Момчетата не носят розово. Момичетата не ходят с къси коси. Учениците носят само маркови кецове. Който седи на първия чин, е зубър. Който вдига ръка – също.
„Ако не ми дадеш да препиша, ще те намеря в междучасието.“ „Дразни ме как изглеждаш“. „Или ще ми дадеш пари, или ще те намеря след часовете и ще видиш какво ще ти се случи“.
Поводите за училищен тормоз са неизброими. Фантазията, с която агресивните ученици тормозят своите жертви, е плашеща. Още по-плашещ е сблъсъкът с реалността на несигурната домашна среда, която понякога ражда насилниците. Друг път – жертвите.
По данни на Министерството на образованието и науката през 2022 – 2023 учебна година случаите на физически и вербален тормоз над деца са над 3300. Според представително проучване за насилието на УНИЦЕФ всяко второ дете у нас е преживяло някаква форма на насилие – физическо, емоционално, сексуално, тормоз и др.
Статистиката не е добра. На ниво „домашна среда“ тя често фигурира под формата на разговор относно „най-доброто училище за детето“.
Но вместо да съсредоточаваме усилията си в посока търсене на подходяща среда за детето ни, не е ли по-смислено да разширим хоризонтите и да се опитаме заедно да направим средата във всички училища по-гостоприемна и толерантна?
Това навярно е по-трудният път. Да работим за това децата да растат в максимално добра среда, за да намалим възможността самите те да бъдат насилници. Да ги подтикнем да споделят спокойно с родителите си, за да може да се взимат навременни мерки за справянето с потенциална агресия.
Да обясняваме неуморно, че ако не искаме да ставаме жертва на лошо отношение, подигравки и физическо насилие, трябва да се научим да разпознаваме лошото отношение, подигравките и физическото насилие.
Да не си затваряме очите, да приемаме другостта, да бъдем толерантни, да не се отнасяме с другите така, както не бихме искали да се отнасят с нас. Да търсим помощ, от родителите, учителите, от психолозите. Да говорим свободно, да защитаваме онези, които са в ролята на жертви, за да бъдем на страната на доброто, и за да не застанем утре на тяхно място.
Тази година ИКЕА отново се включва в редиците на добрите воини с кампания по повод Деня на розовата фланелка, който се отбелязва всяка последна сряда на февруари.
Шведската компания се ангажира с проблема от 2019 г., когато започва да подкрепя програмата на УНИЦЕФ „Стъпки заедно“, чиято основна цел е създаването на позитивна и безопасна среда в училище и превенцията на училищния тормоз.
През 2024 г. кампанията на ИКЕА се води под надслов „Положението не е розово, но може да бъде“ и поставя акцент върху стъпките, които трябва да предприемем в посока пълноценно общуване и спокойна атмосфера у дома.
Вероятно си спомняте предишните кампании по темата – бяха трудни за подминаване.
Миналата година в Деня на розовата фланелка служителите в магазина бяха облечени в розово, а посетителите можехме символично „да облечем“ такива и да се снимаме пред огледало със стикер във формата на розова тениска.
През 2022 г. клиентите на ИКЕА попадаха на бюро, което пресъздаваше реални обиди и заплахи, изречени от деца към деца.
Тази година на 28 февруари в детските стаи на шоурума ще бъдат разположени рисунките на 7-годишната Бояна, която е дала образ на посланията на кампанията едновременно талантливо и по детски, като всяка от тях ще препраща към информация за инициативата на ИКЕА и УНИЦЕФ.
В знак на съпричастност, служителите на магазина ще бъдат облечени със специални розови фланелки, също изрисувани от Бояна.
Всъщност, „Денят на розовата фланелка“ тази година става на цели 17 години: той започва да се отбелязва през 2007 г., когато двама канадци, дванайсетокласници, Дейвид Шепърд и Травис Прайс, виждат как техни съученици тормозят друго дете заради това, че носи розова тениска.
Шепърт и Трейс купуват и раздават 50 розови фланелки в училището и на следващия ден много деца идват облечени с тях като израз на бунт срещу насилието.
Бунт, от който следва да станем част всички ние и който следва да се осъществява посредством креативни кампании и дръзки действия, но не само.
Това е бунт, който трябва да приема формата и на ежедневни разговори с децата, на възпитание в духа на толерантността, различаването на доброто от злото, изборите, които правим. Бунт, който изисква обяснения, думи, примери, интегриране на емоционална интелигентност в семейната среда, с малки, последователни стъпки.
„Стъпки заедно“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
