Той се прибира и се заключва в стаята си, аз изобщо не мога да говоря с него.
--
Нашите фрийкват, като споделя нещо. Изобщо нямаме какво да си кажем.
Това са двете страни на един разговор, който никога не се състои. Марина Попова е психолог и семеен консултант с над 10 г. опит в работата с хора със зависимости и чува тези думи твърде често - от родителите и от децата.
Под повърхността на поредния скандал – рекламата на напитка за смъркане от инфлуенсърката Диона - който, както сме свикнали, ще мине и замине за няма и три дни - без последствия и реална промяна, остават по-дълбоките въпроси за това как да разговаряме с децата за зависимостите и за опасните практики, които им се представят като "яки".
Скандална реклама на "енергийна напитка" с Диона, която беше хваната да шофира с кокаин (Обновена)
“Обратното на пристрастяването не е трезвеността, обратното на пристрастяването е свързването.” Думите са на шотландския журналист и автор на няколко бестселъра по темите за депресията, войната с наркотиците и ефекта на технологиите върху вниманието - Йохан Хари. Марина Попова прави препратка към думите му, за да обясни, че разговорът с тийнейджърите за наркотиците, зависимостите и зловредните навици не бива да започват, “когато белята е сторена”.
- Трябва да говорим с децата от рано, за да не се стига до поява на проблем - превенцията винаги е по-лесна и полезна от лечението;
- Експериментирането не е равно на зависимост - не бива да се паникьосваме и да превключваме в забранителен, заплашителен и наказателен режим;
- Трябва да подбираме информацията спрямо възрастта на децата;
- Да слушаме и откликваме повече, вместо да проповядваме и да приемаме насериозно проблемите, които децата споделят.
Българските деца между 11 и 15-годишна възраст се оказват силно изложени на опасност от ранна употреба на цигари, алкохол и канабис. Това показа изследване на Световната здравна организация (СЗО), проведено в периода между май 2022 и май 2023 г.
Според доклада на СЗО България е на първо място по ранно пробване на цигари при 11-годишните (цели 18% при момчетата), употреба на алкохол и признание, че поне два пъти в живота си са се напивали - сред 11- и 13-годишните от двата пола. По пушене на канабис през последните 30 дни сред 15-годишните момчета страната ни също води класацията.
Цигари, алкохол, вейп: Още на 11 г. българските деца се излагат на опасност от зависимости
“Говоренето с децата по тези теми започва още в по-ранна възраст, но на дете на 7 години не бива да говорим за вещества,” казва Марина Попова. “Тогава, че дори още по-рано, трябва да започнем да обсъждаме с децата за това какво правим, когато се чувстваме самотни, отхвърлени, наранени или не достатъчно добри.”
Най-често причините децата да се подхлъзнат към вещества, които влияят на психиката, са свързани с любопитството, с чувството за самота, с потребността да се впишат в средата или с разочарованието от отхвърлянето при първо влюбване, например.
Всички тези състояния изискват пространство за разговор, в който младите хора да се чувстват сигурни и приети.
“Много често се случва родителите да реагират лекомислено и да подценят чувствата на децата. В стремежа си да ги успокоят, те дори може да се присмеят на преживяването им. Това отправя послание към детето, че родителят не го разбира и че няма смисъл да споделя,” казва психологът.
Затварянето води до самота и така проблемът се задълбочава. “Вместо да омаловажавате чувствата им, чуйте ги, дайте им име (Изглеждаш разочарована!), покажете разбиране с думи и възклицания (Ахаа!... Мммм! Уф…. Разбирам те!), приемете ги.” Това пишат Адел Фабер и Илейн Мазлиш в книгата си “Как да говорим така, че тийнейджърът да слуша, и да го слушаме така, че да говори”.
Авторките знаят, че с тийнейджърите няма бързи решения. “Не можете да ги предпазите от всички опасности в съвременния свят, да им спестите емоционалния тормоз на съзряването, да ги скриете от безнравствените послания, с които ги залива попкултурата,” пишат Фабер и Мазлиш.
“Но ако успеете да създадете такъв климат у дома, в който децата ви да се чувстват спокойни да споделят чувствата си, има голяма вероятност те да бъдат по-склонни да чуят и вас, да се съобразят с гледната ви точка на възрастни и да проумеят тревогите ви. Така е по-вероятно да възприемат вашите ценности и защитната им сила.”
Родителите, сложните чувства и взаимоотношенията с децата
“Много често родителите избягват важните теми за чувствата и преживяванията на децата, защото на самите тях им е неловко и неудобно да слушат и да говорят по тези въпроси. Появява се срам, притеснение и дори паника, които ни е трудно да разпознаем и да признаем,” предупреждава Марина Попова.
Цигари, алкохол, вейп: Още на 11 г. българските деца се излагат на опасност от зависимости
Тогава родителите започват да викат и да проповядват, а децата спират да слушат, защото е нарушена доверителната връзка между едните и другите.
Марина Попова: “Доверителната връзка между тийнейджърите и родителите е най-добрата превенция срещу злоупотреба с вещества и други зловредни влияния и поведения.”
Габор Мате е канадски лекар, семеен консултант и автор на книги за детското развитие, травмите и ефекта им през целия живот върху физическото и психическото здраве, включително автоимунни заболявания, рак, хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието и зависимости.
Той е един от най-ревностните поддръжници на тезата, че родителите трябва да върнат децата обратно близо до себе си, след като поколения наред се задълбочава тенденцията да ги оставяме в ръцете на държавата, на специалистите, на техните връстници, а вече и на инфлуенсърите.
В своята книга Hold on to Your Kids: Why Parents Need to Matter More Than Peers (от английски: “Дръжте близо децата си: Защо родителите трябва да са по-важни от връстниците”) Мате и колегата му Гордън Нойфелд твърдят, че трудните поведения всъщност „не са поведенчески проблеми, а проблеми във взаимоотношенията“.
Съветът на Мате е следният: “Приберете” децата до себе си: прекарайте време с тях, когато се събудят, когато се върнат от училище, на семейни вечери, когато си лягат. Вашето намерение и осъзнаване са това, което ще направи разликата. Дори две минути могат да осигурят „доза пълноценно свързване“.
“Вместо да крещите или да изпращате съобщения, когато е време за вечеря, идете близо до тях и говорете с тях. Ако това изисква повече енергия, отколкото имате,” Мате е категоричен, че това не е енергиен проблем, а „проблем с отношението“.
Ако установите, че винаги влизате в противоречие с детето си, „по-добре не насилвайте проблема, защото само ще създадете конфликт“. Не се опитвайте да контролирате, казва Мате. Работете върху възстановяването на връзката.
Опитът на Марина Попова в работата със зависими и техните семейства потвърждава думите на канадския лекар. “Ако децата се чувстват свързани и спокойни да говорят с родителите си за нещата, които ги вълнуват, те няма да прибягват до вещества и деструктивни поведения, за да избягат от реалност, в която не се чувстват добре,” твърди консултантът.
Експерименти vs. зависимости
“Вещества, които влияят на психиката, винаги е имало и ще има,” казва Попова. “Проблемът със злоупотребата обаче се задълбочава в наши дни, което означава, че той е контекстуален - нещо се случва в обществото, което води до повишаване на щетите от зависимостите.”
Данните на Националния център по обществено здраве и анализи за първата половина на 2024 г. показват, че през болниците в страната са преминали общо 5425 души заради остри интоксикации (отравяне), свързани с употребата на наркотици и/или алкохол.
В 677 случая става въпрос за деца до 18 г., като 135 от тях са били приети в болница заради употреба на наркотици, 461 – заради употреба на алкохол, а 101 – заради комбинирана употреба на алкохол и наркотици. В болница са били приети 368 деца на възраст под 15 г. При най-малките се забелязва увеличение в случаите с употреба на наркотици или алкохол във второто тримесечие в сравнение с първото, като при наркотиците то е 133% - от 15 на 35 случая.
“Важно е да отбележим, включително и в контекста на страховете на родителите, че експериментирането не означава зависимост,” отбелязва Марина Попова.
“Детето е взело амфети, вероятно му е харесало, не е усетило негативни последствия за здравето си, а вие му се нахвърляте - било то с купища информация или със заплахи какво ще стане, ако още веднъж се случи. Това не работи.”
Според нейния опит сплашването може да подейства при някои, но при други би могло да има обратен ефект - да предизвика бунт и още повече затваряне и отдалечаване от родителя. В такъв случай по-удачно би било да изслушаме детето и да му помогнем да разбере, че любопитството му не е осъдимо, но последиците от злоупотребата с вещества може да са много тежки.
Така разграничаваме него и чувствата му, които приемаме, от поведението - употреба на опасно вещество, което не одобряваме.
“Не бива да забравяме, че срещу нас стои друга личност. Не можем просто да теглим една реч, да станем и да си заминем, а после да виним обществото или инфлуенсърите, че дават лош пример.”
Разговорът с по-големите
С тийнейджърите вече родителите могат да си позволят да говорят за веществата и последствията от применато им, смята психологът. Тя насочва към Националната информационна линия за алкохола и хазарта, на чийто сайт има информация за различните видове зависимости, както и за веществата, които предразполагат към пристрастяване.
“Важно е да не прекаляваме с информирането също така. Не е добра идея сами да им насочваме вниманието към вещества, които не са познати за тях, тъй като това може да провокира любопитството им, което е контрапродуктивно,” съветва експертът.
“Родителят трябва да се информира по темата за веществата и зависимостите, за да може да е по-адекватен да води разговор с детето. Не можем просто да оставим подрастващите да се информират и образоват сами.”
Това отвежда разговора с Марина Попова и към темата за инфлуенсърите в социалните мрежи и лидерите на мнение като цяло - като авторитет, от който децата вземат пример.
“Причините децата да следват инфлуенсърите и да им подражават са много сходни с тези, които ги подтикват да вземат вещества, затова темите се преплитат,” казва психологът.
Подрастващите се идентифицират с харесваните личности и искат да им подражават. “Те имат вярването, че не са достатъчно добри и че “ако се променя така, че да приличам на него/нея, аз също ще бъда приет и харесван. Ако правя това, което той/тя прави, аз също съм готин.”
В тези случаи трябва да опитаме да помогнем на децата да подобрят самооценката си, да се свържат със собствените си емоции и нужди, за да разберем - и те, и ние, каква е празнината, която се опитват да запълнят през идентификацията и подражанието на инфлуенсърите.
Най-общо можем да обобщим съветите на психолога в следните стъпки:
- Спокойствие - да запазим спокойствие и да вдъхнем спокойствие на детето, че да сподели е окей и безопасно, че няма да се влоши ситуацията му, вместо да се подобри
- Слушане - да изслушваме с приемане и разбиране, да дадем пространство и да разграничим валидните чувства от осъдимото поведение.
- Експериментът не е зависимост - децата ще пробват различни неща, не бива да горим мостовете си към тях, като ги осъдим или уплашим с реакцията си
- Външна помощ - ако имаме съмнения за зависимост, най-добре е да потърсим професионална помощ
Как да говорим за секс с тийнейджъри
Ако изпитвате притеснения за себе си или близък човек, потърсете помощ.
- Можете да зададете своите въпроси, свързани със зависимостите, от 9:00 до 17:00 всеки делничен ден на Националната информационна линия за алкохола и хазарта - 0888991866.
- Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ също има телефон за връзка със спешния кабинет: (02) 981 00 06
- А на 116 111 можете да се свържете с Националната телефонна линия за деца - безплатно, 24 часа, 7 дни в седмицата.