В разгара на пандемията Mastercard, заедно с рекламна агенция McCann Sofia, създадоха платформата BookТrips.bg - на пръв поглед сайтът представлява туристическа агенция, зад която обаче се крие иновативната онлайн-книжарница BookLover. Проектът подкрепи издателите и продавачите на книги, които кризата удари изключително силно – част от постоянния ангажимент на Mastercard да подкрепя малкия бизнес на локално ниво.
Идеята за пътуване чрез въображението, мисълта и книгите беше оценена и извън България и спечели бронзово отличие в категорията Brand Experience & Activation на наградите за реклама в Кан - най-престижния световен форум, от който до този момент България нямаше приз.
Пандемията ни научи по трудния начин, че комуникацията е изкуство и предизвикателство, а понякога оставаме само с възможността да се свържем с другите и света. Силвия Хаджиянева и Полина Видас от Mastercard се занимават именно с това - Полина е маркетинг и ПР мениджър на Mastercard за четири държави, сред които и България, а Силвия е мениджър "Публична политика" на Mastercard за Балканите. Това означава, че Поли се занимава с публичния образ на марката и компанията, а Силвия - за отношенията ѝ с регулаторите и институциите.
В поредицата ни Masters of Online Shopping българският екип на глобалния технологичен лидер в решенията за онлайн пазаруване Mastercard споделя лични и професионални тайни как (ще) се живее занапред в дигиталния свят. В следващите седмици ще влезем в личното пространство на всеки един от тях, за да видим какви навици е развил за няколко пъти по 21 дни - казват, че това е времето, за което човек може да смени режима си.
Поли, Силвия, намерихте ли нещо, което звучи като надграждане към начина, по който функционира света сега, спрямо “преди”?
Силвия Хаджиянева: Моята работа е с публични институции и пандемията ни научи, че дигиталните платформи са също толкова добро средство за комуникация, колкото и срещите лице в лице.
Хората вече ценят много повече времето си, което прави всичко толкова лесно. А и сякаш станахме по-отговорни към околната среда. За да стигна на среща в Белград, трябваше да хвана самолета предния ден, което има смисъл, ако е истински важно. Иначе това е разхищение - на време и на ресурси.
Все пак трябва да сме внимателни, за да не бъдем погълнати от дигиталния свят и да загубим човешкото и личния контакт. Може би в пандемията преходът към дигиталните срещи се получи толкова добре и лесно, защото се познавахме от преди и вече имахме изградени контакти и отношения.
Полина Видас: Вярвам, че имаме шанс да се отървем от несъщественото, да си изградим по-добре приоритети и да действаме спрямо тях. Fewеr-Bigger-Better е визия на Mastercard отпреди пандемията за опростяване и фокус, с цел по-голям смисъл и ефект.
Когато работиш в иновативна технологична компания, определен процент проекти са рискови и не знаеш какво ще излезе от тях, но инвестираш време и сили, и то дългосрочно. И компаниите, и хората сме склонни да усложняваме, да се забъркваме в множество неща и стереометрични схеми на отношения, докато дойде ден, в който буквално трябва да бъдем на три места по едно и също време и е трудно да се прецени кое е по-важно. Вече се смята за нормално да имаш по 6-8 онлайн срещи на ден.
Fewer - Bigger - Better важи и за личния живот. В последните години (и надявам се, занапред) все повече има тенденция за детокс на гардеробите – няколко качествени дрехи само, употреба на втора ръка вещи, споделено ползване, споделено пътуване и развиване на самосъзнание и ценност да „не бъдеш зает“ постоянно.
Дигиталните пространства помагат на всичко това. Преди около 10 години във Фейсбук се включих в спонтанно възникналата група „Помагайте да изкупим 10 тона био леща от български производител“ (акция на "Хранкооп", отпреди техните фермерски пазари) и наистина изкупихме лещата, помогнахме на производителя. В интернет пресяваме и филтрираме света около нас, докато го сведем до истински важното за нас - това, което харесваме най-много и на което държим.
Какви навици си създадохте за няколкото пъти по 21 дни, които имахме? Какво е мястото на онлайн пазаруването във вашия живот?
Силвия Хаджиянева: Пандемията ме застигна във важен момент от живота ми - края на бременността ми. Имах романтичната представа как ще се възползвам от тези 45 дни преди раждането - ще ходя с мама по магазините, ще купуваме разни неща за малката, въобще някаква нирвана, точно преди да родя. В този момент затвориха всичко и работих почти до последния момент, защото… какво да правя по цял ден вкъщи, като дори парковете бяха затворени и нямаше къде да се разхождам?
Преоткрих обаче електронната търговия. Когато имам дълъг списък за пазаруване от супермаркета, просто избирам продуктите и ми ги носят пред вратата. Същото е с дрехите - вкъщи пробваш и комбинираш, и не трябва да си представяш, че това с онези обувки сигурно ще е много яко.
Същото е и за бебешките стоки. Абсолютно всичко за предстоящото бебе купих онлайн. Купих дори едно мушкато, което дойде на следващия ден и с него терасата ми буквално грейна. Въпреки че вече всичко е отворено, този начик остана и продължавам да поръчвам онлайн почти всичко. Виното с приятелки по zoom определено не ми липсва. Предпочитам срещите на някоя тиха софийска улица с аромат на липи из въздуха или в някое уютно ресторантче с вкусна храна.
Полина Видас: Онлайн пазаруването – а също и общуването - е нещо, което ме кара да се чувствам сигурна и включена в света. Моловете не ми липсваха, никога не съм ги обичала особено. “Многотията” ме залива и не мога да се ориентирам. Аз съм от половината човечество, което харесва iPhone и особено уважавам това, че маркетинг стратегията на Apple включва отказ от десетки модели и пуска само по един на година.
Как е организирана работата ви сега? Налага ли се да правим стъпка назад сега, когато мерките приключват, или има неща, които предпочитате да останат?
Силвия Хаджиянева: Иска ми се да се върнем към спонтанните срещи за обяд и кафето в офиса. Надявам се занапред да имаме най-доброто и от двата свята - преди и след COVID. Харесва ми, че много компании осъзнаха, че работата от вкъщи не е лошо нещо/мръсна дума и са по-гъвкави.
Ние в Mastercard прилагаме хибриден модел на работа, което в моя случай е голямо удобство и ми позволява да имам добър баланс в личен и професионален план. Така прекарвам безценни мигове с дъщеря ми и ставам свидетел на важните моменти. Ако не беше пандемията, сигурно щях да изпусна първите ѝ стъпки, които се случиха през деня, когато най-вероятно щях да съм в офиса.
Полина Видас: Може би не си даваме сметка, но сме изправени пред повратна точка по отношение на понятията работа - дом - офис. В Mastercard имаме специално звено “future of work”, което търси варианти за оптимален баланс в режима на работа подобно на много други технологични компании, за които знем, че инвестират в зони за отдих, детски градини, забавления и възможността да идваш по пантофи на работа.
Световните компании също така инвестират все повече в програми за психично здраве на служителите си. Това е тема, която особено ме вълнува, тъй като в свободното си време се занимавам с психотерапия към платформата kabinet.bg - първата виртуална клиника в България за психотерапевтична помощ, създадена по време на Covid-19 от професионалисти с дългогодишен опит и практика и с възможност за безплатна подкрепа на хора в нужда и повишена тревожност.
Мисля си, че живеем във времена, в които дигитализацията увеличи човешката продуктивност неимоверно много. Хората имат все по-различни нужди и ритъм и това трябва да доведе до намаляване на работната седмица, ново разбиране за важността на психичното здраве, възможност да работиш понякога и от плажа, ако това подкрепя резултатите. Стоенето в офис по 9 часа само по себе си не води задължително до по-добра работна дисциплина. То е важно най-вече за изграждане на междуличностните отношения, които разбира се, понякога са по-важни от всеки друг процес.
Разкажете за кампанията, с която спечелихте първия бронзов лъв за България на фестивала в Кан – „Полети с книга“? Коя книга ви кара да полетите?
Полина Видас: Иновациите нямат никакъв смисъл, ако не допринасят за по-добър живот на хората или не подкрепят някого в нужда, навременно и по кризисен въпрос - това е философията на компанията ни. В нашата работа ние търсим как глобалните ни решения (на Mastercard) могат да окажат най-ключово и най-положително въздействие на местните малки бизнеси.
Борим се да включим колкото се може повече хора в дигиталната икономика и те да се възползват от нея – особено крехки индустрии като книгоиздаването, кулинарията, ръчно направените стоки, фермерите. Всички те са герои на деня, които съхраняват най-ценното от културата и същността ни и го трансформират за бъдещето. Намираме това за безценно. Визията на Mastercard винаги е била да подкрепя и инвестира в нещата, които не се купуват с пари – емоциите, свободата да бъдеш себе си, да пътуваш, да се свързваш с другите, да разширяваш хоризонтите си, да се осмеляваш да твориш.
Ето защо, когато останахме приковани на диваните си миналата година, трескаво почнахме да търсим как да си върнем света и как да вдъхновим хората да го направят с помощта на онлайн пазаруването с карта, като същевременно подкрепим малки бизнеси в беда. Стремихме се да включим и нашата армия от картодържатели – да създаваме платформи, където те да се чувстват приобщени и да пазаруват удобно и сигурно, при това покрепяйки определена категория и/или кауза дългосрочно. Така се роди BookTrips.bg, така се осъществиха и няколко други безценни проекти: като подкрепата на платформата за осиновяване на кошери на малки български био производители на мед - istinskimed.bg, подкрепата на платформата за ръчно изработени подаръци от майки на деца с увреждане оlemale.bg и др.
Моето мнение, на база дългогодишното ми наблюдение на фестивала в Кан, е че награждаваните идеи са тези, които могат да се разкажат в едно изречение и които всеки - от страна на клиента и от екипа на агенцията - се чувства комфортно да сподели в собствените си социални канали с гордост. Така беше и с BookTrips. Това е пример за тенденцията за опростяване и чистота на идеите, за която стана дума и по-горе.
Силвия Хаджиянева: Преди пандемията пътувах много по работа. Почти всяка седмица трябваше да бъда някъде. Използвах времето в самолета и вечерите в командировка, за да чета книги. Обичам историческите романи, които преплитат историите на измислени герои с реални събития.
Моята книга от BookTrips беше трилогията на Кен Фолет „ХХ век“, която проследява живота на главните герои и техните деца в рамките на Първата и Втората световни войни и Студената война. Изключително интересна ми беше. След като я приключих, ми отне няколко дни да изляза от въображаемия свят на героите, с които живях няколко месеца. Електронният четец, който си купих преди десетина години, ми позволява да ходя с любимата си книга, навсякъде. Даже се побира и в малка дамска чанта и тежи само 200 гр.
Ваня Манова и Владимир Люцканов от Mastercard: Пазарувайте отговорно, това е бъдещето
"Лайфстайл по време на пандемия": Пазарувам, следователно съществувам
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
