Ако във фийдовете на социалните ви мрежи фигурират психолози и защитници на психичното здраве, не може да не сте го срещали. Блуждаещият нерв е новият герой, върху чиито Атласови рамене се пада задачата да се справи с някои от най-разпространените и най-предизвикателни психични проблеми.
Разбира се, той не е първият.
От наплискване на лицето с ледена вода, през продупчване на определени части на ухото, интернет е пълен с идеи как да хакнете нервната си система и да постигнете ментално благополучие и покой.
Производители и ритейлъри също кешират този тренд: Amazon изобилства от предложения на продукти, които стимулират блуждаещия нерв, книги за самопомощ и електрически симулатори, които да въведат аксоните и дендритите в ред.
Междувременно, научният интерес към блуждаещия нерв (от лат. nervus vagus) също нараства и се правят проучвания дали работата с него може да е потенциален помощник в борбата с депресията, алкохолизма и затлъстяването. Въпросният нерв е спряган и като възможен съучастник в преодоляването на постковид умората и артрита.
Та, какво точно представлява той и има ли истина в хайпа около него?
Блуждаещият нерв е десетият черепномозъчен нерв и служи за връзка на мозъка с показателите на сърцето, белите дробове и стомашно-чревния тракт. На практика блуждаещите нерви всъщност са два, но обикновено за тях се говори в единствено число.
Това е най-дългият нерв на вегетативната нервна система и има 4 основни функции: сетивна (от гърлото, сърцето, белите дробове и корема), специална сетивна (осигурява усещане за вкус зад езика), двигателна (осигурява функции за движение на мускулите в шията, отговорни за преглъщането и речта) и парасимпатикова (отговаря за работата на стомашно-чревния тракт, дишането и сърдечната честота).
Както знаят всички, които са имали или имат панически атаки или друга форма на патологична тревожност, парасимпатиковата част на нервната система е "добрата" част. Тя е обратната на симпатиковата – забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане, свива малките бронхи в белите дробове, т.е понижава дихателната активност, засилва перисталтиката на стомаха и червата, усилва дейността на храносмилателната система, стеснява зениците.
Под действие на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира, успокоява се и влиза в така желания "rest and digest mode": обратният на "fight or flight" отговора, който служи от зората на човечеството ни е предпазил от нападенията на саблезъбите тигри, но който също така често се задейства безпричинно в условията на днешния, не толкова вълнуващ начин на живот.
В края на 19 век учени наблюдават, че натискането на главната артерия на врата, заедно с блуждаещия нерв, може да помогне за предотвратяването на епилептичен припадък. Тази идея се разработва наново през 80-те години на миналия век, когато първите електрически симулатори биват имплантирани в шиите на пациенти с епилепсия, като така помагат да се успокои електрическата активност в мозъка, която причинява пристъпите.
Докато все повече пациенти се сдобиват с тези устройства, лекарите започват да виждат интересна тенденция.
"Те забелязват, че дори когато устройството не намалява епилептичните им припадъци, хората започват да гледат по-ведро на живота", казва Кевин Трейси, професор по молекулярна медицина и неврохирургия в Института за медицински проучвания Файнщайн в Манхасет, Ню Йорк.
Употребата на електрическа стимулация с цел третиране на епилепсия или депресия има своята интуитивна логика: в крайна сметка нервите и мозъчните клетки комуникират чрез електричество.
В края на 90-те години обаче Трейси и колегите му правят изнендващо откритие. Докато тестват експериментално лекарство с очакването, че ще ограничат възпалително огнище в мозъка на плъхове, установяват, че при инжектирането му, се намаляват нивата на възпаление в цялото тяло.
Това е озадачаващо, тъй като мозъкът е физически разделен от останалата част на тялото посредством кръчно-мозъчната бариера, която разделя циркулиращата в кръвообращението кръв и мозъчната извънклетъчната течност в централната нервна система. Трейси и колегите му прекъсват блуждаещия нерв и повтарят експеримента. Този път противовъзпалителните свойства на лекарството са ограничени единствено до мозъка.
Това е изключително откритие: дотогава се е смятало, че няма връзка между нервната и имунната система - но блуждаещият нерв изглежда осигурява такава. По-нататъшни изследвания разкриват, че мозъкът комуникира с далака - орган, който играе критична роля в имунната система - чрез изпращане на електрически сигнали надолу по блуждаещия нерв. Те предизвикват освобождаването на съединение, наречено ацетилхолин, който казва на имунните клетки да ограничат възпалението. Електрическото стимулиране на блуждаещия нерв с имплантирано устройство постига същия ефект.
Трейси веднага си дава сметка за терапевтичните последици от откритието.
Блуждаещият нерв привлича вниманието и на "ледения човек" Вим Хоф, който твърди, че може да контролира възпаленията в тялото си посредством комбинация от дишане, медитация и излагане на екстремно ниски температури.
Следва експеримент, в който Трейси взима кръв на Хоф преди и след практикуването на неговите техники. Изненадващо, Хоф наистина успява да повлияе положително процесите в тялото си.
Поемайки щафетата, Mатиас Кокс от Медицинския център на университета Радбауд в Холандия набира 12 доброволци, за да посетят тренировъчния лагер на Хоф в Полша. Там те прекарват 10 дни в плуване в ледена вода, търкаляне в сняг, медитация и изучаване на неговите дихателни упражнения, които представляват основно редуване на принудителна хипервентилация и период на волево задържане на дъха.
След това изследователите тестват способността на доброволците да потискат имунните си реакции, като им инжектират коктейл от бактерии, който предизвиква възпаление и грипоподобни симптоми. Нивата на възпаление при онези, преминали тренинга при Хоф, са по-ниски.
Но наистина ли тези хора хакват имунната си система, като се докосват до силата на своя блуждаещ нерв? Да и не.
Въпреки че доброволците успяват да потушат възпалението, те отделят големи количества адреналин в процеса - ключов компонент на реакцията на борба или бягство (fight or flight response).
Адреналинът също потиска имунната система, но по друг механизъм. Кокс предупреждава, че многократното задействане на тези реакции на борба или бягство може да бъде опасно за хора със сърдечно-съдови заболявания.
Все още е рано, но ако изследователите успеят да намерят ефективен начин за стимулирани на блуждаещия нерв - било то хирургически или през кожата - ползите може да са големи.
Всъщност, думата "vagus" на латински означава „скитане“ – намигване към сложния и криволичещ път, който изминава през тялото, и разнообразието от физиологични процеси под негово влияние.
Може би някой ден ще бъде възможно вместо да изпием хапче, за да облекчим един или друг симптом, да го правим само като дишаме, тананикаме си или потупваме определена част на тялото си. Но дотогава имаме да изминем още много път.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
