Пролет напред, есен назад – часовниците в десетки държави следват този ритъм от години. Сега, когато отново настъпва моментът за смяна на стрелките, възникват логичните въпроси защо това се прави все още и полезно ли е за съвременното общество. А заедно с тях и някои любопитни, като: откога датира традицията и какво общо имат Coldplay с всичко това?
Какъв е смисълът на лятното часово време?
Основната причина за въвеждането на лятното часово време е много проста – да се използва по-добре наличната дневна светлина. Между март и октомври един час дневна светлина се отнема от сутринта и се добавя към края на деня. В съвременното общество това означава спестяване на част от сметките за енергия, което е момента е добре дошло предвид поскъпването ѝ през последната година.
Кога започва всичко?
Идеята за промяна на времето с цел пестене на енергия или удължаване на деня датира отпреди повече от 200 години. За първи път то е предложено от Бенджамин Франклин през 1784 г., който изтъква, че рационалното използване на светлата част от деня ще спести средства за свещи.
Бързо напред, до 1907 г., когато прадядото на вокалиста на Coldplay Крис Мартин публикува брошура, озаглавена „Разхищението на дневна светлина“. Като запален играч на голф и ездач Уилям Уилет е искал да се възползва максимално от дневната светлина и е водил кампания до края на живота си. Предложението му не е никак просто – то включва преместване на часовниците с 80 минути напред, на четири отделни стъпки от по 20 минути всяка неделя в 2 часа сутринта.
За първи път идеята за лятно часово време се възприема по-сериозно едва около Първата световна война. Недостигът на въглища в Европа по онова време кара Германия и нейния съюзник Австро-Унгария да започнат да използват лятното часово време през 1916 г., за да пестят енергия. Много други страни от двете страни на фронта бързо последват примера им.
След 1918 г. обаче някои държави се отказват от тази хитрост, за да я приемат отново по време на енергийната криза през 70-те години на миналия век.
В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 година,
Какви са последиците от лятното часово време?
Мнозина го обвързват с това, че ще прекарват по един час по-малко в леглото – или поне докато не настроят биологичния си часовник към промяната. Но лятното часово време има много по-широки последици – за потреблението на енергия, земеделието и дори за настроението.
Някои твърдят, че лятното часово време всъщност не пести енергия, тъй като по-малкото потребление на домакинствата вечер през лятото може да се компенсира от по-голямото потребление сутрин.
Широко се изтъква влиянието върху здравето: хората могат да се излагат повече на слънчева светлина през летните месеци на лятното часово време, което повишава нивата на витамин D. Критиците обаче смятат, че нарушаването на циркадните ритми (режима на сън) може да окаже отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Проучванията показват, че рискът от инфаркт се увеличава през първите три дни от седмицата след преминаването към лятно часово време през пролетта.
Въпреки това те установяват също, че допълнителният час сън след връщането на часовниците през есента намалява риска от инфаркт през първите няколко дни от седмицата след преминаването към зимно часово време.
Изследователите са на мнение още, че въпреки че получаването на „допълнителен час сън“ при връщането на часовниците назад не води до по-дълъг сън, загубата на един час сън при преместването на часовниците напред се отразява отрицателно на режима на сън няколко седмици след това.
Има ли икономически ефект?
Смята се, че лятното часово време оказва влияние върху икономиката, но отново картината е шарена. Макар че търговията на дребно и туризмът се възползват от допълнителния час дневна светлина през лятото, това може да бъде компенсирано от някои от гореспоменатите ефекти върху здравето.
Селскостопанският сектор традиционно не харесва лятно часово време заради въздействието му върху всичко – от доенето на кравите до прибирането на реколтата.
Авиационният сектор е слабо засегнат. Разписанията на самолетите трябва да се съобразяват с факта, че страните сменят часовниците си по различно време. За тази цел всички самолети и летищни разписания работят с т.нар. Координирано универсално време или UTC, което се базира на Средното гринуичко време или GMT.
Опасно ли е лятното часово време?
Зависи дали шофирате, или не.
Когато часовниците се преместят назад през есента, това означава, че по-голямата част от пиковите часове на трафик в следобедните часове са на тъмно. Статистиката показва, че в следобедния пик се случват повече произшествия по най-различни причини, отколкото в сутрешния пик. В този ред на мисли проучванията показват, че връщането на часовниците през есента може да увеличи броя на произшествията.
Говорейки за опасности, по-светлите пролетни вечери са по-малко привлекателни за хулиганите например.
В кои страни не се прилага лятното часово време?
Около 70 държави спазват лятното часово време. Повечето страни около екватора не го правят, тъй като там има малки разлики в дневната светлина през годината.
Голяма част от ислямските страни също не използват лятното часово време, тъй като по време на Рамазана това може да означава, че вечерята се отлага за по-късен час. Мароко преустановява използването на лятното часово време по време на постите. Иран използва лятно часово време, без да го прекъсва за Рамазана. По-голямата част от Източна Азия и Африка не използват лятното часово време.
Времето все пак е флуидна концепция
В нашата съвременна епоха на цифрови часовници, смартфони, железопътни разписания и синхронизирани календари може да изглежда, че времето е фиксирано и подредено. Това обаче не е така.
Преди да се развие технологията за надеждно отчитане на времето, хората са организирали са организирали деня си много по-свободно. Древните цивилизации са разделяли светлата му част на 12 часа, без значение колко дълъг или кратък е бил той. Това означавало, че през пролетта и лятото светлата част на денонощието ставала по-дълга, а през есента и зимата – по-къса.
Известно е, че това е било така в Древен Рим, тъй като римляните са отчитали времето с помощта на водни часовници с различни скали за различните месеци.
Дори когато започват да се изобретяват механични часовници и хронометри, времето продължава да варира значително на различните места. В Италия например часовниците във Венеция винаги са били с половин час по-напред от часовниците в Торино.
Съвременното разбиране за единно време – т.нар. „часовниково време“ – е съвсем нова концепция, която датира от началото на развитието на железниците.
С разпространението на железниците проблемът, че всеки град и гара имат свое собствено време, затруднява координирането на пътуванията с влак. Поради тази причина държавите започват да стандартизират времето. Обединеното кралство е пионер, като започва през 40-те години на XIX в. с Great Western Railway, а до 1883 г. всички британски железници работят по GMT.
Останалите страни последваха примера ѝ.
Международните часови зони се стандартизират в целия свят едва през 30-те години на ХХ век. През 1956 г. Непал е последната държава, която приема стандартна международна часова зона, обвързана с GMT.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
