ГЕРБ и ДПС използваха обсъждането на процедурни правила за избор на председател на КПКОНПИ, за да лансират предложения, с които да елиминират Бойко Рашков от избора "по устав".
Докато "Продължаваме промяната" се въздържаха да вземат отношение по личните нападки срещу вътрешния министър, вносителят на правилата Михал Камабарев реши да предложи съкращаване на срока за внасяне на номинации от 14 на 5 дни - идея, която беше отхвърлена в залата с мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и Възраждане.
Процедурата му беше атакувана от ГЕРБ и ДПС, които обърнаха риториката си в сарказъм и предложиха Бойко Рашков директно да бъде избран, без да се гласуват правила. Петър Петров от "Възраждане" също се включи в тази линия, като предложи не 5 дни, а 5 часа време за номинации.
Направи впечатление, че докато ГЕРБ и ДПС гласуваха "като един" по всяко от допълнително предложените условия за кандидатите за КПКОНПИ, четирима депутати от ИТН също ги подкрепяха в почти всички случаи в разрез с останалите членове на групата си, ПП, ДБ и БСП.
Александър Несторов от ДПС предложи пет редакционни промени в предложените правила - включително забрана за лица над 65-годишна възраст да заемат поста (Рашков е роден през 1954 г.).
"Нищо против нашите пенсионери, поздравяваме ги, но тази работа е изключително тежка, енергоемка и изисква друг тип хипотеза", коментира депутатът от ДПС.
Това накара депутата от БСП Емил Георгиев да репликира "Да ви напомня ли на каква възраст е президентът на САЩ? Знаете ли на каква възраст е президентът на Италия?". Десислава Атанасова иронично му отговори, че очаквала след евентуалното избиране на Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ, да поискат и предсрочни президентски избори, за да може Рашков да ги спечели. Така или иначе предложението за възрастово ограничение на шефа на КПКОНПИ не мина.
Несторов поиска още кандидатите за шеф на КПКОНПИ да предоставят удостоверение за психическа годност и удостоверение от самата КПКОНПИ, че не са обект на проверка от комисията. Списъкът с необходимите декларации беше допълнен от Маноил Манев от ГЕРБ - кандидатът "никога не е бил подлаган на процедура по отнемане на допуск за класифицирана информация", отново пряка препратка към Бойко Рашков.
През 2021 г. когато той стана служебен министър на вътрешните работи, ГЕРБ го атакуваха с информация, че ДАНС му е отнела достъпа две години по-рано. Оказа се, че това се е случило след напускането на Рашков от Бюрото за контрол на СРС, в период, в който не е заемал държавни постове с необходимост от достъп до класифицирана информация.
Депутатът от ДПС поиска и ефективна лустрация на кандидати, които имат принадлежност към бившата Държавна сигурност със записване на условие, че онези, които са били агенти или щатни служители на комунистическите тайни служби, трябва да бъдат обявени за недопустими.
Рашков е проверяван шест пъти от Комисията по досиетата, без да е установена такава принадлежност. Депутатът от БСП Илиян Йончев обаче реши да вземе думата по повод това редакционно предложение и да препоръча на ДПС да запишат същото условие в устава си (почетният председател на Движението Ахмед Доган и няколко от видните кадри на партията са с досиета).
Появи се обаче ново условие, писано като за Рашков - "кандидатите да не са били щатни служители на военизираните структури като прокуратура, следствие на комунистическата държава, да не са имали провали в съществени следствени дела и да не са водили тенденциозно следствие срещу изявени демократи в България".
Единственото условие, което беше допуснато до гласуване, беше лустрацията за бивши прокурори или следователи, работили преди 1989.
Маноил Манев (ГЕРБ) обвини Рашков в "заплаха за националната сигурност" заради отнетия допуск за класифицирана информация и обяви, че вътрешният министър бил изпратил Инспектората на МВР да проверява "каква докторантура пиша в Академията на МВР".
"Не ми пука какво ще проверява. Въпросът е, че вие сте моралният стожер от една година - защитете хората с правила", беше коментарът му. Тома Биков директно обиди Рашков, като го оприличи на "човек с вид и характер на Николае Чаушеску".
Малко по-късно Мустафа Карадайъ продължи тази линия, като обяви, че "в 47 Народно събрание "Демократична България" е основният реставратор на комунизма и комунистическия режим в надпревара с БСП и внуците на комунистите".
Карадайъ се противопостави на предложението за съкращаване на срока за номиниране на кандидати от 14 на 5 дни, внесено от ПП, като иронично внесе предложение кандидатурите да се представят "веднага след" приемането на правилата.
"Тогава ние ще предложим един достоен, умен, красив, съвестен, почтен, свободен, отговорен, морален, независим човек, който ни припомни комунистическите методи. И се казва Бойко Рашков", каза председателят на ДПС.
Накрая Десислава Атанасова извади разпечатан портрет на Рашков и предложи "редакционна поправка", с която директно той да бъде избран - не само за председател на КПКОНПИ, а и "за министър-председател, главен инспектор на ВСС, член на ВСС, председател на Сметната палата и член на Конституционния съд".
Тя обяви, че "за ГЕРБ Рашков е радост", тъй като успял да консолидира избирателите на партията с арестите на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова.
Комисията за противодействие на корупцията е без председател от февруари 2022 г., когато Сотир Цацаров подаде оставка.
"Продължаваме промяната" лансира министъра на вътрешните работи Бойко Рашков за нов ръководител на институцията малко след като Слави Трифонов оттегли подкрепата си за коалицията.
Едновременно с тази процедура тече и обсъждането на нови промени в Закона за противодействие на корупцията, които потенциално ще разделят КПКОНПИ на две комисии и ще разширят компетентността на тази, чиято основна дейност ще е разследване на корупционни престъпления.
По-сериозни критики от ГЕРБ дойдоха именно по този казус - изборът на председател на КПКОНПИ евентуално ще се случи точно преди преформатирането на институцията.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
