Да спечелиш олимпийски златен медал, след който да те обявят за "най-великия спортист". Да играеш в множество популярни филми, сред които такива на "Джеймс Бонд", да заловиш убиеца на Робърт Ф. Кенеди и да бъдеш част от десетки хуманитарни мисии. И това да са само малка част от постиженията в живота ти. Звучи като добре изживян живот и именно такъв бе житейският път на починалия в сряда на 85-годишна възраст Рафър Джонсън.
Той е олимпийският шампион в десетобоя на Олимпийските игри в Рим през 1960 година - според мнозина едно от най-великите състезания в най-тежкото атлетическо изпитания, което включва в себе си 10 различни дисциплини.
Между 1955 и 1960 Джонсън е сред най-добрите атлети в света. На Игрите в Мелбърн през 1956 остава втори въпреки контузия, а това се оказва и последният път, в който не е на върха на стълбичката. Следва невероятна победна серия преди Игрите в Рим, където е избран и за знаменосец на американския отбор.
Самото състезание се оказва невероятна битка с най-големия му съперник Чуан-Куан Янг от Тайван, с когото са съотборници и приятели от Университета на Калифорния, където Джонсън играе и в баскетболния отбор под ръководството на прочутия Джон Уудън. Друг любопитен факт е, че е толкова всестранно развит, че през 1959 е селектиран от Лос Анджелис Рамс в драфта на Националната футболна лига. Но голямата му любов е десетобоят, в който може в най-пълна степен да покажа всестранния си атлетически талант.
Но да се върнем към Рим. С Янг постоянно сменят лидерството помежду си, а след 9 дисциплини Джонсън води с крехка преднина. Само че Янг е по-добър в последната - 1500 метра. Но Джонсън постига личен резултат от 4:49,7 минути и завършва само на 1,2 секунди зад Янг. Така печели златото с едва 58 точки пред приятеля си и олимпийски рекорд от 8392 точки.
"Имах едно предимство. И мисля, че Си Кей не знаеше това по онова време - това бе последният ми десетобой. Бях готов да тичам колкото бързо е необходимо, тъй като това бе последното състезание в живота ми."
Олимпийският връх му носи и наградата AAU E.Sullivan за най-добър аматьор в САЩ. Снимката му е на кориците на Time и Sport Illustrated, които го обявяват за най-великия спортист.
Вече е набрал популярност и след спортната кариера решава да стартира такава в киното, където също е много успешен. Има роли в "Wild in the Country" с Елвис Пресли, в "None But the Brave" с Франк Синатра и във филма за Джеймс Бонд от 1989-а "License to Kill". За кратко работи и като спортен водещ по NBC.
1% по-добър всеки ден: Крис Никич - вдъхновителят със синдром на Даун
Най-трудният момент в живота му идва на 5 юни 1968-а. По това време Джонсън е част от президентската кампания на Робърт Ф. Кенеди, а във въпросния ден кандидатът за президент на демократите е застрелян фатално в хотел "Амбасадор" в Лос Анджелис. Джонсън заедно с бившата звезда от НФЛ Роузи Грир и журналиста Джордж Плимптън успява да обезвреди стрелеца Сирхан Сирхан и да го предаде на полицията. "Един от най-опустошителните моменти в моя живот", така по-късно самият той описа случилото се във фаталния ден.
През 1984-а Джонсън е избран да бъде човекът, който да запали олимпийския огън на Игрите в Лос Анджелис, но още по-голяма известност добива с хуманитарната си дейност. Той е в организационния комитет по създаването на Special Olympics в Чикаго през 1968 година, най-голямата спортна организация за деца с интелектуални затруднения и физически затруднения. Година по-късно самият той основава Special Olympics в Калифорния.
Джонсън работи още с "Отрядите на мира", "Асоциацията за мускулна дистрофия" и "Американския червен кръст". Дълги години изпълнява и различни роли за своя колеж UCLA. През 2016-а получи и медала на UCLA, най-голямата награда на университета. Пистата към училището пък бе кръстена на Джонсън и съпругата му Бетси.
Децата му Джени Донсън Джордан и Джош Джонсън също бяха спортисти. Джени участва на Олимпийските игри в Сидни през 2000-а година в плажния волейбол, а Джош има големи успехи в хвърлянето на копие на колежанско ниво с екипа на UCLA. До последно Рафър се радваше и на четирима внуци.
"Много сме тъжни, че загубихме едно от най-великите човешки същества, които някой може да се надява да познава", сподели директорът по лека атлетика към UCLA Ейвъри Андерсън. "Повечето хора го познаваха като велик олимпиец от UCLA, но това е само малка част от това, което той даде на света. Рафър постави стандарта затова каква трябва да бъде една икона - хуманитарист, лидер, страхотен риятел и ментор, и най-вече прекрасна глава на най-прекрасното семейство, което познавам."
Кметът на Лос Анджелис Ерик Гарчети също отправи поклон: "Рафър Джонсън е един от най-великите хора, които съм познавал - спортист без равен на себе си, свидетел на историята и лидер в създаването ѝ, основател на Special Olympics, шампион за справедливост и за нашия град."
Да преодолееш тормоза в училище чрез спорта - историята на голфърката Хейли Мур
Баскетболните "Бийтълс" от Балканите: Как в Сплит се роди най-великата европейска династия
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
