,5 млрд. лв. - възползвайки се от пика в световните цени на пшеница и слънчоглед заради кризата в една от най-големите държави-производители.

По данни на "Капитал" за 2022 г.:

  • ЕТ "Светослав Илчовски" е с най-голям ръст на приходи (317%) и марж на печалбата (46%);
  • "Златия агро" - най-голям индивидуален получател на земеделски агросубсидии с над 9 млн. лв. за 2021, се нарежда втори по рентабилност;
  • Всички в топ 20 по приходи в земеделието през 2022 г. , с изключение на 1 фирма, са търговци или производители на зърно, слънчоглед или свързани продукти;
  • Най-големият търговец на зърно "Севан" стига до близо 1 млрд. лв. годишни приходи през 2022.

Забраната за внос от Украйна, която продължи от април до септември 2023 г. не доведе до очакваното реализиране на българското производство, чиято себестойност също поскъпна поради паралелния скок в разходите за горива, торове, изисквания от Зелената сделка и др.

Вместо това тя е свалила приходите от ДДС с почти 150 млн. лв., по данните на Министерството на финансите.

При това - производителите на олио се оплакаха от липса на суровина, а най-големият преработвател "Олива" беше принуден да затвори временно.

Производителите на слънчоглед в България твърдят, че предлагали стоката си над 30% загуба (според Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите), но въпреки това не намирали купувачи.

Преработвателите обаче казват, че имат нужда от повече суровини, отколкото местните производители изобщо могат да осигурят. Затова и подкрепиха освобождаването на вноса от Украйна.

"Произвеждаме около 2 млн. тона слънчоглед, имаме изградени мощности за 4 млн. тона. Внос е необходим. Искаме да имаме достъп до повече суровина", казва Яни Янев от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти пред БГ он ер.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Спасителни екипи издирват президента на Иран след инцидент с хеликоптер (Обновена)

Към момента няма информация какво е състоянието на Ебрахам Раиси

16:36 - 19.05.2024